2018 - стабилност на застоя
По традиция, след оценките за миналата година, "Дневник" започва 2018 г. с очакванията и прогнозите на философи, политолози и социолози.
Каква година очаквате - безоблачна за властта, с трусове...?
- Имаме стабилност на застоя и без европредседателството, по време на което не очаквам опозицията сериозно да се ангажира с това да "събаря" кабинета. Първата половин година на "Борисов" 3 беше обилно гарнирана със скандали и с оставките на влиятелни фигури от лагера на управляващите (Делян Добрев, Антон Тодоров, Димитър Главчев). Но проучванията, към началото на декември 2017г., показват, че картината, представяща съотношението на силите в политическата система, е замръзнала. Тя остава застинала и непоклатима в продължение на много месеци.
С други думи, нито БСП, нито останалите опозиционни сили могат сериозно да оспорят лидерската роля на ГЕРБ. Ако има вот на недоверие, към момента изглежда, че той ще бъде обречен на неуспех. Ако има някакви по-сериозни политически сътресения, вероятно те ще са след края на ротационното председателство.
Колко важно е европредседателството?
- България е заявила 4-ри основни приоритета за председателството на Съвета на ЕС: бъдещето на Европа и младите хора – икономически растеж и социално сближаване; Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани; сигурност и стабилност в силна и единна Европа; цифрова икономика и умения на бъдещето. Тази програма е съгласувана с другите две страни от "триото": Естония, председател в момента, и Австрия, която ще поеме кормилото след нас ("акордирането", в най-общ план, разбира се, стана още през юни 2017г.).
Посочените приоритети несъмнено са важни. Въпросът е в това дали България реално може да постигне нещо по набелязаните цели.
В обществото има създадени нереалистични очаквания свързани с това, че ще бъдем ротационен председател на Съвета на ЕС. Последното не дава на която и да е държава правни основания за специално третиране от страна на другите страни членки. Някои политици и "общественици" обрисуват европредседателството така, както малките деца си представят рождения си ден, т.е. че всички други малчугани в класа, даже и учителките, ще трябва да им правят подаръци, че им се полага най-голямото парче от тортата, като преди това духнат свещичките под гръмки аплодисменти и пеят Happy Birthday. Няма такова нещо. Председателството, преди всичко, е възможност на страната да заздрави и повиши своя имидж; да покаже, че може да бъде лидер. В съвсем пряк, а не в преносен смисъл, това е вид мащабна ПиАр акция. При това съвсем не евтина. По предварителни оценки председателството, разходите за което се покриват от националния бюджет, ще струва около 150 млн. лева (повечето от тях вече са похарчени за ремонти).
Председателството няма как, само по себе си, с магическа пръчка да разреши проблемите около основни теми, които пряко ни интересуват: Шенген, членството в еврозоната и др.
Ще успее ли България да защити каузата на балканските страни, които се стремят към членство в ЕС? Ще успее ли да се намеси в диалога ЕС - Анкара?
- Ще отговоря на въпроса, но преди това с няколко изречения ще се спра върху българския интерес от интегрирането на Западните Балкани. Като оставим в скоби факта, че самият термин "Западни Балкани" е спорен, ключовите думи тук са икономически растеж и сигурност. Те са взаимосвързани, разбира се.
България, като балканска страна, а и ЕС като цяло, имат интерес от (политическа, икономическа и т.н.) стабилност в региона. Предизвикателствата към Западните Балкани са сходни: елити с проблемна легитимност; много ниски доходи (в сравнение със средните в ЕС); голяма емиграция; сложни и напрегнати междуетнически отношения (например, значително албанско малцинство в Македония – около 25% от населението) и т.н.
Регионални играчи като Русия, Турция, а и ИДИЛ целят разпалването на конфликтите на Балканите – по този начин биха отслабили и Европа, чрез т.нар. "ефект на разлива". Поради тези причини инициативата за приобщаване на тези държави е посочена като приоритет не само от България, но и от Германия, страна–лидер и мотор на съюза. Австрия, която ще поеме председателството след нас, също смята темата за стратегически важна. Така че, доколкото сме част от един по-голям отбор, нашите стъпки биха могли да доведат до резултати, които страната да използва, за да демонстрира лидерски качества и престиж. Освен това, България може само да спечели от изграждането на съвместни инфраструктурни проекти с другите балкански страни, от повишаването на търговския стокообмен с тях. Конкретно, като страна председател на Съвета на ЕС, България може да постави на дневен ред темата за Западните Балкани, както и другите приоритети (в рамките на председателството са планирани повече от 250 събития); може да стартира законодателни инициативи (например, редуцирането на таксите за роуминг между ЕС и Балканите); може да бъде посредник между тези страни и другите държави в ЕС и т.н.
