Това е формулата, по която се пишат новините за Спешната помощ в България. Сценарият се повтаря отново и отново и често пъти завършва със смърт (щом е достигнал до публичното внимание), а обществената дискусия, която неизменно следва всеки път, води все до същия извод, че нещо трябва да се направи. Реформа.

Затова и "Дневник" прецени да не отразява последния подобен случай, за който разказа в понеделник водещата от БНТ Мира Добрева. Нейна гостенка от Афганистан припаднала след предаването пред сградата на националната телевизия. След 50 минути чакане по разказа на Добрева, спешните медици най-после се появили "с безжалостен вид" и "завидно нехайство". За остатъка от историята - справка с формулата в началото.

Но провалите на Спешна помощ не са новина, а ежедневие и причината не е тайна за никого. Системата страда от остър дефицит на хора, защото професията е едновременно високостресова и нископлатена, а стоиците, които се задържат в нея, са разкъсани и прегорели от работа, безсилни срещу ограниченията на времето и пространството, а и срещу хорското отношение. Някои отвръщат с подобаващ цинизъм.

На този фон останалите сме загубили напълно доверието си в системата и се молим да не ни се налага изобщо да прибягваме до Спешна помощ, а ако се случи - вече имаме готово негативно мнение и ясна формула, която очакваме да ни споходи (пак справка с началото). Получава се порочен кръг, за който от години все се търси решение и все не се намира.

В момента в България работят 27 центъра за спешна медицинска помощ и 176 филиала.

Във всички центрове на Спешна помощ работят общо 7113 служители, 1551 лекари и 2605 медицински сестри и фелдшери. Основната група - 48% от лекарите и 65% от медицинските служители са във възрастта 35-55 години. По-голяма част от останалите са в предпенсионна възраст, защото професията не привлича много млади хора. Това означава и, че служителите й ще намаляват.

Лекарите с медицинска специалност са 50.2%, но самата специалност "Спешна медицина" не е никак атрактивна.

Всеки ден на разположение в страната работят 388 екипа за спешна помощ. От тях 85 са реанимационни и 274 са лекарски и долекарски, а чисто транспортни са 29 екипа за дежурства.

Според европейските стандарти спрямо населението на града за София са необходими между 30 и 60 спешни екипа по всяко време на денонощието, само че наличните хора са повече от наполовина по-малко и има едва по 12-13 екипа (от тях само по 3-4 реанимационни). Поемат по над 250 сигнала на смяна.

През 2016 г. броят на повикванията за спешна помощ за страната са общо 752 хиляди, разпределени предимно в големите градове. Около 70% от повикванията обаче са фалшиви или не са за спешни случаи. Въпреки това лекарите се отзовават и губят време за наистина спешните случаи.

Линейките и оборудването на много от екипите са остарели, макар че периодично частично се подновяват. През 2007 г. са закупени 157 линейки, през 2008 г. - 108 линейки, 2009 г. - 162, но през 2014-2015 г. има рязък спад с общо само 56 нови линейки. От 2009 г. върви процес на подмяна на апаратурата в линейките, основно дефибрилатори, респиратори и инфузионни помпи - също бавно и частично.

Системата се нуждае от промяна на базата, на оборудването и в квалификацията и организацията на работа - промяна, по която здравното министерство активно работи, увери министърът на здравеопазването Николай Петров, когато обобщи тези данни през септември.

Извън статистиката остава също и проблемът с медицинския стандарт по "Спешна медицина", който се наложи да се пренаписва скоро след като беше обновен и приет в края на 2015 г. Едва сега новият му вариант е готов и одобрен. В него с подробности са описани триажните процедури, по които да се преценява сериозността на спешните случаи и по които спешните екипи да се ориентират по-лесно. Правилото в наредбата е, че за най-спешните пациенти линейката трябва да пристигне до 8 минути, а за тези, които търпят отлагане - до 120 минути. Остава и да започне да се прилага. За лечебните заведения със съществуващи структури по спешна медицина е даден срок от 12 месеца да се съобразят с новата наредба в начина си на работа със спешни пациенти.

Освен всичко друго, има забавяния и проблеми с обществените поръчки за комуникационните канали и системи както на общия спешен номер 112, така и на тези на линейките. Връзката между двете често пъти е технически невъзможна, което допълва проблемите с бавенето, недостатъчните спешни екипи и взаимното изнервяне между медиците и пациентите.

Няма спор, че е необходима реформа в сектора на спешната помощ. Основите й, дори и да не са видими за обществото, вече са положени през 2014 г. с Концепцията за развитие на спешната помощ в Република България на здравното министерство. Докуменнтът представлява подробен анализ на проблемите в системата за периода 2012-2014 г. и очертава приоритетите и плана за изпълнението им до 2020 г.

---

Приоритетите:

Това е общата рамка, която правителството следва, но всяка отделна стъпка в реализирането й е самостоятелна и изстрадана. Например проектът за обновяване на инфраструктурата на Спешната помощ с финансиране от Европейския съюз, който беше обявен преди точно една година, но все още не е готов заради административни подробности. Или създаването на Национален център за обучение и квалификация в системата на спешната медицинска помощ, който също се замисля от 2016 г. насам и в който всички 7000 служители в спешната помощ ще имат възможност за продължаващо обучение, но също не е готов, защото трябва да си изчака реда по изпълнението на плана.

Засега реално направеното по реформата, започнала преди три години, е административната подготовка за нея, както и увеличението в бюджета за заплати на спешните медици, каквото имаше за тази година и има и в проекта за догодина (по плана до 2020 г. възнагражденията в сектора трябва да са двойни на нивото си от 2014 г.). Останалото - същинската работа по ремонти и модернизация на спешните центрове, осигуряване на нови линейки и оборудване, обучение на кадрите и привличане на нови - тепърва предстои. За 2018 г. здравното ведомство има големи амбиции в тези посоки.

До 15 декември тази година трябва да е вече напълно готов проектът за обновяване на центровете за спешна медицина в цялата страна. След това предстоят процедури по обществени поръчки за изпълнението на ремонтите, така че работата ще може да започне най-вероятно следващата пролет. Проектът е на стойност 163.5 млн. лева по оперативна програма "Региони в растеж" и включва:

изграждането на 76 изцяло нови спешни центъра

реконструкция и ремонт на 155 вече съществуващи сгради

и купуване на 400 нови линейки.

В интервю за "24 часа" миналата седмица министърът на здравеопазването увери, че сроковете по европрограмата не са изпуснати и въпреки забавянето, проектът за обновяване на инфраструктурата на спешната помощ е на финалната права. Лично и вицепремиерът Томислав Дончев се е включил в подготовката на документите. По думите на министъра новите линейки ще струват 40 млн. лева, което оставя 80 млн. за ремонтите и новите сгради. Бавната част от подготовката е била дейностите да се планират заедно с кметовете по общини.

Ами, хайде. Това са 7113 човека, от които буквално зависят животи всеки ден. Лекарската професия е най-стресовата от всички, а в спешната медицина напрежението вероятно е двойно. Когато е съпроводено от битови липси, лошо заплащане и враждебно отношение от хората, на които си отишъл да помагаш - сигурно става и тройно, четворно. Ако обаче забавянето им струва живота на близък човек - сякаш нищо от това няма значение. В сегашната ситуация всички са губещи и единственото спасение ще е 2018 г. наистина да донесе обещаните промени.