Ветото на президента Румен Радев на тъй наречения антикорупционен закон беше очаквано, а и задължително. Законът е сбъркан като принцип, тъй като конструира пореден орган и го въоръжава с власт, включително със собствена агентура и специални разузнавателни средства (СРС), без да създаде процедури за резултатно и легитимно прилагане на тази власт и за носене на отговорност. А е невъзможно да се създадат нови процедури специално за новата "Комисия", тъй като конституцията еднозначно е посочила единствения орган, който може да преследва ефективно престъпленията, включително корупцията, и този орган е Прокуратурата на Република България, разбирай главният прокурор.

С две думи -

която няма да свърши абсолютно никаква работа срещу високата корупция, напротив: ще я пази от "враговете на стабилността", Както в момента доказано ефективно я пази орган като КОНПИ, който ще представлява ядрото и на бъдещата единна антикорупционна комисия.

Не е възможна борба с корупцията по този закон, защото високата корупция в днешни условия не е разплащане кеш под масата, а търговия с власт на най-високите нива на трите власти (прокуратура - правителство - парламент). Търговия, с която си осигуряват спокойствие и стабилност, подплатени с яки офшорски трансфери. А най-висока и недосегаема от никого сред трите върха (и то гарантирано от Конституцията) е властта на главния прокурор. Затова и пред него треперят всички, с основания или без - от Марешки и Сидеров, та до Корнелия Нинова.

Така че - да повторя - реална борба с корупцията (търговията с власт) чрез създаване на органи

Именно режим е думата за система, в която не действа нито един независим държавен регулатор, дори и БНБ, както се видя от /и след/ срива на КТБ. И въпреки че президентът Радев все още премълчава този основен порок на режима (преплитането на властите чрез спазаряване на взаимно спокойствие), президентското вето над тяхното логично творение - антикорупционния закон, заслужава признание.

Съпротивата на Радев е блещукащ шанс, малка надежда за пробив в Режима. Съпротивата на Бойко Рашков, шефа на Бюрото за контрол на СРС, който се противопостави публично на произвола на ДАНС и прокуратурата, е от подобен клас, дори по-безразсъдна в известен смисъл, защото той може да бъде свален от поста с едно щракване на пръсти (от Цацаров и от Пеевски).

Съпротивата вътре във властта е здравословен полъх на... на какво ли - ще се почудите... Ами на здрав разум, а и на морал най-вече - така мисля и не ми пука от снизходително усмихнатите обвинения в наивност. И независимо дали управляващото мнозинство ще обърне внимание на ветото, или ще прегласува закона, за което няма да има аритметичен проблем.