Ленин и съветската тоталитарна държава

Цялата руска революция е хипнотизиращ пример за тотален разпад на каквато и да е морални устои в един политически строй. Моралните категории се заменят с кухи, фалшиви думи от "новоговор" ( да използваме това готино понятие на Оруел). Конструирането на тази античовешка система не сбучайно се осъществавя първо в Русия - каквото и да си говорим тази страна е обречена на мизерната си съдба, защото няма реална история. Историята на "Русия" е история на два царски рода и два столични града. Всичко друго е тайга, крепосничество и Див Изток. Руската "култура" и "руската" литература (виж внимателно къде са кавичките) са продукт основно на чуждестранни елементи инфилтрирани в т.н. руска висша класа. Направете един бърз преглед на руската литература и ще остановите с потрес, че май само Горки е "чист" руснак. Произхода на гордостта на руската литература Пушкин е най-яркият пример за тази фалшива маска, която псевсоевропейската азиатска държава си слага.

Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.

• 7 13
• Докладване

Ленин е създателят на тоталитарната държава, а Сталин я довежда до съвършенство. Разликата между двамата е че при Ленин репресиите са имали открит и показен характер, докато при Сталин всичко е било скрито зад стените на Лубянка и бодливата тел на концлагерите. В това време навън е звучала "Широка страна моя родная...."

По-добре миг свобода отколкото живот в робство

• 4 11
• Докладване

До коментар [#5] от "Julian Mall":
"Ленин е създателят на тоталитарната държава, а Сталин я довежда до съвършенство."

Добре, те са строителите, но вие сте продължителите

подпис

• 9 10
• Докладване

Аз имах някаква представа за жестокостите през ерата на социализма, но въпреки това статията ме остави в потрес от извращенията, извършени от тези изверги по време на преврата (революцията) . И до днес има хора, които се кланят на тези психопати и именно те са причината за унищожаването на исконни добродетели на българина и заместването им с ненавист, отмъщение, завист, и служба на лъжата.

• 4 15
• Докладване

До коментар [#4] от "sporta":

Хората не винаги четат дебели книги, затова ги има и вестникарските статии. А би трябвало отдавна да са станали излишни.

• 4 11
• Докладване

Водният патос и многословието не могат да компенсират неподготвеността. Примерно тунеядец означава човек, който има нетрудови доходи. Ето обяснението на г-н Тони: "Терминът е специфичен и се нуждае от пояснение: за такива се смятат всички лица с непролетарско произхождение, несъгласни със съветската власт или отказващи да работят за нея. В едни по-късни времена – през 1964 г. – големият руски поет и бъдещ Нобелов лауреат Йосиф Бродски бе осъден на пет години заточение в Архангелска област тъкмо заради "тунеядство" (занимава се с поезия, без да е член на Съюза на писателите или на Съюза на преводачите)." Или идеята, че кулаците били наречени така, щото трябвало да ги смачка юмрукът на народната власт. Предполагам и на най-невинния читател е смешно, нещо като да кръстиш Кубрат Пулев "Убиеца", щото Кличко е щял да го убие.

• 9 3
• Докладване

Всякакви образи като Ленин и Сталин трябва да бъдат демонизирани, а не възвеличавани.

• 4 8
• Докладване

На война като на война. Дилемата тогава е била "те или ние".
Статии като тази, посветени само и просто на лошотията на едните, са тенденциозни, са пропаганда. Отделните събития или документи не бива да се вадят от историческия контекст. В крайна сметка болшевишката революция е следствие от ПСВ. А вината за ПСВ и милионите "хуманно" избити по фронтовете няма как да се вмени на Ленин и Троцки.

• 11 4
• Докладване

Изпуснал си "Огоньок" от средата на 80-те.

• 2 12
• Докладване

Интересен е произхода на голяма част от болшевишката върхушка и кадри на средно ниво през първите десетилетия съветска власт, не по малко занимателно е да се потърси корена на социалистическата отрова, който е и корен на християнството.

За Европа: бяла, християнска и силна!

