Реставрацията и низходящата вълна в нашето общество
Напоследък се връщам към една от любимите ми теми за икономическите цикли или вълни. Смята се, че както в природата има смяна на сезони, приливи и отливи, климатични цикли, а светлината и звукът се движат като вълни, така и човешката дейност се развива в цикли. Малките вълнички са част от средни вълни, те пък от още по-големи вълни, а те от мегавълни. Така, най-видно в икономиката, има конюнктурни, пазарни, технологични, демографски и други цикли.
Движението, разбира се, не е повторение на същия изминат път, а спираловидно, дефинирано като закони на диалектиката от Хегел.
Абсурдът за Края на историята и окончателната победа на либерализма беше именно в отричането на тези закони. Преведено към нашето общество - всички вярвахме, че след 10.11 демокрацията победи, а пък след влизането в ЕС връщането към авторитарните режими е невъзможно. Само че малцина си дават сметка по колко подобен начин са се развили нещата след Великата френска революция - точно 200 години преди 1989 г. тя започва с лозунга за свобода, равенство и братство и приключва с поражението при Ватерло на Наполеон през 1815 г. - точно двеста години преди нашето Ватерло с провала на съдебната реформа. След това следва Реставрацията, макар на друго ниво. Във френския случай на монархията, а в нашия - на практиките на комунистическия режим (засега все още в мек вариант).
Голяма част от конкретните причини на тези дълги вълни (между 30 до 50 години) са изследвани от руския икономист Кондратиев като икономически, но според мен причините са по-дълбоки. Мисля, че имат много общо със смяната на поколенията и образователната подготовка на новото поколение във властта да тръгне по нов път.
Ако на младите поколения след 10.11 беше преподавана истината за комунизма, нямаше цялото ни общество да живее разкрачено десетилетия наред. И по-лошо - неразбирайки правилата на демократичната държава, правата и отговорностите на свободния гражданин, страхът от бъдещето го направи лесна плячка на политиците чрез безмилостна експлоатация на легендите за социализма, евтиния живот и другарската солидарност.
Наскоро четох признание на Иван Костов, че ако съжалява за нещо в неговото управление, то това е именно пропускът да се променят образователните програми в училище и да се спечели битката за умовете на новите поколения. Това е осъзнал, четейки спомените на Аденауер, че първото нещо, което той е направил в гладуваща следвоенна Германия, е осъждането на нацизма и изучаването на ужасните му последици в училище. Това, уви, с комунизма в България не беше направено. Както казва Анатоли Чубаис - най-голямата щета на комунизма не са милионите избити и невероятната разруха, а че беше откраднато мисленето от хората и с тях ново общество не може да се гради.
Та в такава низходяща вълна може би навлизаме, подобно и на други страни в Източна Европа. Този процес е форсиран от силовата пропаганда на Кремъл, където славното минало е реликва, която постоянно да напомня за провала на демокрацията и Запада да направи живота ни по-добър. Така че тази низходяща вълна в нашето общество едва ли ще приключи преди промяна на режима там, който да даде възможност на новите поколения у нас да погледнат по друг начин на миналото и да се борят за друго общество и бъдеще. Дано новите технологии, които вещаят глобални геополитически промени, ме опровергаят.
Текстът е публикуван във "Фейсбук". Заглавието е на редакцията