Както всеки скандал, и този с оставката на здравния министър проф. Николай Петров заради спечелената обществена поръчка от негов близък за доставка на консумативи за Военно-медицинска академия, първо набра мощ в ефира. После вълната на възбудената врява се оттече в речитативите на интерпретациите - за високия професионализъм и почтеност на лекаря-министър, чиято оставка едва ли не била активно мероприятие на засегнати от него интереси на лобита и групи, които останаха неназовани.

И втората вълна бързо се оттече в нов сюжет:

- и ефирът полудя в догадки, подбудени от самия Цветан Цветанов: едно било сигурно, новият няма да е лекар.

Не мина и ден и ефирът го откри - сензация, финансист. И не кой да е - а несменяемият и неоспорим заместник-финансов министър, който "пресмята бюджетите".

Дали прояви хитрост властта да потуши набързо скандала чрез напускането на здравния министър (нямам съмнение, че оставката е била спешно поискана от премиера именно с такава цел), дали медиите от традиционна услужливост се втурнаха с интерпретациите за достойния лекар-жертва, не е най-важното. Припомням развитието на случая, защото зад ефирното му представяне остана отново неизказано онова, което за сетен път доказа

Прокуратурата не е извършила действителна проверка по одитния доклад на Министерството на отбраната, нито Държавната финансова инспекция е проверила обществената поръчка на ВМА. Този е същественият извод, който или беше премълчаван, или някак срамежливо споменаван.

При това

Прокуратурата на РБ, която всеки ден изпраща съобщения за какво ли не, този път мълча, че е получила одитен доклад от МО за конкретната обществена поръчка. И чака. За какво ? Ами да види какво става с властта - март и април 2017 са междувластие. Междувременно Борисов отново става премиер (на 5 май), а шефът на ВМА (срещу когото има проверка на прокуратурата!) става министър на здравеопазването. И едва след това (на 17 юни) военният прокурор се произнася, че всичко е наред в обществената поръчка, но мълчанието продължава. И то как се произнася само прокурорът: с елементарно копи-пейст на обясненията на проф. Петров (вече министър Петров), игнорирайки изцяло бележките на одиторите. Които впрочем прокурорът по закон е бил длъжен да обсъди, дори да ги отхвърли,

,,-

А Агенция Държавна финансова инспекция пък изобщо я няма никаква - за да види, че консорциумът кандидат за поръчката дори не е имал регистрация по БУЛСТАТ.

Защо? Ами заради същото. И финансовата инспекция поглежда към властта, за да види дали да реагира и как точно, или да трае.

Институции като слънце. Най-цинично назовани независими, регулиращи, контролиращи, бдящи за спазване на законите. Получаващи пари за престъпно слугуване.

Но зад мексиканските вълни на голямата врява остана незададен най-важният въпрос лично към премиера:

Кой му го препоръча? Който му го е препоръчал - там търсете лобитата и интересите. Как се управлява здравеопазване с примка на шията? Ето заради този въпрос основно се върнах на сюжета.

А от третата вълна на врявата -

В романа си "Врява и безумство" Уилям Фокнър описва трагичната еволюция на едно семейство от началото на миналия век към пълен разпад, през разказите на четиримата синове, от които единият е безумец по рождение. Парадоксално, точно неговият невинен разказ стига до корена на трагедията - безумно-сбърканата матрица на семейството, материална и духовна.

Дали ще е финансист или лекар здравният министър в България днес, няма значение, докато моделът на българското опазване на здравето е сбъркан. Финансистът най-много да ограничи разходите. Забележете - парите, които бюджетът отделя за здраве се наричат официално разходи... Логично, нали - болниците са търговски дружества, а болните сме стока. И не се намери безумец, който да признае ясно, че матрицата е сбъркана. Или поне да нарича парите за здраве инвестиции... Поне думите да са утешителни.