Терорът на колективната посредственост
Един далечен спомен ме връща много години назад. С колега – двамата млади научни сътрудници в един от "химическите" институти на БАН – бяхме излезли от лабораториите си за кратка почивка и си бъбрехме в коридора. Вече не помня повода, но и двамата изведнъж избухнахме в неудържим безгрижен смях. По това време край нас мина, запътил се към кабинета си, световноизвестният учен - академик Димитър Иванов – откривателят на "Реакцията на Иванов". Той се спря, приближи се и се обърна към нас със сериозен тон: "Абе вие защо така приятелски се смеете? Вие би трябвало да сте скарани! Какви учени ще станете?". След това се усмихна благосклонно и отмина.
Иронията и чувството за хумор на стария академик, работил в най-реномираните лаборатории на Европа, ми направи силно впечатление. Всички знаехме за обособените групи от повечето от водещите ни учени и за непримиримите борби между тях. По-късно виждах и разбирах колко голяма роля играе завистта в научното ежедневие, как амбициите и съперничеството пораждат интриги, наблюдавах много непочтени ходове. Още по-късно, когато имах сам възможност да работя в реномирани лаборатории в Германия и САЩ, разбрах, че и извън България си подливат вода, правят си какви ли не мръсотии, убедих се, че почти няма разлики в човешката природа.
Дали това е неизбежен спътник на всяко творчество?
Нима всеки Моцарт има своя Салиери,
всеки Тесла – своя Едисон?
Завист и нечестно съперничество наблюдавах навсякъде – и като че ли те бяха дори по-големи точно където и когато ставаше по-значимо творчество.
В БАН обаче голямо творчество не ставаше, научните изследвания бяха твърде бюрократизирани, партийният контрол на БКП пораждаше уравниловка, нямаше стимули да се гонят високи постижения. Докато на Запад забелязвах подлостта и омразата, продиктувани от индивидуализъм и жестока конкуренция, у нас ежедневно наблюдавах завистта на колективната посредственост, която внимателно следи някой да не се надигне малко над колективното посредствено ниво и бърза да го дръпне назад.
Изглежда, че
завистта на индивидуалиста и завистта на колектива
имат различни измерения. Некадърността и посредствеността се поддържат, талантите и способните - не. Колективът по природа се стреми да принизява изискванията, да примитивизира, да размива индивидуалната отговорност.
Иска ми се да опиша нездравата, душна атмосфера в БАН (а и в други български научни институции), която даваше възможност на некадърния да налага мърлячеството си, а способният, организираният, независимият – да се свива в ъгъла; атмосфера, която отваряше път на безскрупулните. Да анализирам некадърната посредственост, която се надушва и подкрепя, самонарича се "колектив", иска да експлоатира кадърните, мрази свободното независимо мислене, превръща се в терор над търсещите и можещите, изтласква безскрупулни личности на административни постове, инспирира котерийни борби, прегърбва се пред "силните" - цялата тази атмосфера, която задушава развитието, убива талантите. Атмосфера, която води до формирането на управленска върхушка, бранеща статуквото на своите поддръжници, закоравяла в учрежденски бюрократизъм, лишена от полета на научната мъдрост.
Безспорно, наследеното социалистическо мислене и социалистическа уравниловка имат голямо значение. Но истинската ежедневна храна научната посредственост, псевдонаучната котерия, получават от това, че
няма точни правила, точно формулирани изисквания и контрол
Няма подробен, издържан правилник за атестиране, който стриктно да се спазва, няма ясни изисквания за научните степени и длъжности, няма срочни трудови договори и мобилност, няма ясно формулирани отговорности.
В БАН съм наблюдавал случаи, когато колективът нехае, че всички закъсняват за работа, излизат в работно време, но става веднага обезпокоен и подозрителен, ако някой от членовете му започне денонощно да работи под напора на някаква творческа идея. Системата за рецензиране е силно подчинена на принципа
"аз на тебе – ти на мене"
неотговарящи на международните стандарти публикации не могат да бъдат спрени, дисертационни защити на некадърници минават формално с безмълвно съгласие, непригодни за наука хора се хабилитират за хатър пред пенсиониране.
