Искам да честитя празниците. Да кажа, че се радвам как приятел от Германия си идва в петък и ще гледаме "Междузвездни войни" и как отдавна взех билети и за родителите ми. Искам и да кажа, че от месец насам имам чувството за голяма тъга и умора както сред най-близките, така и просто като изляза на разходка, вляза в аптека или магазин и видя пенсионерите. Или десетките бутилки с етилов спирт, разхвърляни спокойно в градинки. Доскоро поне преобладаваха малки бутилки и патрончета.

Не знам дали е заради прекалено много стрес, недоспиване, безсъние, работа, радост, непосилна борба за оцеляване, безсилие, отчаяние, добро възпитание или безотговорност. Къщата на държавата гори, но сякаш тенденцията е да не й се обръща внимание. Тя е само наш дом. К'от, тако'а. Безизходица и безалтернативност. Положението в България е "Безстопанствен пръч броди по улиците на Шумен" – новина от онзи ден.

Непоправимите ремонти и мръсният въздух не са най-малкото зло. Нито лакомото желание за строеж на АЕЦ "Белене". Нито лакомото коледно желание за доизсичане, дозаколване и дозастрояване на Пирин. Нито лакомото желание контрабандата с продукти на "Булгартабак" в Турция, според доклада на турските служби, да продължава. Но правосъдната система отдавна е прасовъдна. Политическата борба в парламента е за парлама, имитация е. Липсата на прозрачност не е пълна, а тлъста. Волята за поредно алчно преразпределение на почти последни държавни активи (включително биткойни) е непоклатима и десет земетресения с доклади от ЕС не могат да я спрат. Уволняват се журналисти без обяснение. Мнозинството масови медии са контролирани по монополен начин. Подслушват се хора просто така. Корупцията вони повече от лятна пот в претъпкан трамвай. Формите на национализъм в парламента и извън него са брутални и елементарни. Човешките права се презират, почти колкото който и да е случаен гражданин вън от кръга на непосредствения икономически интерес.

Мораториумът върху новите лекарства е нечовешка мярка, но като цяло здравеопазването, а и образованието сякаш са пътници. Но не и поименното посочване на враговете на властта – то е безсрамен обединяващ фактор. Разчистването на сметки с неудобни за властта хора е на път да се превърне в нов национален спорт. Наред със злорадството, злобата и злото. На този фон фактът, че сексизмът и възпитанието са все така по балкански яростни, не прави особено впечатление. Както и това, което ще се случва в Пловдив през 2019 г., или че културната програма на председателството, с редки изключения, е пълна, старомодна, евтина, скучна и непотребна скръб. Вътрешната емиграция е в разцвет.

Единственото, което искам за Коледа тази сутрин, е по време на председателството цялото насъбрало се недоволство и погнуса, по всякакви пунктове, от настоящата тотална и повсеместна мизерия, да се прояви. Защото, за съжаление, терапевтичната ирония и сарказъм скоро може да не са толкова спонтанни, свободни и масови привилегии.