Турските фермери, животновъди и свързаните с тях профсъюзи се очертават като нова и неочаквана масова опозиция в страната. Те организират демонстрации и шествия, за да протестират срещу икономическите загуби, които търпят. Въпреки всички усилия да се укроти гневът на селското население в Турция президентът Реджеп Тайип Ердоган и правителството му продължават да се затрудняват в отговора на тази изненадваща опозиция. Докато разходите на земеделците и животновъдите се увеличават, производителите от сектора не могат да продават стоката си на по-добри цени, особено след либерализацията на земеделския внос. Ситуацията Едва не доведе до бунт в селските райони, засегнати от новите икономически политики, въпреки ограниченията, наложени от извънредното положение.

Бизнесът внимава да не оспорва направо авторитета на турската държава. Представителите му се плашат от арестите на редица бизнесмени, обвинени, че са предоставили икономически ресурси на движението на Фетхуллах Гюлен. Държавата конфискува имотите и средствата на много влиятелни компании.

Най-старата и влиятелна бизнес асоциация TUSIAD (Турска индустриална и бизнес асоциация) реши да не се изявява. Независимата асоциация на индустриалците и бизнесмените (MUSIAD) обаче избра напълно да подкрепи Ердоган. Професионални организации, одобрявани от Ердоган, се въздържат да критикуват него и правителството. Синдикатите са в подобна ситуация. От трите най-големи конфедерации на трудещи се в Турция "Тюрк-Иш" и "Хак-Иш" са по-близки до правителството, докато DISK - Конфедерацията на прогресивните профсъюзи - опитва да оцелее под трудните и ограничаващи условия на сегашното извънредно положение.

Съюзът на производителите на червено месо в Турция реагира остро срещу скорошната либерализация на вноса на месо. Бирол Мермер, който оглавява местен съюз на животновъдите в Анкара, попита в прессъобщение на 15 октомври дали правителството "се опитва да унищожи местната продукция". Председателят на съюза в Анталия, Илхам Айдан, каза, че цената на месото не върви надолу въпреки либерализацията на вноса и че само няколко посредници продължават да печелят. Той предупреди, че съюзът ще организира протестно шествие в Анкара.

Изявлението на Ердоган по време на визита на 11 септември в Сърбия, че Турция ще внесе 5000 тона червено месо от Сърбия, не подобри ситуацията. Мнозина си спомниха как Партията на справедливостта и ризвитието и Ердоган някога бяха яростно антисръбски настроени заради кланетата на мюсюлмани в Сребреница от 1995 г. Решението на проправителствените медии да славословят вноса от Сърбия като "страхотни новини" се тълкуваше като смъртоносен удар за местното животновъдство и производството на месо. Със същия смисъл се възприе и декларацията на икономическия министър Нихат Зейбекчи за възможността за внасяне на месо от Русия.

В черноморския регион политиките на правителството за цената на лешниците ядоса 500 000 души, които се издържат от този сектор. Когато властите обявиха цена от 10 турски лири (2.69 долара) за килограм, много производители обявиха, че ще отрежат дърветата си. Най-голямата опозиционна Републиканска Народна партия (НРП) организира тридневен протест през септември под мотото "Справедливост за лешниците" - от Орду до Гиресун, в 47-километров участък по черноморското крайбрежие. Хиляди протестиращи се присъединиха, за да изразят гнева си заради политиката в областта на лешниците.

Чаят също се превърна в голям проблем за правителството. Стратегическият продукт дава поминък на стотици хиляди семейства в черноморския район, включително в родния град на Ердоган, Ризе. Доклад на CAYSIAD - Асоциацията на чаените инвустриалци и бизнесмени - вбеси хората, отглеждащи чай, като предположи, че цената на турския чай е по-висока от средните стойности в глобален план. Асоциацията на производителите на чай обяви, че подобно искане е част от сценарий, който ще даде възможност за внос на чай.

Това не бяха единствените реакции от земеделския сектор. В егейския регион базовата цена за килограм грозде от 4 турски лири (1.08 долара) на килограм също доведе до протести. Дори Партията на националистическото действие (ПНД), която подкрепя ПСР, реагира остро срещу тази цена. Главната опозиционна РНП поиска цената да бъде повишена до поне 6 турски лири за килограм. Хиляди производители излязоха на шествие срещу правителството по улиците на Маниса, турската "столица" на лозарството.

Турция е също така сред най-големите в света производители и износители на кайсии. В Малатия, центърът на производството на кайсии, фермерите протестираха срещу ниските цени, като рязаха дърветата си и изхвърляха продукцията си на пътя.

В тютюневия сектор се появиха тежки присъди (затвор) и глоби срещу тютюнопроизводителите и засилиха гнева срещу властите. Производителите протестираха срещу новите регулации, въведени от парламента и задаващи граници за това къде, как и кога турците могат да произвеждат тютюн. Целта е да се предотврати контрабандата. Браншовата асоциация обаче предупреди, че с новите ограничения хиляди производители може да прекарат години в затвора и да им бъдат наложени сурови глоби.

Според депутата от РНП Вели Агбаба тютюнът е най-важният източник на доходи за хората в провинция Адияман и новите регулации силно ще навредят на провинцията. Председателят на партията Кемал Кълъчдароглу каза, че специалитетът на Турция, "ориенталският тютюн", се изличава от страната. Акцизът върху цигарите сега е 84% на кутия, затова се е увеличил рязко и броят на хората, които сами си свиват цигари, казва той. "През 2002 г. 405 882 семейства се прехранват от тютюна. През 2015 г. броят им е 56 000," каза Кълъчдароглу на парламентарна среща на РНП на 10 октомври. "Отказахме се да отглеждаме собствения си тютюн. Чужденците започнаха да внасят (тютюн) и през 2012 г. Турция изведнъж се оказа вносител на тютюн."

Според данни на организацията за прехрана и земеделие към ООН (ФАО) земеделското население на Турция е намаляло през последното десетилетие - от 30.98% на 25.64% от общия брой. Това означава, че от 80 милиона души около 20 милиона живеят в селски райони. Тези 20 милиона турци са директно засегнати от политиките в земеделието и животновъдството. На референдума от 16 април ПСР загуби вота на младите в големите градове; сега може да загуби и селския вот, който някога даваше стабилна база. Колективният гняв на 20-милионен сегмент от населението - бунтът на селяните - може да се окаже силен шок за Ердоган.

Ердоган и ПСР похарчиха стотици милиарди лири, за да осигурят гласуване с "да" на референдума на 16 април и за да гарантират на Ердоган изпълнителната президентска власт. Сега се опитват да компенсират за това, като повдигат данъците.

Правителството изглежда не може да успокои фермерите и земеделските производители. При сегашните условия възможността президентските амбиции на Ердоган да бъдат възпрени от селската опозиция не бива да бъде отхвърляна.