Моделът ГЕРБ превръща обществото в социална купчина
По традиция, след оценките за миналата година, "Дневник" започва 2018 г. с очакванията и прогнози на философи, политолози и социолози. Четете всички мнения в специалната тема "Годината".
Каква година очаквате – безоблачна за властта, с трусове...?
- От осигуряване на спокойна година за властта има смисъл, само ако тази власт се готви за сериозни реформи или провежда реформи. Настоящата власт не провежда реформи, а се носи като платноход по ветровете на определена конюнктура, която в момента е благоприятна. Която и власт да ни управляваше при такава конюнктура, освен ако не е напълно престъпна, щеше да постигне успех. Затова и мантрите, че нещо толкова страшно ще се случи, ако ГЕРБ загубят властта, са просто мантри. Страшното ще се случи, не ако ГЕРБ загубят властта, а ако конюнктурата в света се промени.
Но – да, вълнения и трусове ще има. Или по-точно трусчета по линията корупция. Но само трусчета. И защото липсва реална алтернатива на управлението на ГЕРБ и Патриотите, и още повече, защото тези, които се обявяват за най-върлите борци срещу корупцията – БСП и ДПС, не биха дръзнали да осветлят проблема в истинските му мащаби, за да не паднат самите те жертви на това осветляване.
Ако г-н Борисов все пак загуби управлението, то ще е поради изблик на наранено честолюбие, а не поради някакви държавнически причини. В този смисъл то няма реално значение.
Колко важно е европредседателството?
- Т.нар. европредседателство е, погледнато отстрани, един голям бюрократичен акт.
Е, да, но то е и церемония, която трябва да ни легитимира като по-пълноценна част от Европа. Проблемът е, че тези, които ще ни легитимират, имат сериозни проблеми със собствената си легитимация и част от тези проблеми се дължат и на това, че бюрократични актове се превръщат в церемонии, в които се влага целият символен и икономически ресурс на една държава.
Ще успее ли България да защити каузата на балканските страни, които се стремят към членство в ЕС? Ще успее ли да се намеси в диалога ЕС – Анкара?
- Двете неща са свързани по особен начин. Едни силни Балкани, които членуват в ЕС, са естествено огромна пречка пред имперските амбиции на Турция, управлявана от г-н Ердоган, така че на България ще бъде трудно хем да води единия процес, хем да е балансьор в другия. Няма как да стане, още повече, че в нас действа мощно и една не особено прагматична историческа гордост, която ни тика да сме си отделно – и от Турция, и от другите страни на Балканите. Добре е стъпките да са малки и конкретни, без да са плахи.
Имате ли опасения, че домакините могат да се изложат пред чужденците?
- Да не се изложим пред чуждите хора – това е един от законите на българския обществен манталитет, ключът към лошото българско гостоприемство, граничещо с угодничество, най-ефикасното оправдание да скрием конфликтите под килима. Нашата грижа не е за госта, когото искаме да посрещнем добре; нашата грижа е този гост да не види какви сме или по-точно какви не сме. Защото ако сме спокойни и горди с това, което сме, опасенията ни ще бъдат само дребни грижи. Уви, по истеричното очакване на т.нар. чужденци личи, че днешната власт никак не се чувства уютно с това, което ще им покаже.
Има обаче и друг поглед към въпроса. Мисля си за прекрасното стихотворение на Кавафис, в което едни цивилизовани люде очакват варварите и варварите не идват. Да не се окаже, че ние, "варварите", се готвим за цивилизованите европейци, чакаме ги да дойдат да ни отърват от нашето варварство, да ни признаят за част от техния свят, а накрая те не идват, т.е. идват някакви хора, които са съвсем като нас и не само, че няма от какво да ни отървават, ами ни натоварват и със собствените си, привидно по-цивилизовани тежести.
Ще има ли развръзка казусът "АЕЦ Белене"?
- Тази централа едва ли някога ще произведе ток, но тя отдавна произвежда напрежение. Казвам това, за да разделим икономическите аргументи от емоционалните. Това е последният голям проект на социализма, последният мастодонт от онова време, последният символ на онази икономика – решението за него е по някакъв начин и решение за наследството на социализма. Така че нещата не опират просто до икономическа целесъобразност; съдбата на този казус ще се реши тогава, когато най-сетне решим какво е отношението ни към социализма и неговото наследство.
Президентът Радев покани Владимир Путин да посети България по случай 140 години от края на Руско-турската война и Освобождението. Ще дойде ли руският президент в България през 2018?
- Проблемът не е в поканата, която така или иначе беше отклонена, дори напротив – редно е руският президент да бъде поканен и да гостува на едно подобно честване. Проблемът е в поведението ни като домакини – дали няма да забравим, че в тази война участват и българи, че впоследствие е платена от българската хазна, че макар и братска, тя не е безкористна И най-вече: че когато Русия гостува някъде, домакините стават излишни.
Ще има ли нова десница и при какви условия?
- Колкото и да ми е неприятно да го кажа, смятам, че не, или поне не и докато единственият проблем е т.нар. обединение. Важно е, разбира се, тези групи да се свържат, но далеч по-важно е да се излезе от технократското говорене и да се атакуват ребром два въпроса, които ще са ключови за бъдещия ни живот, а именно: равни ли са наистина хората (в какво са равни и в какво не) и до каква степен отделният човек и целият народ са отговорни за личната си и обществената си свобода.
Не може да имаме ефективна дясна партия без дясна идеология и съответно – да имаме дясна идеология, която, както е в момента, робува на един прост, свенлив възглед за равенство и едва-едва дръзва да критикува начина, по който живее отделният човек и неговата група. Дясно означава идеал ако не за най-добро, то поне за по-добро. Дясно означава стремеж към подобрение на отделния човек и неговата група посредством образование и опиране на някакви неоспорими ценности. Дясно означава и това – граници на релативизма.
Възможно ли е да се появи алтернатива на ГЕРБ? Каква?
- За да се появи алтернатива на ГЕРБ, трябва да се появи достатъчно смел политически субект, който да оспори посредствения модел за щастие, предлаган от тази най-голяма българска партия. В какво се състои този модел ли? В това да оставиш хората да са щастливи с първото, което им иде да направят или кажат.
Това е ГЕРБ – политически механизъм за задоволяване на първичните желания и потребности. Е, да, само дето този модел всъщност няма много общо с политиката, рано или късно той превръща обществото в една социална купчина. Както изтощеният от цяла нощ чалга и пиене на сутринта вече не е организъм, а телесна купчина.
На какво се надявате?
- От няколко години то е едно и също: повече хора да напуснат безвъзвратно "Фейсбук", да прочетат поне няколко стойностни книги, да се усъмнят в желанията си и ако тези желания оцелеят – да се впуснат с всички сили в тяхното осъществяване. Повече хора в тази страна да си обичат живота и мястото, на което живеят – географско и социално.
Що се отнася до държавата – да спре да се носи по вятъра и да дефинира цел, ако щете – оправдание за това, че съществува.