Пак за машинното гласуване - каква точно е ползата
Имам чувството, че в изборите сме в една повтаряща се реалност и ще сме в нея докато се преселим в по-добрия свят. Един си живее с мечтата за изборен регистър по настоящ адрес и вече наближава пенсия. Друг си мечтае за интернет-гласуването, с което емиграцията ще го направи депутат. Трети мисли, че като даде на бабите да гласуват с машини, те ще го заобичат, прегръщат и целуват. Говоря за всички баби, а не само за неговата собствена баба.
Машинното гласуване влезе в Изборния кодекс (ИК) със сегашната си уредба в малко смутно време. На улицата имаше протести, балерини танцуваха по асфалта, един приятел свиреше на пиано под коня срещу Парламента, имаше сценки от френската революция. Партиите бяха в лека паника и приемаха всякакви безопасни предложения, макар и внимателно. Така се промуши сегашният текст за машинното гласуване във всяка секция.
Иначе сакън! Ако няма машина даже в една секция, съдът може да касира изборите, а недоволните млади избиратели да обесят кмета, председателя на секционната изборна комисия и, да не дава Господ, някой министър. И понеже са писани набързо, за да се тушира напрежението и да се угоди на площада,
тестовете са недоносени
За неспециалисти са странни юридическите флик-флаци по темата "машинно гласуване". Значи изборите с 500 машини са законни /както бяха последните/, а избори с 5000 машини може да не са. Щото в закона пише, че трябва да има машина във всяка секция, т.е - 12 500. Излезе, че по-законно е изобщо да няма машини за гласуване. Така и стана. Никой не говори какво би станало в съда, ако в някоя секция в с. Угорелец (07290066), с Мала фуча (100400016) или в с. Лиси връх (301800010) машината е работила само преди обед или пък някой е надраскал екрана с пирон, нарисувал е с маркер или блажна боя кръгче там, където се появява любимата му партия или пък е намазал екрана на машината с нещо, че да не работи. Гореспоменатите села са само за пример.
Друг е въпросът, че този вариант на машинното гласуване е
кастрирана технология
Тя няма мрежово обвързване, няма автоматичен трансфер и обработка на данните. За да се вярва на това гласуване, трябва да има паралелно броене на разписките в поне 30% случайно подбрани секции. Да се сравни дали разписките потвърждават алгоритъма, който е изготвил машинния протокол. Единствената утеха остава, че недействителните гласове ще бъдат само бели (немаркирани), а няма да има гласове със сексуални обещания към близки роднини, любовни признания, картинки, или маркирани не по правилата.
Сега чета из нета, че едни адвокати са се амбицирали да осъдят ЦИК за липсата на машинно гласуване. ЦИК пък поискали едни 50 милиона, за да го направят. И пак недоволство – тези пари били толкова много, че държавата нямало да ги даде и това бил таен замисъл пак да се провали хубавата работа, която трябва да вкара в парламента повече учени и симпатични хора.
Това, че няма смисъл от масово въвеждане на машинно гласуване, че това е прахосничество на обществен пари и енергия, че може би има други решения не вълнува любителите на технологичните джаджи. Не ги вълнува и фактът, че никой не е направил или поне оповестил разчети нито за година, нито за 10 години. Никой не е казал
колко е цената на машинното гласуване
с цялата логистика на процеса (транспортиране, складиране, пренастройване за всеки избор, обучение на операторите, сервиз, сертифициране, охрана и защита от вмешателства между изборите и др. Никой не е казал колко ще струва одитът на машинното гласуване. Искаше се външен одит от чуждестранна фирма. Той ще се включи ли в цената и колко ще струва?
И най-важното – къде е гаранцията, че утре новият Парламент няма да прати машините за гласуване на боклука като в Ирландия. И едни 30 – 40 милиона лева да отидат в коша за боклук.
Да не мислите, че подозирам някого в лобиране в полза на някоя фирма? Сакън! Няма такова нещо. Знам, че всички застъпници за машинното гласуване са изтъкани от благородство и безкористни намерения.
