#Добротърсачи
Всеки ден ни занимават с поредните актуални скандали, които сякаш разтърсват живота ни из основи. Социалните мрежи отдавна са се превърнали в една от новите медии, така че това се пренася и там. Животът у нас дава възможност да отворим уста и да започнем да изброяваме една безспирна върволица от проблеми. Прекалено много неща куцат в обществения и политическия живот в България. Не твърдя, че това е лошо. Напротив. Проблемите се решават, когато за тях се говори, когато се водят дискусии и се търсят решения. Това, което ме притеснява, е, че почти липсва другото. Един от най-големите дефицити е липсата на добри новини, липсата на положителни личности, вглеждането в доброто, а не в лошото.
И по своите текстове добре съзнавам, че е много по-лесно да се фокусираш в това, което стои на дневен ред. А там неизменно стои нещо лошо – поредната лоша практика, корупционен скандал, насилието, което залива дните ни, мафиотизирането на държавата и още, и още, и още... Където и да погледнем, отрицателните явления се набиват в очите ни, изпълват ни, промъкват се в устите ни. Керванът си върви, а често имаме чувството, че почти нищо добро не е останало в нашия свят. Което води до още по-голямо вторачване в отрицателното и до още по-голямо потъване в него.
А времето върви, дните се изнизват, месеците отминават. Декември вече дойде на прага ни. В края му блещукат празниците, годината изтича и тогава човек си дава сметка, че е минала още една година в същото. Да, промяна винаги има. Всеки ден е някаква промяна, която наистина е в пъти по-малка, отколкото ни се иска, но ние
някак оставаме с впечатлението, че живеем в едно спряло време
Че статуквото е несломимо. Че промяната никога няма да дойде. И продължаваме в същия добре познат дух да фокусираме вниманието си върху всички възможни дефекти, които изникнат пред погледа ни.
Тук ще трябва да се позова на клишето – каквото търсиш, това ще намериш.
Нека освен лошото да търсим и доброто. То е навсякъде около нас, просто не е огромно и лесно забележимо. И вниманието ни трудно се приковава върху него. От опит знаем, че дори настроението ни да е перфектно, достатъчно е много малко, за да започнем да мятаме гръмове и мълнии. Лошото е, че в цялото мятане на гръмове и мълнии винаги има много приятелски огън.
Често падаме, покосени единствено от себе си
Декември е празничен месец. Нека се опитаме поне мъничко да бъдем добротърсачи, нещо като нещотърсачите на Пипи, но хора, които търсят доброто около себе си. И напук на всичко лошо, говорят за него, също толкова разпалено го обсъждат, а понякога може и да се засмеят... Нека се фокусираме поне малко и върху доброто. Това не означава да забравим за всичко останало, просто да се опитаме балансираме едното с другото. Отрицателното говорене е прекалено лесно и ние сме особено податливи на него. То никога не ни оставя, затова да се опитаме да го оставим поне за няколко минути на ден.
Може да си направим списък. И да проверим колко добри инициативи, хора и изобщо колко добро ще успеем да намерим до края на декември? Ето това е истинско предизвикателство. Предлагам на всеки, който иска да се включи в тази скромна инициатива, да използва като хаштаг заглавието на тази статия. Нека търсим и малките неща, защото те също са важни и ценни. Нека бъдем #Добротърсачи.
Докато пиша този текст, на екрана ми се появяват редица заглавия от българския и световния политически живот, които се опитват да ме разконцентрират. Във "Фейсбук" изригват десетки постове, които се занимават със злободневните теми. Които направо крещят. А доброто не крещи. То тихо и кротко и върви по пътя си. То се слива със средата като хамелеон.
То, доброто е почти невидимо
Но през цялото това време аз се сещам и за друго. Сещам се за това как в офиса, който посещавам последните три недели, за да пишем разкази с едни млади хора, малко преди нас се събират едни други млади хора, за да готвят храна и да я раздават на улицата. Сещам се за приятелски пост във "Фейсбук", в който една позната търсеше мъжки обувки, защото е приютила бездомник. И по веригата на асоциативното мислене стигам до още и още позитивни истории, които по количество спрямо останалите новини представляват една дребничка сламка. И все пак са сламка, в която можеш да се вкопчиш. Която може да те усмихне. И да ти вдъхне някаква надежда, че не всичко е сиво и черно. Че има и светлина.
И така Какво ще кажете? Искате ли да бъдем #Добротърсачи? Поне до края на декември. Да си направим този експеримент. А кой може да каже? Току-виж ни харесало.