Иран готви отговор на новите санкции на Вашингтон, насочени към преодоляване на хаотичното наследство на Обама. Интересите на замесените в конфликтите в Сирия и Ирак играчи могат да доведат до появата на наследник на "Ислямска държава" (ДАИШ) с ново име.

Влизането на иранските Революционни гвардейци и на шиитските милиции "Хашд аш-шааби" в Киркук е резултат на договореност между гвардейския генерал Касим Сулеймани и съпругата и синовете на бившия иракски президент от кюрдски произход и лидер на Кюрдския патриотичен съюз Джалал ал-Талабани. Последният бе съюзникът съперник на президента на Иракски Кюрдистан Масуд ал Барзани, лидер на конкурентната Кюрдска демократическа партия. Това споразумение представлява ясен сигнал от страна на Техеран към американския президент Доналд Тръмп, че Иран няма да стои със скръстени ръце, докато американците нареждат своята игра. То е и предупреждение, че съюзниците на САЩ в Близкия изток ще платят сметката в една бъдеща етно-конфесионална война.

Желанието на Тръмп да оттегли САЩ от ядреното споразумение с Техеран отново постави този въпрос на дневен ред в световната политика. От дълго време големите играчи в нея бяха наясно, че ядрената програма на Техеран в крайна сметка е насочена към създаване на иранска атомна бомба. Въпреки официалните уверения и религиозните фетви, доказващи че ислямската религия забранява използването на атомно оръжие, Иран вижда в него гаранция за оцеляването на режима на аятоласите.

През изминалите десетилетия Ислямската република използваше свои канали в дългосрочното си усилие за разколебаване волята на Запада за осуетяване превръщането на Иран в ядрена сила със свое атомно въоръжение.

Може би най-важното, което постигна Иран с подписването на договора 5 плюс 1 от юли 2015 г., не бяха само икономическите изгоди от падането на санкциите, а легитимирането на иранския режим от страна на международната общност срещу отлагането - но и не и отменянето - на ядрената програма на Техеран. С други думи, тогава Техеран постигна целта, а именно – гарантирането на националната сигурност на Иран. Именно тази цел е в основата програмата, инициирана от духовния лидер Рухолла Хомейни и продължена от айатоллах Али Хаменей.

Сега Вашингтон се опитва да смени подхода, който доведе Запада до сключването на ядрената сделка с Техеран. В това отношение политиката на сегашната американска администрация се доближава до позициите на арабските страни от Залива. Арабските столици в този субрегион не се опасяват от използването на атомно оръжие по модела на Хирошима и Нагасаки през Втората световна война, а от един режим, който чрез своята мрежа за влияние цели дестабилизацията на Залива и заплашва сигурността на съседите си. Особено притеснителни за арабите са програмите за конвенционално довъоръжаване на Иран и в частност разработването на балистични ракети.

Сегашният отказ на американския президент да одобри сключения ядрен договор означава, че САЩ отказват да признаят иранския режим за партньор, респективно отлага нормализацията на отношенията с Техеран в политическата, икономическата, военната и финансовата сфера. На свой ред евентуално решение на Конгреса в тази посока би означавало, че Иран ще остане в ролята си на периферен играч в световните дела. Това е така, защото дори ако останалите пет страни, подписали гореспоменатия договор, продължат да се придържат към него, това няма да е достатъчно за пълноценното интегриране на Иран в световната икономика.

Американското вето на ядреното споразумение на Обама е най-опасно за иранските Революционни гвардейци, познати и под името "пасдарани". Именно това обяснява яростната реакция на този ход на Тръмп от страна на иранските власти, която е безпрецедентна в историята на иранско-американските отношения. Американците са добре запознати с историята на тази организация, възникнала след революцията срещу властта на иранския шах през 1979 г.

Самият Хомейни основа тази гвардия, превръщайки я в основен защитник и гарант на сигурността на Ислямската република. Причината за това бе, че иранската армия по онова време не се ползваше с достатъчно доверие от страна на Върховния кормчия.

Вашингтон добре разбира, че Революционните гвардейци са онзи инструмент, с чиято помощ аятоласите и режимът в Техеран осъществяват замислите си в чужбина. Именно те създават свои милиции и структури в страни като Ирак, Йемен, Бахрейн, Кувейт, Саудитска Арабия, Сирия и Ливан. Благодарение на Революционните гвардейци и преди всичко на бригадата "Ал Кудс" под командването на генерал Касим Сулейман Иран съумя да извърши поредица атентати в европейски столици и да застраши американски и френски войници в Ливан. Пак свързани с Революционните гвардейци групи извършиха серия отвличания на западни граждани в Ливан през 80-те години на миналия век.

