2017 - година на безпрецедентна цензура, невиждана от 30 години
В края на годината "Дневник" спази традицията си и се обърна към философи, политолози и социолози за оценка на процесите, събитията и личностите на 2017 г. На въпросите отговаря политологът Петър Чолаков. Четете още оценки в специалната метатема "Годината".
С какво ще запомните българската политическа 2017 г.?
- С низ от скандали без ефект. В тях бяха замесени ключови фигури от редиците на управляващите, но не успяха да доведат до дестабилизирането на властта. Обществото изглежда е претръпнало, все по-рядко се впечатлява от прояви на наглост. Липсва решителна и безкомпромисна реакция срещу безпардонността.
Коя е думата на тази година в България /Жана Попова предложи в "Култура" да е "постцензура"/?
- По-скоро виждам градация от ключови думи: "борш", "суджук", "Калиакра", "Виноградец", "кум", "мумия", "ало, ало"... Следва продължение.
Защо в края на 2017 г. управляващите се заеха да търсят виновни за "престъпната приватизация"?
- Изместват дебата, в който се опитва да ги въвлече опозицията. Целта е да не се говори за: корупцията; бедността; безпрецедентната по своя мащаб цензура, невиждана през последните близо 30 г.; засилващия се натиск срещу журналисти и медии; подслушването на магистрати.
Какъв е приносът на Обединените патриоти в управляващата коалиция?
- Те са аватарът на властта. У дома, във вътрешнополитически план, Борисов е оставил вицепремиера Валери Симеонов да бъде едва ли не главното медийно лице на кабинета. За себе си, както предположих в началото на този трети мандат на ГЕРБ, Борисов е избрал да бъде доброто ченге, класната, която да бъде строг, но справедлив арбитър. Любопитното е, че министър-председателят все по-често иска да играе тази роля и на терена на външната политика. Целта е прозрачна: аватарът, който по природа е невъздържан и не се притеснява да говори какво му падне, обира критиките; Борисов, реалният титуляр на управлението, който на този фон изглежда извор на здрав разум – лаврите.
Министър-председателят играе новата роля на "дипломат и геополитик" /по израз в медиите/ с променлив успех. Подобряването на отношенията с Македония е стъпка в правилната посока. Но практическите, реалните ползи за България от договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство, подписан на 1-ви август в Скопие, не са особено осезаеми, не впечатляват с нищо. Широко пропагандираните "успехи" на Борисов в политиката, водена спрямо Турция и Западните Балкани трудно издържат на критична оценка.
Мнозинството или опозицията задава тона в парламента?
- В отделни случаи опозицията (в и извън парламента) успя да зададе конкретни въпроси и постави на дневен ред неудобни за управляващите теми, например: "Хасковогейт", "Емко", "Дунарит" и т.н. Но, подчертавам отново, тези теми и разговорът за тях в публичното пространство не успяха на разклатят сериозно властта. Както показаха забатачените преговори за вота на недоверие, лагерът на опозицията в парламента е твърде скромен, за да доведе до големи сътресения. БСП очевидно не е достатъчно силна сама. ДПС е управляваща партия, която иска да мине за опозиционна. Липсва и последователна "Воля" за противопоставяне на спорните политики на кабинета.
Чия партия е ГЕРБ?
- ГЕРБ винаги е била, е, и ще бъде партията на Бойко Борисов.
Чия партия е БСП?
- Опитва се да се представи като партия на левите хора в България, но много от тях не я припознават като такава. До голяма степен продължава да бъде авангард на партийната аристокрация от времето преди 1989 г. и нейните наследници.
Чия партия е ДПС?
- Не е партия, а корпорация. От създаването й през 1990 г. до днес, Ахмед Доган е безапелационният лидер, мажоритарният собственик.
Как оценявате първата /почти цяла/ година на президента Радев?
- Сбъдна се прогнозата, че г-н Радев ще се опита да бъде активен, самостоятелен властови център. Но за мен той не направи нищо запомнящо се, с което решително да разшири електоралната си база, да увеличи популярността си. Изглежда, че за момента неговите опоненти успяват добре да го парират. Радев тепърва ще трябва да развива и доказва политическите си умения.
Има ли действително разделение на властите?
- Не.
Европейска страна ли е България десет години след влизането в Европейския съюз?
- И да, и не. От една страна, редица макроикономически показатели дават основания за умерен оптимизъм: доходите се повишават; годишният икономически ръст за 2017г. е около 4%; анализите сочат, че инфлацията в България е под контрол, с нива между 1–1.5%; безработицата спада – в момента е на толкова ниско равнище, казват икономисти, колкото последно е била преди 9 години. Но дали това се усеща реално от отделните стопански субекти, от обикновения човек? Известно е, че статистиката може да бъде използвана манипулативно. Пример. В Северна Корея решили да "правят" мотопеди; произвели два и отбелязали 200% ръст на продукцията в сравнение с предходната година.
По данни на НСИ (представени през август тази година), България е на опашката по ръст на икономиката в региона. Икономиката на България е нараснала с 3.6% през второто тримесечие на 2017г. в сравнение със същия период за 2016г. На годишна база най-висок ръст отбелязва Румъния – 5.7%, но по-добре от България са също Латвия (4.8%), Чехия (4.5%), Полша (4.4%).
България остава страната с най-ниските доходи в ЕС и най-високите равнища на корупцията в публичния сектор. Свободата на словото е със затихващи функции. Трансферите, които получава почти всяко домакинство от роднини живеещи в чужбина, често се оказват решаващи, за да може да върже двата края (по различни оценки, около 1.5 млн. българи живеят извън страната, а много хора в трудоспособна възраст продължават ежедневно да я напускат).
Накратко, в редица отношения България остава аутсайдер, обитаващ, във всеки смисъл на думата, периферията на ЕС.