Водопадът и неговият директор
В сряда главният прокурор Сотир Цацаров и още четирима членове на Прокурорската колегия на ВСС предложиха за директор на Националната следствена служба сегашния зам.-главен прокурор Борислав Сарафов, други предложения нямаше. Публикуваме статията на Иван Брегов на тази тема от бюлетина на Института за пазарна икономика. Акцентите са на "Дневник".
След важните за съдебната власт избори през годината –за нов състав на Висшия съдебен съвет и за председател на Върховния административен съд (ВАС), предстои прокурорската колегия на ВСС да определи директор на Националната следствена служба (НСл.С), с което да приключи изборната съдебна година. Замислената като конкурс процедура предстои да се проведе при участието на един единствен кандидат, а именно един от настоящите заместници на главния прокурор - Борислав Сарафов.
Директорът на Следствието се избира от прокурорската колегия на ВСС. Има петгодишен мандат и правомощие да предлага лица за завеждащи отдели на НСлС, както и да осъществява организационно, административно и методическо ръководство над всички следователи (един вид главен следовател с тази разлика, че над него е главният прокурор, а над главният прокурор на практика няма никой, т.е. няма механизъм за проверка и отчетност).
Макар и да звучат гръмко правомощията на директора на НСл.С, те са повече от скромни на фона на останалите високи ръководни длъжности в съдебната власт. С изключение на една важна подробност: с встъпването си в длъжност ръководителят на НСл.С заема позицията и на заместник главен прокурор по разследването с мандат от 5 години. При изтичащия мандат на Цацаров в края на 2019 г.,
избирането на Сарафов е един вид продължение на курса "Цацаров" поне на ниво заместник главен прокурор до 2022 г.
А може и по-далеч да се стигне. Предвид наличието на единствен кандидат, изборът е предизвестен.
Следствието в застинала реформа
С измененията на Конституцията през 2006 г. и приемането на действащия Наказателно-процесуален кодекс (НПК), от компетентността на следователите бяха иззети правомощията им да извършват разследване по множество видове престъпления. Тяхната "роля" бе заета от разследващите полицаи, което и до днес се оценява като спорна промяна предвид липсата на добре подготвени кадри в МВР. Така с ликвидирането на централизирания модел на следствието може да се каже, че до голяма степен се ликвидира и самото следствие. Но останаха следователите.
Поради статута им на магистрати те не могат да бъдат освободени от позицията, която заемат, тъй като са придобили съществената за магистратурата несменяемост. С редица законодателни решения от 2006 г. насам на една част от следователите се обезпечи постъпване в прокуратурата като редови прокурори, а останалите бяха реорганизирани в следствени отдели към окръжните звена на прокуратурата. Постепенно отново се разшири кръгът от престъпления, подлежащи на разследване от следователите, но в недостатъчен обем.
В резултат на това в България съществува цялостна структура, с необходимата кадрова експертиза по разследването на широк кръг от дела, но не се използва по най-подходящия начин
Паралелно със съществуването на НСлС в София бяха създадени Специализирана прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура, упражняващи също функция по разследване.
Функции, близки до разследването, изпълняват и обособените дирекции в страната на Комисията за отнемане на противозаконно придобито имущество /КОНПИ/. И тогава идва въпросът:
доколко замисълът на конституционната реформа от 2006 г. бе осъществен при положение, че бяха създадени множество допълнителни звена в прокуратурата и отделни агенции на национално ниво.
При това бяха направени значителни разходи за изграждане на изцяло нови администрации и за съпътстващите ги обучения на служители.
Избутването в ъгъла на една част от магистратурата, какъвто е случаят със следователите, действа деморализиращо за цялата система. А отслабената магистратура неизбежно води до слаба съдебна власт.