Спомням си как един завеждащ секция предлагаше да приемем неофициално решение всеки да пише в подготвяните от него публикации всички останали от секцията за съавтори. Спомням си изказвания по директорски съвети от рода: "Аз вече две години не съм излизал в чужбина, а XY ще излезе за трети път".
Колективът на научната посредственост генерира враждебност към открояващите се от него, прокужда знаещите и можещите. Колко прокудени от потискащата атмосфера в БАН учени са пръснати по университетите на света? Преди десетина години бях направил една сметка – шестима от десетте най-цитирани български учени от биологическите науки работеха в чужбина.
Зад уравниловката на бюрократизираната наука стои
порочен модел на управление
Популистката изборност отдолу нагоре води до защита и поддръжка на посредствеността. Научният сенат на "най-мъдрите" е заменен с общо събрание на представители на най-широкия научен състав. Често научните качества се преценяват не по научни приноси, а по "брой на получени гласове". Затвореното самоуправление обвива звената със завеса, зад която окото на обществеността не може да проникне.
Общото събрание на БАН - този 100-членен върховен колективен орган, заседаващ по 20-30 пъти на година, изземва функции на оперативното управление, като бди да не би с нещо някой учен/институт да не бъде поставен на равна основа с друг. Общото събрание не криеше неприязънта си към създадения Съвет на настоятелите и правеше всичко възможно този съвет практически да преустанови дейността си. В Общото събрание приемат годишните отчети на БАН набързо, с ръкопляскане, но могат да отделят цял ден за разпределението на бюджетната субсидия.
Колективната посредственост се чувства защитена при затвореното самоуправление – отречен модел на управление на научни центрове и университети. При такова самоуправление защитата на интересите на широкия научен състав се налага над стимулирането на единиците, които дърпат напред; завистта и задкулисието намират простор.
Колективната посредственост получи силно рамо от приетия преди няколко години Закон за развитието на академичния състав. Липсата на ясни изисквания и правила в този закон отвори път към доцентски и професорски титли на посредствени, неотговарящи на научните стандарти, но амбициозни сътрудници. И въпреки че още при въвеждането му сериозни изтъкнати учени алармираха за необходимостта този закон да бъде променен, да се въведат национални изисквания към кандидатите и журитата, до ден днешен проектът за изменения не може да мине през парламента – не е трудно да се види как се пречи и бави изменението на този закон. (43-ото Народно събрание не успя да довърши промените на Закона за развитие на академичния състав. Промените са записани като задача в управленската програма на правителството - виж карето. Бел. ред)
Когато няма ясни и стриктни правила, популизмът в науката се извращава в ретроградно задържане на статуквото. Този популизъм се яхва от амбициозни кариеристи без покритие, на негова почва се ражда и разцъфтява управленска върхушка, която започва да се олицетворява с институцията, с българската наука. Тази върхушка уважава административния пост, а не научните постижения, въздига в култ административната власт, а не научния авторитет. Тя мрази публичността, чувства се в свои води в условията на непрозрачност и задкулисни игри.
Спомням си думите на един партиен секретар в БАН по времето на тоталитаризма: "Да помогнем на по-слабите, способните сами ще се оправят". И сега научната посредственост в БАН съвсем не е беззащитна. Дали ако Нобелов лауреат поиска да работи в БАН, "колективните органи" ще умуват, ще въртят и сучат и ще намерят начин да го отклонят.
| В раздела за образование и наука в програмата за управление на кабинета е записано: - Приемане на Националната стратегия за развитие на научните изследвания и последващо изменение и допълнение в други нормативни актове, като Закона за висшето образование, Закона за развитие на академичния състав и Закона за насърчаване на научните изследвания. - Създаване на структура за управление на инструментите за насърчаване на научните изследвания, мониторинг върху научноизследователската дейност в страната,организиране периодичната оценка на научни организации и осъществяване на методични функции по приложение на критериите за атестиране на учените. - Въвеждане единни минимални национални критерии за научни степени иакадемични длъжности по отделните научни области. - Разработване и прилагане на периодично атестиране на научните организации ивисшите училища, съобразено със спецификата на отделните науки, и провеждане на независима международна оценка, както и периодично атестиране на учените. |