Дали пък няма и други решения за разумно използване на машините
в изборния процес с по-малко пари?
Вземаме за нашия скромен анализ община Бяла, област Русе. /Там в средата на миналия век се е родил авторът на този текст. Скитал е щастливо по нивите, по лозята, продавал е череши на пазара без касова бележка и от тази търговийка има слабост към сметките и пестенето на пари./
Община Бяла има 10 села – най-близкото е Стърмен на 6 км, а най-далечното е Лом Черковна на 26 км. Селските избирателни секции са 12. Тука не са включени секциите в град Бяла. Общият брой избиратели по списък е 4265 във всичките 10 села, а гласувалите са 2316 или 54.3 %, което си е в рамките на средното за страната. От всичките 12 секции една е с под 50 гласували, 6 са с под 200 гласували и 5 са с под 300 гласували. Секция с над 300 гласували няма. Излиза, че моята родна Бяла е една средно хубава община за анализ.
Ако приемем много оптимистично, че в община Бяла в селските секции 50% от гласувалите ще гласуват с машина (1158 човека), то средната цена на един машинен глас (МГ) би била 19.22 лева по сегашните цени на наема на машините 1860 лева на парче (това ще наричам стара цена). Ако свалим наема на 1000 лева, цената става 10.34 лева (това ще наричам нова цена). Забележете, това е цената на един машинен глас и там в същата секция си има и гласуване с бюлетини. Положението е като да си сложите в хола два телевизора, но да гледате една и съща програма.
Хайде да погледнем по-отблизо, да зумнем обекта, както би казал един приятел фотограф.
В село Пет Кладенци има 29 гласували. 50% са 15 човека. По старите цени един машинен глас би струвал 124.00 лева, а по новите 66.70 лева. Оппаааа! Че това са съответно два кубика дърва за огрев или един кубик. Не са ли множко един – два кубика дърва за удоволствието на един избирател да гласува с машина. Що не го питаме иска ли да гласува на машина или иска дърва?
Сега да видим какво ще стане, ако тези 15 избиратели ги качим на таксита и ги закараме да гласуват в общинския център Бяла. Разстоянието е 9 километра, и от мене един да станат 10 за по-лесно смятане. Трябват 4 таксита, които да тръгнат от Бяла, да минат по 40 километра и пак да се върнат в Бяла за вечерната ракийка. Значи 4 коли по 40 км са 160 км по 1 лев на километър да го сложим са 160 лева. Айде още 40 лева за престой от мене. За тези 200 лева любителите на машинното гласуване от с. Пет Кладенци ще гласуват с машини в града за 13.33 на глас. Колко спестяваме? От старата цена 1660 лева, а от новата 800 лева. Значи може да ги почерпим и по една бира. Ако пък пратим малкия автобус на ДАПа в Бяла да ги докара наведнъж ще платим по 1.20 на километър или 48 лева за цялата операция. Или по 3.20 лева на глас. Хайде по едно кафе от мен да станат 4 лева за един машинен глас.
Де е Киро на кирия, уважаеми талибани на машинното гласуване! Я сметнете колко кубика дърва можем да дадем на хората от Пет Кладенци със спестените пари от машинното гласуване, което вие искате навсякъде. И пак да гласуват на машина.
Да се прехвърлим в с. Лом Черковна. То е най-отдалеченото от общинския център - на цели 26 км. Има автобус два пъти седмично. В това китно селце са гласували 160 избиратели от 281 по списък. Ако половината са фенове на високите технологии, то на машините ще разцъкат своя глас 80 човека. Ако сложим там машина по старите цени, то един глас става 23.25 лева, а по новите 12.50 ст. Внимавайте – сега автобусът, който ходи дотам два пъти седмично струва 3.60 лева. Ако вземем под наем от ДАПа в Бяла един автобус и той направи два курса ще мине общо 156 км. Хайде още 14 от мене за станат 160 за по-лесни сметки. С тези два курса на един 40 – 50 местен автобус технологичните избиратели от с. Лом Черковна ще гласуват в общинската столица на машина. Каква е цената? Ами по 1.60 лв. на 1 километър за големите автобуси на ДАПа. Излиза, че за общо 80 машинни гласа цената ще стане 256 лева или по 3.2 лева на глас. Хайде и тука по едно кафе да ги почерпим за сметка на ЦИК и да закръглим цената на 4 лева на един машинен глас. И тука спестяваме от старата цена 1540 лева, а от новата 680 лева. Значи може да дадем на хората там между 11 и 25 кубика дърва.