• 7 4
• Докладване

"Ленин, разбира се! Нали при него се формирахме".
Така се формираха и там, и тук, че скоро съзнанието им няма да може да бъде разформировано. 27 години след рухването на стената ние продължаваме да се въртим в омагьосан кръг и да се палим на теми за Червена армия, Октомврийска революция, освободители, поробители...

• 2 8
• Докладване

До коментар [#12] от "греда в окото":

Защо? Защо да е прав? Дебелите книги във всяка една област са за хора със специални интереси в съответната област. Не можеш всички книги да прочетеш, така че ако се интересуваш от история, четеш в тази сфера, ако от астрономия - съответно, и т.н. Но за де не изоставаш в общата си култура, трябва да поназнайваш някои неща и там, където не са ти основните интереси - за целта има научно-популярна литература, статии.

• 3 11
• Докладване

До коментар [#16] от "8th_ball":

P.S. Всеки ученик познава евклидовата геометрия и е ако е внимавал в час, успешно работи с нейните принципи. Но колцина, дори мастити математици, са чели труда на Евклид, хеле пък в оригинал?

• 2 9
• Докладване

До коментар [#16] от "8th_ball":

Нещо се дразнят некои другари. Едни викат - късо е, други - дълго. Всъщност не могат да преглътнат гиганската измама и противоречие м/ду думи и дела. Всъщност всичко си е било истина, само дето са крили от нас истинските думи и дела, от които нормалните хора повръщат!
Мумията на Ленин все още зорко /русизъм/ се охранява!!!!

• 4 6
• Докладване

[quote#11:"shk49484512"]На война като на война. Дилемата тогава е била "те или ние".Статии като тази, посветени само и просто на лошотията на едните, са тенденциозни, са пропаганда.
Така е, власт се взема само с насилие, няма как да стане по друг начин. Но да се разглеждат Ленин и Сталин като изверги, а да не се споменават извергите от другата страна на барикадата е лицемерие. По време на гражданската война, последвала революцията, белогвардейците са извършили такива зверства, че ума не
може да го побере. Няма да забравя онази сцена от филма "Доктор Живаго", в която белите бяха отрязали краката на един червеноармеец и ги бяха закачили на раменете му, а него го бяха вързали на коня и го изпратиха при неговите хора за да ги сплашат. Войната е нещо много жестоко и в нея няма невинни, има само жестоокости и смърт.

• 7 4
• Докладване

До коментар [#19] от "proza":

Как да няма невинни? 90 на сто от жертвите са именно невинни, пушечно месо. Но ти не говориш за това. Да, винаги на война повечето от пряко ангажираните в нея озверяват до степен, че губят всичко човешко, факт, с който не мога да споря. Но има едни баш виновни - тези, които са задействали машината на насилието и диващината. В случая са именно болшевиките начело с цитираните от теб уродливи вождове.

• 2 8
• Докладване

Значи , в сравнение с Ленин ,проф. Иво Христов е направо цвете.

• 2 5
• Докладване

Мумията на Ленин още стои на мавзолея на Червения площад , а хиляди негови паметници "украсяват" площади и улици в днешна Русия, която продължава да бъде империя на злото.

• 3 7
• Докладване

И всичко това заради вродения сифилис на другаря Ленин довел до третичен невролуес и един много , много болен мозък . Ей хора, имунизирайте децата си ,макар,че за сифилисът няма ваксина, но нови хронично болни мозъци не ни трябват...
А иначе през 1934 г големия руски физиолог проф. Иван Петрович Павлов живял и работил и в двата периода преди и след болшевишкия преврат пише,че не би пожертвал и крак на жаба за типа социални експерименти, провеждани в Съветска Русия от партията на болшевиките. Умира 2 години след това - преди да му видят сметката на буржоазен учен.

http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/

• 1 8
• Докладване

До коментар [#18] от "Alexander97":

