Проблемът с медиите
Следиш ли какво се случва днес с медиите, няма как да не си зададеш въпроса забравили ли са българите, че именно с вестници са извоювали свободата си? Какво биха били и църковната борба, че и Априлското въстание без цялата полемика в тогавашните медии? И всеки вестник е имал своя линия. До такава степен, че след Освобождението голяма част от онези, които са се противопоставяли едни на други от години на вестникарския фронт, са продължили да заемат противоположни позиции като членове на двете различни партии. А днес?
Днес огромна част от медиите в България са собственост на Вие знаете КОЙ. Повечето големи други медии ни представят случващото се по един и същ начин. Все по-малко се дават различни гледни точки, налага се една и съща интерпретация на случващото се. Дори в едни отминали години, които няма как да забравим, излизаха критични статии. Днес има управляващи, които можеш да критикуваш, а има и такива, които са тема табу. Тема, която ако си позволиш да повдигнеш, нищо чудно да ти хвръкне мястото. А самите представители на властта не се свенят да отправят закани по националните ефири.
За последните два-три месеца станахме свидетели на
няколко съвсем ясни примера за натиска върху медиите
Сутрешният блок на "Нова телевизия" остана без Анна Цолова. Обяснението беше, че водещата ще започне свое авторско предаване. Скоро след това Виктор Николаев беше заплашен в ефир от представител на властта, който направи паралел с празното място до него. Водещият на сутрешния блок Георги Ангелов, който неведнъж влиза в директен конфликт с бившия министър на културата Вежди Рашидов, престана да се появява в сутрешното предаване. Предаването на Люба Кулезич беше свалено тази седмица от Би Ай Ти. Случайност? В момента се упражнява безпрецедентен натиск върху единият от издателите на "Капитал" и "Дневник". Времето ще покаже кои ще са следващите. Такива ще има. Очевидно при сегашното положение това ни чака и в бъдеще.
В България става все по-трудно да критикуваш управлението
Управлението в последните години свикна да плаща огромни суми за политически пиар. То свикна, че ако става дума за някаква критика, това ще бъде някое конкретно лице, от което лесно може да се лиши. Или че става дума за поредния скандал, който удобно се разразява тъкмо по времето на някоя тема, която заслужава далеч по-голямо медийно внимание. И която по силата на обстоятелствата по този начин почти не бива повдигана. Интересно би било някой да направи проучване какви са били основните теми при излизането на последните евродоклади. И никак не е странно, че при това положение (или по-скоро дередже) евродокладите не са били тема номер едно в медиите.
Дали не идва времето, когато няма да се наложи също както по време на Възраждането, а и по времето на социализма, опозиционните медии да са ситуирани зад граница? Е, днес голяма част от тях са електронни, но това не пречи върху тези, които говорят не за това, за което се очаква да говорят медиите, а за това, което самите медии решават, да се упражнява въпросния натиск. В какво се изразява натискът? В данъчни проверки, във всевъзможни административни проблеми, в задействането на част от държавния апарат за това да се открие слабото място на тези, които посочват слабите места в управлението и във функционирането на държавата.
И за каква свобода на медиите изобщо може да се говори, когато повечето български медии определено задават
все по-жълти журналистически стандарти
Когато те се списват на едно посредствено ниво и междувременно не спират да защитават определени компании, институции, лица. Когато за повечето медии сякаш няма значение дали изобщо спазват някакви журналистически стандарти и правят всичко това безнаказано И в същото време се търси как да се накажат други медии, които поставят въпроси по различен начин? Които се опитват да разследват? Които не се занимават с критикарстване, а с конструктивна критика?
Тези, които се осмеляват да надигат глас, не след дълго се оказват врагове на народа. На тях им се прикачат изтърканите от употреба клишета като: "платен", "соросоид", "антибългарски" и така нататък. Ако те продължат да упорстват и да се борят за промяна на статуквото, нищо чудно да им посветят и някоя безплатна книжка с внушителен тираж. И повечето българи, които между другото не спират да говорят, че нямат никаква вяра в медиите, чудно, вярват на това, което им се предлага на тепсия. Нищо чудно плурализмът в медиите да намалява все повече и повече в идващите години. България да продължава да се срива в класацията по свобода на медиите. В крайна сметка на кой би направило това впечатление? На една шепа хора.
От друга страна тази шепа хора не се отказва и продължава да си бие главата в стената и да повтаря, че може. България може да бъде демократична държава. Може да престане да бъде синоним на политически батак. Може да се развива като европейска (а не като евразийска, както искат някои) държава. Което носи надежда. В крайна сметка в държавата на масовото опраскване, всеки може да бъде опраскан. Най-много да ти се наложи да се съдиш я с някоя медия, я с държавата. И междувременно да разбереш, че имаш милиони в банковата си сметка. Милиони, за които дори не подозираш.
Когато държавата не спира да се меси в работата на медиите, както и на бизнеса и на още редица други неща, най-доброто средство срещу това явление е
солидарността на гилдиите, а и солидарността като цяло
Ако ние търпим публично да бият шамари на нашите колеги и си мълчим, рано или късно шамарите ще сполетят и нас. И пак всеки ще си мълчи. Може да не сме съгласни с политиката на всяка медия, да не са ни приятни всички нейни журналисти, но в случая не става въпрос за конкретни медии, а за принципи. Принципите би следвало да са нещо, което важи за всички, приятели и врагове. Също както законите.
Всъщност най-големият проблем е именно мълчанието. Едно от наследствата на социалистическия период, когато всички бяха свикнали да си мълчат, за да не им "изстине мястото". Друг голям проблем е българската традиция преди да се опиташ да се поставиш на чуждото място, да заклеймиш другия като враг, негодник, простак. Това, че обитаваме България, означава, че сме заедно. Което сполетява другите, сполетява и нас. Е, възможно е да има известно закъснение, но резултатите рано или късно ще дойдат.
А проблемът на медиите е надгилдиен и се отнася до всичко и всички тази държава. Затова би било добре някой ден да свикнем да си помагаме, да се държим заедно и да не спираме да търсим решение на проблемите си. В противен случай проблемите ще решат нас.