В понеделник в Попово беше тържествено възстановен единственият в България бюст-паметник на цар Борис III сред внушително множество граждани, с военен ритуал и освещаване, със слова от кмета на общината Людмил Веселинов, вицепремиера Валери Симеонов и Симеон Сакскобургготски. На постамента е изписано: "На царя Обединител Борис III от признателното гражданство на Попово". По-късно в Градската художествена галерия бе открита изложба по случай 80 години от оперативното учение на Българската армия, проведено от 29 септември до 2 октомври 1937 г., придобило известност в историята като "големите царски маневри".
Защо в Попово и за каква признателност става дума
През 1937 г. в землищата на селата Ковачевец и Паламарца в Поповска околия се провежда първото след Първата световна война полево тактическо учение на Българската армия, което всички анализатори от онова време определят - видно от архивните документи в изложбата - като най-голямото обществено-политическо събитие. Още повече - че според Ньойския договор България няма право на редовна армия и учението може да се смята нарушаване на забранителните клаузи.
Оказва се, че икономичесикят растеж през 30-те години на миналия век е дал възможност на държавата да отделя достатъчно средства за изграждане, превъоръжаване и възстановяване на предишния облик на армията и това се е изпълнявало от всички български правителства. Въпреки Ньой. Темата е бездънна - само пътем да отбележим, че все пак смелостта на българската държава да покаже военното си възстановяване не бива да се преувеличава: Защото международното положение благоприятства българския кураж, тъй като към оня момент е вече силно разклатена Версайската наказателна система, част от която е и жестокия към България Ньойски диктат, и то разклатена от самите победителки в Първата световна война. Затова и военните маневри край Попово не се провеждат тайно, напротив - поканени са чуждестранните военните аташета. В сборника по случай годишнината е публикувана любопитна архивна снимка: на едно възвишение са насядали чуждите военни аташета и наблюдават маневрите в добро разположение на духа.
Архив на Исторически музей, Попово
Цар Борис III поздравява чужди военни аташета по време на маневрите, 2 октомври 1937 г.
В подготовката и за целите на мащабната полева операция е изградена модерна за времето инфраструктура в Попово и околността: в полето е построено цяло военно селище за генералитета, правят се пътища, мостове, павират се улици, построена е жп гарата с 11 коловоза, над реката до село Иванча е построен масивен мост, за да премине тежката военна техника, който не е мръднал и досега, градът е изцяло електрифициран, построена е гимназията на Попово. Лично цар Борис посещава Попово за да види как върви подготовката. А визитата на царя в нашия град - както се изрази в словото си кметът Веселинов - "отворила много министерски врати за Попово".
Големите маневри имат огромен обществен отзвук. В един от документите за целите на военното учение прочетох - след изброените всички четири експертни военни цели, е добавена една пета, която гласи: Да се повдигне духът на народа и вярата в собствените сили.
От благодарност за придобивките жителите на Попово и общината решават на първата годишнина от маневрите - през 1938 г. - да издигнат паметник, но това става 5 години по-късно. Дали царят се е противопоставял да му правят паметник приживе, дали поради традиционната мудност, идеята получава трагично ускорение през 1943 от внезапната смърт на цар Борис III. Три месеца след смъртта му е издигнат бронзов бюст върху двуметров постамент от тъмен мрамор на централната алея до главната улица, която сега е красивапешеходна зона, потънала сред зеленина и вековни дървета.
Параскева Георгиева
Съдбата на паметника повтаря едно към едно трагичните български исторически превратности
Бюстът на царя просъществува само две години. През 1945 е свален и до днес не е намерен. Върху царския постамент е поставен бронзов бюст на родената в Попово активистка на нелегалната комунистическа партия Мара Тасева, осъдена на смърт в големия процес през 1942 срещу парашутистите изпратени за сваляне на режима. . Тя е единствената жена в България с изпълнена смъртна присъда. Попитах стари хора от Попово дали знаят защо не е била помилвана. Предполагат, че защото е осъдена от шуменския военен съд и веднага е закарана в Шуменския затвор, където присъдата същия ден била изпълнена. По техните думи, през 1945 народният съд осъжда на смърт 13 поповчани.
Когато тази година Инициативният комитет и общинският съвет в Попово решават да възстановят по снимки и чертежи бюстът и постаментът на царя, те са единодушни: няма да се пипа паметникът на Мара Тасева. "Народът е дал титлата обединител на цар Борис III, и тази почетна титла не ни позволява друго, когато възстановяваме негов паметник" - каза кметът Веселинов, попитан за коментар от "Дневник".
Параскева Георгиева
Отдясно наляво: кметът на Попово д-р Людмил Веселинов, Симеон Сакскобургготски, Маргарит Мицев, вицепремиерът Валери Симеонов, секретарят на община Попово Владимир Иванов, зам.-председателят на НДСВ Съби Събев и бившият депутат Рупен Крикорян.
Така Попово даде пример за историческа мъдрост.
Възстановеният бюст на царя с новия постамент е поставен на друга широка алея, която води от главната улица към градския парк. Точно на това място в центъра на Попово на същата дата - 2 октомври, преди 80 години, Цар Борис като главнокомандващ Българската армия приема военния парад по случай финала на военните маневри.
Изработването на бронзовия бюст по копието на оригинала, запазено във Врана, е дело на скулптора Николай Чергаров, реставратор на двореца Врана, и екип. Разходите по изработката на бюста е поел адвокат Маргарит Мицев, бивш народен представител от НДСВ, който получи грамота и плакет за дарител. Постаментът е изработен и дарен от фирма "Стройкомерс ТТ" със собственик Тошко Райчев. Градоустройственото решение и монтажът са от общината.
(Вижда се обаче разликата между стария и новия постамент, без да подценявам ни най-малко жеста на строителната фирма: оригиналният е от монолитен къс тъмен мрамор, гаранция за трайност. Новият е с облепени големи парчета мрамор - необходимост от поддържане, за да има трайност.)
Параскева Георгиева
Симеон Сакскобургготски и Валери Симеонов поднесоха цветя.
Венци и цветя бяха поднесени освен от името на кмета и общинският съвет, също и от ректора на Военния университет "Васил Левски" във Велико Търново бригаден генерал Пламен Богданов, деканът на факултет "Артилерийска подготовка" полк. Сашо Евлогиев, които присъстваха на церемонията, от активисти на НДСВ.
"Прави чест на Попово, че нито един паметник не е разрушен. Миналото принадлежи на всички. Радвам се, не само защото почитаме баща ми. С възстановяването на неговия бюст ние почитаме един истински патриот" - каза Симеон Сакскобургготски в краткото си слово.
"Историците отбелязват три заслуги на цар Борис Трети, припомни Валери Симеонов, който е роден в този край. - За недопускането на военно участие на България; за мирното възвръщане на Южна Добруджа, без да пукне и една пушка, непознато в историята на Балканите; за спасяването на българските евреи. Аз добавям четвъртата заслуга: за възстановяване на Българската армия, което е станало край Попово."
"Историческите истини не се поддават на партийна оцветеност, те са извор на поука", каза при откриването кметът Людмил Веселинов. (Неговото слово ще поместим отделно.)
Попитах случайно срещнати поповчани от коя партия са кметът и мнозинството на общинския съвет и така и не получих ясен отговор. Не бяха сигурни, някой спомена АБВ, друг възрази, почнаха да спорят. "Ами от Сдружение за Попово, то победи на изборите, кметът спечели пети мандат."