Светът на мъртвите и живите еднакво участват в реалната действителност. Разбиването на "подземния свят" веднага се отразява на "горния свят". Много скоро северно американци "посегнаха на паметниците на победените от юга". ( как обаче
разместването в мъртвия свят ще се отрази в горният - ще се види) Балансът между красиво - грозно , добро - зло , жив свят - мъртъв свят е хармонията. Мавзолеи има не само в Москва. Дори от времето на цар Мавзол в специални гробници се погребват тирани. По брой на жертви Ленин е невинно дете спрямо китайския МАО.
Знаците от историята ( дори да не ни харесва ) трябва да стоят иначе нализо край нас има една римска гробница - окупатори в нашите земи !! Защо е необходима тази костница , която прославя император Траян ? Та да повторя - унищожавайки нещо в "подземния свят" - веднага избива в горният "жив свят" !

• 4 3
• Докладване

=======================================================================
"......Любое оправдание красного террора кощунственно, особенно ссылки на то, что белые первые начали. Никаких белых еще не было, когда большевистское правительство начало предпринимать ряд мер по методичной дискриминации целых социальных групп: советская власть сразу поставила вне закона целые классы, обрекая их на бесправие, унижение, голод и смерть. Каждый раз, когда звучит слащавая сказочка о святом Дзержинском, спасающем беспризорных детей, надо не забывать спрашивать: а кто и когда убил родителей этих детей?

Особый цинизм первых месяцев большевизма — это когда в ответ на убийство видных большевиков представителями ушедших в оппозицию социалистических же партий (эсеров, меньшевиков и анархистов) новые власти расстреливали произвольно набранных «заложников» из числа имущих классов и видных деятелей царских еще времен. Где здесь хоть какая-то логика, кроме циничного желания под шумок ограбить и физически уничтожить как можно больше «буржуев»? Чем бессудное убийство по признаку классовой принадлежности лучше бессудного убийства из-за «неправильной» формы черепа?
Октябрьские победители сразу задали новый вектор. Воспоминание о событиях памятных дней конца октября 1917 года полны историй о бьющем через край варварстве, которое уже готово затопить все вокруг. Например, большевики были готовы стрелять по Зимнему дворцу, если бы началось сопротивление — и, судя по дальнейшей истории, их рука не дрогнула бы превратить в руины шедевр архитектуры со всей начинкой. Когда арестованных членов Временного правительства вели в Петропавловскую крепость, революционная толпа предлагала убить их прямо на месте и побросать в реку, притом что последний состав Временного правительства вовсе не состоял из кровавых и мрачных персонажей, скорее, наоборот, был собранием благодушной интеллигенции. Но в октябре 1917 года принадлежность к неправильной организации уже была поводом для расправы. Только чудом арестованных удалось довести до крепости живыми, а следующие аресты для многих уцелевших тогда кончились смертью.

То, что началось потом, мы все еще ошибочно воспринимаем через призму советской пропаганды: лихие кавалерийские атаки, аристократичные и красиво бегущие в Париж господа офицеры, бесконечное выяснение отношений в эмиграции и героизм павок корчагиных. Мы все еще смотрим на большевистский режим глазами шестидесятников, которые идеализировали «комиссаров в пыльных шлемах» и оплакивали «верных ленинцев», убитых ужасным Сталиным.

Пора сменить угол зрения на большевиков и оценить их режим не через фильмы, анекдоты и лозунги, а исходя из фактов. Давайте хотя бы сто лет спустя назовем вещи своими именами: большевики устроили геноцид невероятных масштабов, причем не какого-то одного народа, а всех народов, которые так или иначе оказывались под их властью. То, что весь XX век происходило под коммунистическими лозунгами от Кубы до Камбоджи и от Кореи до Восточной Европы, весь этот кровавый бред родом оттуда, из успеха коммунистов в октябре 1917 года в России.

