Битката за корупцията
Авторът е директор на Българския институт за правни инициативи
Днес (сряда 06.12.17) е много важен ден. И не само защото е Никулден, а защото на политическата и съдебната арена ще се разиграят обсъждания и диалози, които не са чести.
Какво предстои всъщност?
От 11 часа прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет изслушва единствения кандидат за директор на Националната следствена служба
г-н Борислав Сарафов. Изненади не се очакват. Съдейки по концепцията на г-н Сарафов, той е подготвен (все пак беше и кандидат за главен прокурор през 2012 г.) и с помощта на сегашния главен прокурор ще се справи с всички поставени му от професионални и други неправителствени организации въпроси. Ще се състезава само със себе си и да се надяваме, че след като го изберат, НСлС няма да се нуждае от спасител (последното е перифраза от текст от концепцията на г-н Сарафов (стр. 4), който пък на свой ред е перифразирал бившия главен прокурор Велчев) или пък ще го припознае като свой спасител.
Следва далеч
по-интересното заседание на постоянната парламентарна комисия по правни въпроси
чийто дневен ред се състои само от две точки.
В 14.30 ч. под точка 1 започва първото по рода си "Обсъждане (диалог) на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с г-н Сотир Цацаров, главен прокурор на Република България". След него пък, под точка 2, ще се обсъжда за второ гласуване законопроектът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Парламентът очевидно твърдо е решил да преизпълни няколко пъти програмата си до края на годината, за да може страната ни да започне председателството на Съвета на Европейския cъюз някак си на чисто – без тежки законопроекти, които да дават храна на опозицията и президента, и без неосъществен (дори и толкова анемичен) контрол върху работата на прокуратурата.
Притеснението от последното е толкова силно, че на сайта на парламента, където е обявен дневният ред на правната комисия, е написан цитираният по-горе текст – "обсъждане (диалог)".
Тази очевидно странна формулировка създава впечатление за съзнателно желание за избягване на всякаква мисъл дори, че парламентът може да изисква каквото и да било от главния прокурор.
Дали да очакваме сериозен разговор, емоции и политически провокации дори? По-скоро не.
Битката за корупцията в България навлезе в популисткия си стадий и всеки иска да е победител.
Всеки иска да яхне коня на говоренето за корупцията
и справянето с нея и да си закичи ревера с някой и друг успех. Подминавана с пренебрежение и замитана под килима, изведнъж корупцията стана звездата на парламентарния и не само подиум. От лятото се притоплят стари тези и текстове, работни групи легитимират концептуално грешни подходи.
И докато всички са се концентрирали върху това как да се преборим с нещо, което българинът приема за напълно естествено (защото, ако не го приемаше, нямаше толкова дълго да толерира система, която е основана на институционална корупция), никой не говори за това какво би могла да ни донесе корупцията.
Защото тя има и положителна страна. Ако се устои на изкушението (парично и властово най-вече), ще има много повече средства за развитието най-вече на социални и образователни услуги, които са толкова силно необходими на общество, останало без социалното си самосъзнание и без добро образование.
Ако хората, имащи властта да вземат важните решения в страната, знаеха, че от другата ѝ страна стои отговорност и смирение, може би нямаше да водят такава битка за овладяването на корупцията, а щяха да дават пример за спазване на правилата и понасяне на последствията при неспазването им. А ако се спазват правилата, ще се намали бюрокрацията, административните процедури няма да ни се виждат като непреодолима преграда, а икономиката ще тръгне още по-нагоре.
Днес в парламента ще се води битката за корупцията – персонална, институционална и систематична. И желанието е тя да приключи до края на годината, за да може страната ни да започне едно безкорупционно председателство.
Може би датата не е избрана случайно. Свети Никола е победител и е извършил много чудеса. Той е повелител на моретата, реките и езерата и избавител на моряците. В битката за корупцията обаче не е ясно дали ще има победител. Не е ясно също така дали българският парламент не се нуждае повече от спасител, който да го избави от мътните води на един изначално сбъркан законопроект, който се прокарва единствено и само заради политически егоцентризъм и късогледство.