Какви обаче са реалните перспективи пред тези страни за членство? Не мисля, че по-рано от 8-9 г. можем да очакваме дори най-бързо развиващите се страни в региона да се присъединят. Сърбия, например, има БВП на глава от населението, който е приблизително 70% от този на най-бедната страна в ЕС – България. Босна и Херцеговина дори нямат статут на кандидат. Освен това решенията за политиките на присъединяване към ЕС, се взимат с единодушие.
Що се отнася до другия елемент на въпроса – България се опитва да бъде посредник между Анкара и Брюксел. Но, фактът, че напоследък Анкара повдигна много остро старата тема за контрабандата на български цигари, която минава през нейната територия, и в която, както се твърди, са замесени фигури от най-близкото обкръжение на Бойко Борисов, е ясен знак към София. Той може да бъде разчетен така: Ердоган смята, че българският премиер не лобира ефективно и успешно в Брюксел за интересите на Турция.
Имате ли опасения, че домакините могат да се изложат пред чужденците?
- За съжаление, да. В този контекст, един (не особено смешен) виц:
Какво си казали в Министерски съвет след като завършили ремонтите за европредседателството?
- Всичко е перфектно... Само да не завали.
Да се върнем към приоритетите за европредседателството. По отношение на "сигурността и стабилността", намерението на кабинета е: "укрепване на контрола по границите и по-ефективно управление на миграционните процеси", като някои от основните теми по този приоритет включват: "миграция, ефективно, бързо и справедливо правосъдие" (съзнателно не изброявам всичко). Реализацията на този приоритет също няма да е безпроблемна.
Колкото и да е пропаганден 23-минутният филм на Елена Йончева "Граница", едва ли някой сериозно ще се наеме да твърди, че кадрите, които бяха показани (гигантската дупка под оградата, преминаващите необезпокоявано мигранти и сигналите, че нарушенията стават със знанието на корумпирани служители на гранична полиция, "покровителствани от най-високо място") са резултат от някакви специални видео ефекти. Като добавим и проблемите в съдебната система, за които свидетелства и последният мониторингов доклад на ЕК, и равнището на корупцията, трудно ще успеем да убедим останалите страни-членки, че можем да бъдем лидер в тази сфера.
Възможно ли е 2018 г. да е последната, в която Европейската комисия оценява в доклад напредъка в правосъдието и вътрешния ред?
- Нямам основания да направя такава прогноза. Още повече, че фактите показват, че не можем да имаме претенции за премахване на мониторинга. Припомням песимистичното заключение на последния доклад: "Комисията все още не може да заключи, че някой от показателите е изпълнен в задоволителна степен".
Очаквате ли промени в основните политически партии?
- Не. И към момента има достатъчно поводи за предсрочни избори, но при това съотношение на силите, което изглежда устойчиво, такъв вот изглежда безсмислено упражнение. Разходката до урните ще възпроизведе същата картина или нейни вариации.
Хипотезата, че ГЕРБ може да загуби подкрепата на Европейската народна партия и оттам да настъпи някакъв катаклизъм за властта, изглежда малко вероятна. Явно прагът на поносимост на партийното семейство е доста висок. Скандалите с представителите на управляващите у нас са игнорирани от европейските партньори на Борисов – виждаме в действие операция "широко затворени очи". Корнелия Нинова изглежда е успяла да постави под контрол вътрешнопартийната опозиция.
ДПС продължава да прави това, което умее най-добре – да търгува с всички, извличайки максимални дивиденти.
Ще има ли нова десница и при какви условия?
- Партии, които имат претенцията да са десни, не липсват в България. Големият въпрос е дали останките от традиционната десница, действайки заедно с "Да, България" (която не бих определил като дясна) и други формации, могат да родят нещо, което да застраши хегемонията на ГЕРБ. За момента, отговорът е по-скоро отрицателен – по-близката цел, която изглежда постижима е преминаването на електоралния праг. Важното е политиците, водещи тези формации да покажат, че са научили горчивите уроци на миналото.