Уже к весне 1918 года врагами новой власти оказались не только имущественные классы, но и «неправильные» революционеры: меньшевики, эсеры и все прочие, кто вовсе не был ни монархистом, ни сторонником старого порядка. Их тоже убивали — и во время Гражданской войны, и потом, во время сталинского террора. Бессудное насилие над представителями «неправильных» классов и партий — это фирменный почерк советской власти, оно никогда не скрывалось большевиками и до какого-то времени было даже предметом гордости. Немногие знают, что в 30-е годы в тогдашнем Свердловске пионеров водили в дом Ипатьева и с гордостью показывали дырки на стене, поясняя, где стоял царь, где царевны, а где царевич. И никому это не казалось неправильным — гордиться убийством детей. Только в 50–70-е годы советский режим начал гуманизироваться и детей перестали водить на такие жуткие экскурсии.
Понятно, что в наше время тема царской семьи и ее страданий изрядно поднадоела стараниями мадам Поклонской и прочих «царебожников». Но здесь главное не отморозить в очередной раз уши назло бабушке: если кому-то не нравится Поклонская и ее причитания над царской могилой, то это вовсе не повод хорошо относиться к большевикам — безотносительно того, каким на самом деле был последний царь. Тем более что царская семья вовсе не единственная пострадавшая от них. Тысячи семей были уничтожены в годы Гражданской войны и последующего многолетнего методичного террора только потому, что имели неправильное «классовое происхождение» — на их могилах нет памятников и их некому вспомнить, потому что никого из родных просто не осталось в живых. Если не жалко дворян и буржуев с их детьми и стариками, стоит подумать о миллионах крестьян, которые легли в землю, безымянные и неоплаканные, во время коллективизации и последующих ужасов.

Наша история такова, какова она есть: в октябре 1917 года к власти пришли левые радикалы, которые установили кровавую, агрессивную и бесчеловечную диктатуру на много десятилетий. Даже спустя четверть века после ее формального краха руководство нашей страны все еще состоит из людей, воспитанных советской системой в рамках ее извращенных «ценностей» — презрения к правам человека, личной свободе, собственности и гуманизму. Им, этим немолодым уже людям, дороги и памятники Ленину, и комсомол, и ЧК с Дзержинским — их так воспитали, и никуда им от себя не уйти. Но все те, кто вырос вне зоны действия советской пропаганды или смог ее в себе преодолеть, с высоты 2017 года должны наконец сказать: все кровавые жертвы, принесенные большевиками ради своих идеалов, оказались напрасными. Миллионы людей погибли в мучениях совершенно зря. Большевистская революция была ненужной и разрушительной для нашей страны и мучительным кошмаром для нескольких поколений ее жителей. К концу 1980-х годов СССР по сути был бедным и отсталым государством, не способным обеспечить своих граждан продуктами, товарами и услугами первой необходимости, не говоря об их правах и свободах, — вот итог всей советской авантюры, всех миллионов жертв индустриализации и коллективизации.

Советская власть была бессмысленным тупиком нашей истории, и пытаться найти в этом месиве из вранья, крови и грязи что-то достойное гордости и поклонения — это или самообман, или цинизм. Хорошо бы наконец перестать врать себе и быть циниками. Сто лет хождения по мукам — слишком много для одной страны."

• 1 6
• Докладване

Посредственоостта е характерна за българската интелигенция, с малки изключения.
Тонката го доказва блестящо. Преди век и половина е било същото.

" Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното.Смешен плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, една и същата цел с едни и същите средства. Като че Наполеон, в името на цивилизацията и Вилхелм, в името на божия промисъл, не направиха повече зло, повече варварство в 19-ий век, отколкото напр. Александър Македонски с походите си преди толкова векове. Но там е варварството, там са укорите и проклятията, дето робът, човекът, като не чуят думите му, разума му, улавя се за крайност и се бори на живот и смърт, доколкото му позволяват средствата, които са низки, защото са малки, а малки само затуй, защото им са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат разбойник, развратник, низък и варварин! Такива бяха и комунистите.
Християнството има своите мъченици, доде нарече роба "син божий, син человеческий"; има ги и революцията, за да "направи скитника гражданин"; има ги и ще ги има и социализмът, който "иска да направи човека повече от син божий и гражданин - не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града". Християнството, революцията и социализмът - монархията, конституцията и републиката - те са си фактове и епохи исторически, кои ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса в человечеството."

• 0 0
• Докладване