Паметта в България от години страда от амнезия. Нещо повече – нея я убиват с оръжията на клишетата, популистките интерпретации и най-вече с мързела си. Но невежеството е голяма сила, която е най-мощното оръжие в ръцете на силните на деня. С него те постигат целите си, чрез него те прокарват законите си. За наше най-горчиво съжаление обаче тяхната единствена цел (и бог) в повечето случаи е келепирът, личната облага, изгодата.

Благото на народа е висшият закон, е казал още Цицерон, но има ли кой да чуе неговите думи? Нима те не заглъхват, докато преминават вековете, които ни делят от тяхното изричане? Но и нима единственото, което трябва да направим, за да се поучим от грешките на древните (така че да не ги повтаряме), е да отворим книгата, която лежи на рафта ни, и да я прочетем. Но днес за прекалено много хора книгите са просто декорация. А висшите закони са тези на личното благополучие на тези, които ги прокарват.

Точно както книгите за повечето хора и паметниците са декорация и средство за лично благополучие. Не случайно за тях това, което е най-важно, е паметниците да имат добър търговски вид, а не тяхното съдържание. Затова и толкова често убиват това съдържание с безумните си реставрации, с бетона, излят от нечии (а по-често техни) фирми. След като са заличили достатъчно смисъла, те го опаковат в значенията, които им вършат работа. И през цялото това време чрез медиите ни обливат с високопарните си, но съвсем изтъркани думи.

Важно е, че името ти е изписано във вестника или уебсайта. Важно е, че са те давали по телевизора, защото не знанията, които имаш, а присъствието в медиите те легитимира като "мъдрец". Затова и ако се заслуша човек в изказванията на редица "звездни личности", бързо ще открие, че повечето им думи са откровени глупости.

Тръгнем ли да класираме чутовните глупости, които се леят безспирно от средствата за масово осведомяване, можем съвсем откровено да се попитаме не са ли това средства за масово затъпяване. А започнем ли да правим класация на онези, които ни впечатляват с ръсенето на бисер след бисер, няма да стигнем далеч. Ще се зарием с тонове безсмислие и като нищо можем да издъхнем под тази огромна тежест.

Без никакво съмнение обаче

е директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Трудно ни е да изберем дори най-забележимите бисери, които той ръси. Просто те са толкова много, че той без никакво съмнение би заслужил една лична класация, стига някой да посвети титаничния труд, който е нужен, за изпълнението на тази нелека задача.

Той не се свени да предложи "Свети цар Тервел Български" да е името на операция срещу "Ислямска държава". Той нарича Нерон "един от най-свестните римски императори" и го сравнява с ранния Бойко Борисов. Той активно участва в окепазяващото реставриране, че и състави списък с 50 обекта за дореставриране. А на недоволните от реставрирането на Ларгото препоръча просто да не минават оттам. Той обяви водата в Плиска за чудотворна, реши да я бутилира, за да я изпрати на читателите на вестник "Стандарт", но беше спрян от предупрежденията на здравното министерство, че водата не е безопасна за здравето, и от Бойко Борисов, който заплаши да спре финансирането на археологическите работи в Плиска. А после набързо се отрече от думите си. И това са малка част от неговите бисери.

В публичните си изяви Божидар Димитров гледа да създаде медиен шум. Той прави това

Всъщност няма значение дали думите са истина или не. Нали веднага можем да се оправдаем по същите медии и по този начин дори да спечелим допълнително време във вестниците и във вездесъщия телевизор? И на момента да се впуснем да се отбраняваме, като атакуваме тези, които ни критикуват, без дори да си направим труда да чуем какви са техните доводи? Доводите също вече нямат никакво значение, защото всеки може да бъде изкаран като "враг на народа".

Ето сега Божидар Димитров иска да премести старинна църква - паметник на културата, от пернишкото село Беренде в Националния исторически музей, защото според него в момента е недостъпна. В църквата се намират ценни стенописи от XIII век. Той твърди, че това било стандартна практика. Наистина църквата в момента е в окаяно състояние, но дали вариантът е тя да бъде преместена? Не я ли прави уникална именно това, че е труднодостъпна? Не е ли добре желаещите да я видят да пропътуват разстоянието до нея, вместо тя да им се поднесе наготово? И ако съдим от Ларгото и други реставрирани исторически обекти – каква ще е съдбата на нейната автентичност? Дали и нея няма да я залеят с бетон?

Божидар Димитров обаче бързо се застрахова, като насочи разпаленото си слово към професор Ивайло Дичев и поета и журналист Манол Глишев, които неведнъж са влизали в пререкания с него. Нарече ги "полуграмотни същества". И съвсем спокойно каза: "Вижте, тези хора си измислиха наука, за да станат професори. Да си спомняте да е имало наука културология? Всички марксисти и ленинисти от Философския факултет, хранениците на стария режим станаха културолози, политолози, социолози". С което отново влезе в клишето.

Проф. Дичев не сметна, че си заслужава да коментира. Манол Глишев обяви в личния си профил във "Фейсбук": "Сеньори, вашият неплатежоспособен приятел има да събере една сума за благородна, но досадна кауза. Един човек, любител на вампири и на безнаказаните обиди, трябва да бъде осъден."

Новата изява на Божидар Димитров ни навежда на въпроса: "Кой ще е следващият директор на НИМ?". Дали за пореден път той ще се окаже несменяем? Или ще има някакво раздвижване – за добро или за лошо. Дата за последния етап на конкурса за поста, който Божидар Димитров заема от 10 години, обаче още няма. А тя се очаква още от февруари. Министерството на културата в реакцията си по последния случай порица изказванията на Божидар Димитров и допълни, че конкурсът за НИМ се очаква през септември.

Така че ще продължим да следим какво се случва с църквата в село Беренде, както и с конкурса за директор на НИМ. И дано рано или късно публичните личности в България свикнат, че изречените думи не се забравят. Те се прикачат към името и продължават да съществуват с него. А всеки избира как иска да бъде запомнен: с добро или с лошо.