Трябва по-голяма свобода на медиите, това ще е тежка битка

На живо
Протест в центъра на София, организиран от "Правосъдие за всеки"

Трябва по-голяма свобода на медиите, това ще е тежка битка

Премиерът Бойко Борисов
Премиерът Бойко Борисов
По традиция, след оценките за миналата година, "Дневник" започва 2018 г. с очакванията и прогнози на философи, политолози и социолози. Четете всички мнения в специалната тема "Годината".
Каква година очаквате - безоблачна за властта, с трусове...?
- Не очаквам особени трусове. Политически страната се намира в балансирано състояние. Това не е непременно добре, има ред неща, които трябва да бъдат яко разклатени, но надали ще се случи. Възможно е някой тъмен вътрешен политически конфликт да предизвика трусове. Опитът да се стартират грандиозни енергийни проекти и интересите около тях са подобен потенциален източник.
Колко важно е европредседателството?
- Не е много важно. То е нещо като МВА (Mагистър по бизнес администрация) за държавната администрация. Администрацията ще се пооткрехне, ще започне да общува малко повече с външния свят и това е. България няма да се възползва от председателството, за да прокара рязко свой интерес, ще се държи прилично. Всичко ще мине спокойно. Много по-важно е каква работа ще свършим в Брюксел, отколкото дали капе покривът на НДК.
Ще успее ли България да защити каузата на балканските страни, които се стремят към членство в ЕС? Ще успее ли да се намеси в диалога ЕС - Анкара?
- Трябва да решим първо какво означава успех. Ще помогнем на балканските страни да направят една крачка към по-смислена интеграция, но това не означава, че ще получим от тях някаква безрезервна благодарност. Много е важно заедно с външнополитическите акции да се активизират и икономическите взаимоотношения. Важно е да се подкрепи сътрудничеството на малките и средни предприятия в региона, особено в сферата на новите технологии. Проблемът е, че това са компании, които нямат нищо общо с държавата, дори странят от нея.
В диалога с Анкара можем да играем някаква роля, но трябва да внимаваме с идеята за България като посредник. Тя не е невъзможна, но е трудна и изисква значително доверие. Никой няма особена нужда от България в разговорите си с Турция, а още по-малко пък с Русия. Бихме могли обаче да бъдем смислени участници във взаимоотношенията с Турция. Не с Русия.
Имате ли опасения, че домакините могат да се изложат пред чужденците?
- Това опасение ми е крайно чуждо. Не ме притеснява. Важно за нас е да си свършим работата и да научим нещо.
Възможно ли е 2018 г. да е последната, в която Европейската комисия оценява в доклад напредъка в правосъдието и вътрешния ред?
- Надали. България си е спечелила репутация на страна, която има нужда от доста намеса, критики, наказания и подкрепа. Все още се държим незряло.
Ще има ли развръзка казусът "АЕЦ Белене"?
- Надявам се да има положителна развръзка и да бъде окончателно и завинаги прекратен. Проектът няма никакво икономическо или енергийно основание. Всеки сериозен и необвързан енергиен експерт или икономист знае това. Колкото по-категорично приключим тази история, толкова по-добре.
Президентът Радев покани Владимир Путин да посети България по случай 140 години от края на Руско-турската война и Освобождението...
- Изборите в Русия са едно много добро основание за отложено посещение. Отказът му е една добра новина. На нас ни трябват сериозни отношения с Русия. Те в момента са лоши. Противно на популярното схващане, сериозните отношения с Русия минават не през историческия псевдославянски сантиментализъм, а през една твърда позиция на България по отношение на всички опити на Русия да се меси в домашните ни неща. Само тогава Русия ще ни зачита за нещо повече от чирак и ще гледа на нашата политическа и бизнес класа сериозно. Тогава и Путин е добре дошъл в България.
Очаквате ли промени в основните политически партии?
- Не.
Ще има ли нова десница и при какви условия?
- Не знам какво означава нова десница. Ако въпросът е за едно ново СДС, възможно е да има. Така наречените десни партии си дават сметка, че провалят своите избиратели с нелепи кавги и неясна посока. Напоследък те започнаха да говорят за новите технологии и за някои други по-конкретни неща, които може да консолидират избирателите им. Те също трябва да си забранят използването на думата "десен". Трябва да признаят, че българската консервативна партия е ГЕРБ и съответно да намерят друга ниша, друг вход. Ако се съберат, разберат и предложат нещо повече от борба с лошите имат сериозен шанс.
Възможно ли е да се появи алтернатива на ГЕРБ? Каква?
- БСП може да се превърне в алтернатива на ГЕРБ, но за това трябва да се освободи от носталгията си по измисленото минало.
Министърът на образованието дано предложи радикална програма за повишаване на стандарта на образованието, казва Юлиан Попов
Министърът на образованието дано предложи радикална програма за повишаване на стандарта на образованието, казва Юлиан Попов
Кои политически фигури ще наблюдавате внимателно и защо?
- У нас ще следя по-внимателно министъра на образованието с надеждата, че ще предложи радикална програма за повишаване на стандарта на образованието.
Ще наблюдавам Йорданка Фандъкова с надеждата, че ще задвижи дълбокия процес за изчистването на въздуха и събирането и обединението на всички страни, които трябва да вземат участие в този процес.
Ще наблюдавам главния архитект на София с надеждата, че борбата му с варварското застрояване на София ще започне да носи успехи.
Извън България – Нарендра Моди, министър председателя на Индия. Посоката и успехът на Индия до голяма степен ще определят бъдещия баланс между демокрациите и останалите.
На какво се надявате?
- На по-голяма свобода на медиите в България. Това ще е тежка битка.

Председател на борда на Европейския институт за ефективност на сградите. Политически съветник на Европейската климатична фондация. Бивш служебен министър на околната среда и водите. Един от създателите на Нов български университет, въвел модерното дистанционно обучение в България. Два пъти класиран от брюкселската агенция Euractiv като една от най-влиятелните фигури в европейската енергийна политика.