Хайде сега някой от радетелите на машинното гласуване да се разходи до тези две китни селца в община Бяла, Русенско и да пита хората как искат да им бъде организирано гласуването и какво да прави държавата с парите, които то би струвало.
Не се плашете от числата, драги читатели. Има още. Сега ще сметнем за цялата община Бяла.
Разстоянието от град Бяла до всяко едно от десетте села в едната посока е общо 134 км. Да ги пишем 140 км. За да се докарат хората до града и да се върнат с автобуси, които тръгват от града празни и се връщат празни, трябва да умножим това разстояние по 4. Значи общо 560 км. Ако плащаме на някого по 1.60 лв. за 1 километър, то цената на това местене на хора би била 896 лева. Хайде 1000 лева да е. По-горе приехме свръх-оптимистично, че половината от гласувалите на последните избори искат машинно гласуване. Значи трябва да возим насам – натам 1158 човека. Трябват ни 29 автобуса по 40 човека. За да гласуват машинно тези 1158 избиратели ни трябват две секции, оборудвани с машини – по 579 избиратели на секция. По старата цена това са 3720 лева, по новата 2000 лева. Добавяме към тях ония 1000 лева за транспорт и стават съответно 4720 и 3000 лева. Крайната средна цена на един машинен глас става 3.21 лева по старите цени или 2.59 лева по новата цена ако оборудваме две машинни секции в СОУ "Панайот Волов". Таман ще разгледат и историческия музей, който е наблизо.
Излиза, че ако возим селските избирателите на община Бяла към машините пестим съответно по 16.01 лева и по 7.75 лева на всеки машинен глас. Или общо 17600 по стара цена или 9000 по новата цена. Ако искате вие си ги смятайте в кубици дърва, тонове кюмюр, литри ракия или нещо друго, което ви е по приятно.
И пак повтарям – по селата пак ще си има избирателни секции с добрата стара хартиена бюлетина. Друг е въпросът дали и при това гласуване не може да се направи оптимизация, но то е друга тема.
В рамките на цялата страна има около 2000 изборни секции с под 100 подадени гласа. Има региони (габровско, видинско и др.) с много малки села, които са на малко разстояние едно от друго. Има други, които са в трудно достъпни региони. Има места с население, което е доминирано от възрастни хора. Има и такива с доста неграмотно население. Там горните калкулации ще са още по-стряскащи като цена на един глас. Да не говорим за възможността за обслужване на процеса от квалифициран персонал.
И в заключение: Трябва да е ясно, че за вкарване на машинно гласуване във всички секции на страната и в чужбина
цената е неприемливо висока и подобна мярка противоречи на здравия разум
Второ – трябва да се направи анализ и да се търси ефективна организация на изборния процес.
Могат да се направят центрове/секции за машинно гласуване или само за машинно гласуване в средищни места, с което цената на гласуването ще стане приемлива, ще се улесни логистиката и обслужването на процеса. Не е задължително това да е общинският център. Може да е най-удобната средищна локация (особено за парламентарните, президентските и евроизборите. Рязко ще нарасне броят на "санираните" гласове и ще падни броят на недействителните гласове.
Ще нарасне степента на освободеност на избирателите и ще намалее страхът, че някой контролира вота им. Този страх е силен в малките населени места. Гласовете от тях ще се размият в големи секции и брокерите няма да са сигурни в инвестициите си.
Могат да се намерят и други решения. Стига някой да седне и да мисли по тях.