Помощ за Спешна помощ
До средата на декември трябваше да е готов проектът за обновяване на всички центрове на Спешна помощ в страната и купуването на 400 нови линейки. За целта ЕС отпусна на България 163 млн. лв. Може би заради поредната смяна на здравния министър, срокът беше удължен до 30 март 2018 г., а здравното министерство увери, че нещата са под контрол. Обаче извън държавните бюрократични усилия и европейските пари, остават други съществени въпроси, за които няма срокове, или отдавна са подминати - за изясняването на цялостната картина и за човешкия фактор.
752 000 повиквания
За 2016 г. са отчетени 752 000 повиквания. Подчертавам - над ¾ милион повиквания годишно. Няма обаче публикувани данни на кои за колко минути се е отзовал екип – от получаването на обаждането до пристигане на медиците на адреса.
Тук е и една слабост на системата. Безспорно такива данни в нея има и публикуването им ще покаже един реален неин образ – колко от тях са изпълнени в "приличен" интервал 8-10 минути и колко – в по-голям вкл. и в недопустимо голям. От тук нататък – колко от повикванията са в малък град/село с къси дистанции и по-слабо натоварени улици и колко – в голяма и претоварена с трафик София (Пловдив, Варна и пр.). И – колко от тях са по шосетата ни. А с повече техническа осигуреност (малка камера например) ще може да се регистрират и причините. Например - нашето поведение като граждани и шофьори – дали стоим нахално и безучастно или поне се мъчим по най-бързия начин да освободим трасето на линейката.
И едва при наличието на такива данни ще можем да обсъждаме възмущенията за закъснели линейки. Да, хората са абсолютно прави да негодуват, особено когато чакат линейка за техен близък. Естествено и аз не бих искал да бъда такъв човек и никой нормален човек не би искал. Но, ако се окаже, че големите закъснения са рядкост при 752 000 повиквания?
Но нали сме в епохата на електронните комуникации. Дали не може "Спешна помощ" освен всичко друго, да регистрира и мнения на пациенти и техни близки за получената (неполучената) помощ?
Около 70 % от повикванията са фалшиви или не са за спешни случаи
Това е второто число, което искам да подчертая. Значи: имаме около 562 400 такива неправилни повиквания. Или - над половин милион.
Опитвам се да си представя. Шофьорът се бори с трафика, лекарят се подготвя за писъци и кръв и като пристигат, намират баба вдигнала кръвното, кварталния пияница, прекалил с дозата или по-лошо: "никого". Станали са жертва на извратеното чувство за хумор на поредния идиот. Това - при две от три повиквания!
И малко "икономика"
Нямам данни колко "струва" едно повикване, но нека заради примера да допуснем, че струва само 20 лв. (15 лв. за пътуването и 5 лв. за заплатата на лекаря). И да умножим. Три пъти проверявах елементарната си сметка, защото и аз не повярвах: минимум 11 (единадесет) милиона лева ни струват неправилните повиквания на най-необходимата ни помощ.
И тези 70 % се съобщават и от системата, и от медиите рутинно и без никакъв коментар. Но те показват три изключително важни неща:
- че ако ги нямаше дори половината от тези неправилни повиквания, може би системата щеше да работи поне два пъти по-адекватно (по-бързо, по-учтиво, с по-малко враждебни оператори, с по-достатъчно оборудване, с по-малко груби лекари)
- че е необходима огромна просветителска работа: първо - от здравната система и второ - от медиите. Или обратно – първо от медиите: как драстично да намалим неправилните повиквания на "Спешна помощ"
- че е необходима някаква административна намеса. Нямам капацитета да преценя кой орган каква санкция трябва да налага. Но е очевидно, че когато и ако става дума за нагла злоупотреба с животоспасяваща помощ, санкцията трябва да е съразмерна. И висока, много, ужасно висока.
Спешната помощ е за нас – нека да си я ценим и компетентно критикуваме. И да и помагаме - с любов.