Каква ще е коалицията около Меркел
Откакто по света има демокрация и що-годе универсални избирателни права, технологията на правенето на политически кампании се е променяла революционно само един-единствен път. Нито масовото навлизане на радиоприемниците в годините около Втората световна война, нито последвалата масовизация на домашната телевизия през 60-те променят толкова значително правенето на политически кампании, колкото "изобретяването" на анкетирането на общественото мнение през 1936 от Джордж Галъп.
По всичко личи, че втората революция е в момента и се състои в използването на социалните мрежи за таргетиране на точно тези потенциални гласоподаватели, за които има най-голям шанс да бъдат повлияни от конкретна политическа реклама.
Миналата година това (заедно със слабата кандидатура и кампания на Хилъри Клинтън и странните публични изяви на вече уволнения тогавашен шеф на ФБР Джеймс Коми) реши американските избори в полза на Тръмп. Преди няколко месеца от тази технологична революция успешно се възползва и Макрон във Франция. През изминалия уикенд 13-процентовия джакпот удариха националпопулистите от "Алтернатива за Германия".
Без паника
В Германия обаче не става нищо толкова фундаментално променящо политическото статукво, колкото избирането на Тръмп в Щатите.
На първо място, християндемократите на Меркел остават най-силната партия в страната и въпреки загубата на 8-9% спрямо предните избори могат преспокойно да обявят победа. Победата се състои в това, че в години, в които националпопулизмът се превръща в мейнстрийм, германската госпожа не просто печели изборите, но и задържа позицията си на безалтернативност. Допълнително в относителна стойност загубените гласове на християндемократите са почти същите като тези на социалистите.
Второ, на тези избори големите печеливши изобщо не са само "Алтернатива за Германия". Двоен ръст отбелязват либералите на Линднер, а "Зелените" получават повече от очакваното. Единственият голям губещ на тези избори в действителност са бившите комунисти Die Linke, които не успяха да се възползват от общия възход на популисти навсякъде по света. Въпреки че световните пазари (а покрай тях и анализаторите) ще треперят няколко седмици, накрая за Меркел ще е лесно да направи коалиционно управление. Основна причина за това е мъдрото позициониране на либералите от FDP, които след слабия си резултат на предните избори успяха за четири години да се репозиционират "отдясно" на управляващите християндемократи. Вместо да залагат на това колко социално леви са, както правеха в по-голямата част от последните десетилетия, сложиха акцента на това, че са икономически десни. Дори по ключови социални въпроси, като например имигрантите, застанаха твърдо вдясно и по този начин свършиха една особено полезна за обществото работа – дадоха нормална, цивилизована и проевропейска алтернатива... на "Алтернатива за Германия".
Трето, силният резултат на популистите е базиран предимно върху един политически въпрос – този за имигрантите и бежанците. И докато между 25% и една трета от германците твърдят, че не подкрепят начина, по който Меркел се справя с бежанската криза, по-малко от половината от тях гласуваха за "Алтернатива за Германия". Другите основни теми на крайнодясната партия като свалянето на санкциите срещу Русия и антиевропеизма срещат минимална подкрепа в германското общество. Наред с това "Алтернатива за Германия" дори не се опитва да се представя като традиционно консервативна партия. Все пак сълидерката на партията е открито хомосексуална, а партньорката й е чернокожа.
Защо и как популистите са във възход
Общото между популистите навсякъде в западния свят е, че популярността им е базирана на страха от терористични атаки и желанието на големи части от обществото да се ограничи имиграцията. Това, което видяхме на изборите за президент в САЩ, а сега и в Германия, е, че чрез интелигентно интернет таргетиране и Тръмп, и "Алтернатива за Германия" успяха да достигнат до точно тези хора, които биха гласували за тях. В САЩ това беше достатъчно за спечелването на електоралната колегия и изборите. В Германия резултатът им, макар и рекорден за страната от Втората световна война насам, е недостатъчен, за да промени партийната система.
И докато в САЩ например са налице други структурни проблеми, като например сравнително висока безработица и цялостно намаляване на жизнения стандарт на големи части от обществото, германската икономика като цяло стои добре. За това и електоралната база на "Алтернатива за Германия" е поне за тези избори сериозно ограничена.
На този етап е безспорно, че Русия води активни кампании за влияние върху изборния процес в западните страни. "Руското разследване" в САЩ доказа, насред други неща, че свързани с Кремъл организации са поддържали няколкостотин фалшиви акаунта в социалните мрежи на несъществуващи поддръжници на Тръмп. Изборите в Германия обаче показаха, че най-ефективният начин да не се позволява на външно влияние да променя значително политическата картина в страната е просто не се дава на поддържаните от чужбина популисти да имат аргументи в широко поле от политически въпроси. Все пак на тези избори имаше масова и вероятно успешна кампания сред руската общност в Германия да гласува за "Алтернатива за Германия".
Какъв ще е новият кабинет на Меркел
В седмиците преди изборите се откроиха три възможни сценария за ново правителство. Опцията, която най-бързо отпадна, беше коалиция между социалдемократите, левицата и "Зелените", която е далече от това да събере необходимото парламентарно мнозинство. Напълно възможно изглеждаше да се повтори управляващата досега широка коалиция между ХДС и СДП. Слабото представяне на социалистите обаче доведе до това публично да обявят, че настояват да останат в опозиция.
Така единствената оставаща възможност е коалиция между партията на Меркел, либералите и "Зелените". И докато на повърхността изглежда, че трите партии "трудно ще се разберат", в действителност няма да има големи проблеми.
Либералите проведоха интелигентна кампания, която по много ключови въпроси ги позиционира отдясно на сегашната канцлерка. Така Меркел с лекота може да представи коалицията си с тях като стъпка вдясно спрямо досегашната коалиция със социалистите. А стъпка вдясно явно е общественото желание, след като и националпопулистите, и либералите получават толкова силен резултат.
В действителност преди изборите, а и с първите си изказвания след тях либералите предпочетоха да бъдат сдържани за възможността да управляват в тройна коалиция, но политическата реалност за тях е, че поддръжниците им биха предпочели да ги видят като част от управлението вместо в опозиция. Да не забравяме, че либералната партия е основният представител и на едрия бизнес в страната, който по правило никога не иска да стои в опозиция.
Като най-голям проблем пред подобна коалиция анализаторите в Германия и по света отбелязаха противоречията в платформите на либералите и "Зелените" по отношение на бизнеса и опазването на околната среда. Тук обаче трябва да си припомним, че живеем през 2017 година и зелената енергия и като цяло зеленият бизнес изобщо не са неконкурентноспособни и базирани изцяло на държавни субсидии. Така по отношение на икономическата политика зелени и либерали ще могат с лекота да стигнат до обща програма, особено в контекста на стабилната икономика, в която има предостатъчно свободен капитал за инвестиции в устойчиво развитие.
Единствената реална трудност пред тройна коалиция ще бъде нежеланието на значителни части от поддръжниците на "Зелените" партията им да участва във федерално правителство и така да влезе в политическия мейнстрийм. Ако "Зелените" не искат да направят този компромис със себе си в името на ново, силно проевропейско и прагматично правителство, за Меркел остава вариантът да управлява в коалиция на малцинството с либералите и подкрепа от зелени и социалисти.