Светът окачестви тези акции като терористични прояви, но същевременно нито една от европейските столици не се осмели да включи Революционните гвардейци в списъка на терористичните организации. Те добре знаеха, че подобна стъпка би означавала обявяване война на иранския режим. Всичко това обяснява сегашната реакция на Техеран и заплахата му, че ще предприеме съответните мерки в бъдеще, както и съвета към Вашингтон да държи арсенала си извън обхвата на иранската артилерия. Да не говорим за заплахата, че Иран ще третира САЩ по начина, по който се справи с ДАЕШ.

Показната сърдечност при срещата на лидера на Революционните гвардейци ген. Мохамед Али Джафари с иранския външен министър Мохамед Джауад Зариф свидетелства за стремежа на Техеран да демонстрира единството на режима. То се крепи на компромиса между прагматичната линия, представлявана от екипа на президента Хасан Рухани, и тази на радикалните елементи, представлявани от хората на Върховния вожд Али Хаменей. Освен това, Техеран би искал да създаде впечатлението, че Революционните гвардейци защитават интересите на цялата държава, а не само на радикалните сили в Иран.

По-задълбоченият анализ обаче разкрива решаващото влияние на пасдараните върху външните дела на държавата. А това означава ограничаване прерогативите на Рухани, който преди време си позволи да разкритикува контрола върху държавата от страна на "гвардейците". Може също така да се предполага, че въпросният контрол от страна на Революционните гвардейци върху сектори на иранско-американските отношения тревожи също така иранската политическа класа.

Причината е, че те разполагат с влияние във всички институции на властта, включително и върху икономиката на страната. Неслучайно в близкото минало Революционните гвардейци дори успяха да издигнат кандидата си – Ахмединеджад, за президент, както и да окажат решаващо въздействие върху опозицията, благодарение на което той бе преизбран на този пост през 2009 г. Привърженик на гвардейците е не друг, а председателят на парламента Али Лариджани.

Не трябва да се подценява и контрола на Революционните гвардейци върху икономиката на страната, където те ръководят ключови сфери като съобщенията, енергетиката и финансите. Прочутата групировка "Хатим ал анбиа", в която гвардейците имат силно влияние, има водещи позиции в търговията с недвижимо имущество и строителството.

Според някои разчети, пасдараните контролират между 25 и 40 процента от икономиката на страната. Според други, тези цифри може и да са още по-завишени, като се отчита фактът, че държавата е държана на тъмно относно икономическите дейности на Революционните гвардейци. През настоящата година правителството на Хасан Рухани задели допълнителни 300 млн.долара за нуждите на гвардията, а за следващата 2018 г. нейният бюджет ще възлиза на 7 млрд.долара.

С други думи, въпреки успехите, постигнати на изборите от умереното крило, не са увеличили относителната тежест на екипа на Рухани, нито са ограничили свободата на действие на гвардейците и техните привърженици, смятани за защитната броня на политическия режим като цяло.

Възможно е шумът около засилването на натиска на Вашингтон върху Иран да бъде нещо като подготовка за нови преговори, които да визират ограничаването на балистичната ракетна програма на Техеран. Дипломатически източници сочат, че в срещите си по време на есенната сесия на Общото събрание на ООН иранският външен министър Зариф е намекнал за възможността този въпрос да стане тема на подобни преговори.

В това има логика, тъй като САЩ се стремят да ограничат иранската заплаха за сигурността на света независимо дали става дума за атомни бомби, балистични ракети с широк обхват или за причастност към терористични акции.

Предишните санкции, наложени от Барак Обама срещу Хизбулла в Ливан, както и последвалите ги санкции от страна на американския Конгрес срещу тази партия, досега не бяха разглеждани като действия, насочени срещу иранска подопечна организация в чужбина, които да поставят под съмнение съществуващите международни споразумения с Техеран. Ако обаче Вашингтон засили санкционния режим срещу Революционните гвардейци, третирайки пасдараните, контролиращи съответните въоръжени милиции в чужбина, като терористична организация, това ще означава предприемането на съответни действия и спрямо тази централна институция на иранския режим.

Подобна ескалация на натиска от страна на САЩ биха означавали ограничаване дейностите на гвардейците в чужбина и преди всичко в Йемен, Ирак, Сирия и Ливан. Дали обаче Вашингтон е готов на подобна стъпка?