Съпротива е спасението
Антон Тодоров свърши безценна работа в ефира на "Нова тв": направи явно онова, което знаехме, но нямахме доказателства. Без да му мигне окото, депутатът от управляващата партия ГЕРБ който щеше да става и шеф на досиетата, заплаши водещия че ще му бъде изяден хлябът. Както на колежката му.
След депутата се изяви според собствения си ресурс и непосредственост вицепремиерът Валери Симеонов - и той намекна за липсващата Анна Цолова: "И останахте сам на всичкото отгоре". И още: "Утре, ако съм злонамерен, ще разработя един "Викторгейт".
Телевизията заяви позиция в отговор на двамата властници - по един от изпълнителната и от законодателната власт, по обяд, след като ГЕРБ се разграничи от депутата си ето как: той изразявал лично мнение. Бруталната
заплаха към журналист била лично мнение на депутат от партията, която излиза с позиция
- повтарям, ако се чудите дали сте прочели грешно.
Надали случайно... Припомням забележителната реплика на Тодоров: "А, не, за такъв въпрос аз, ако бях шеф на "Нова", уволнявам".
Та те, натиснатите медии, които нямат кураж да останат изправени, това правят, но под благозвучен камуфлаж. Най-напред беше карикатуристът Чавдар Николов. После беше шефката на новини и публицистика Дарина Сарелска. После партньорката на Виктор Николаев Анна Цолова, която дори си позволиха да побутнат напред като Матросов на амбразурата, че щяла да прави собствен лайфстайл-проект...За да спасяват собствения си прегънат образ.
Това затягане на юздите е видимата проява на
невидимия за публиката натиск от властта, който се упражнява зад кулисите, а днес го видяхме в пълен блясък
Брутален, безскрупулен, заплашващ журналиста в студиото на една частна телевизия депутат ни отвори очите, че натискът над националния ефир отдавна е факт и ще става все по-груб и неприкрит. И идва от най-високите фактори на изпълнителната и прокурорската власт - спомнете си подмятанията на главния прокурор за "едни медии", визирайки медията, в която работя, които обслужвали ... кого?... ами дестабилизиращите държавата, каквито са, разбира се, всички които се осмеляват да опонират или да питат. Те не бива да имат думата, нито да получават отговори. Спомнете си срещата в ЦУМ с един издател, който трябваше да бъде опитомен, но не стана, за сметка на това задаващите въпроси водещи журналисти и рисуващи художници в телевизиите си отиват от екраните...
Спомнете си сигналите срещу журналисти до прокуратурата
от чиято черна кутия излиза само информацията, която тя пожелае...
Съпротивата, която можеш да видиш, чуеш, усетиш, се оказва от журналиста. На място. В студиото, Пред компютъра. Всеки ден, всеки час, срещу всеки властник. Всеки! Друго спасение за словото няма.