Полето на националпопулизма винаги може да роди неочаквана алтернатива
По традиция след оценките за миналата година "Дневник" започва 2018 г. с очакванията и прогнозите на философи, политолози и социолози.
Каква година очаквате - безоблачна за властта, с трусове...
- Със сътресения, които могат да се проявят в няколко риска:
- благоприятният ефект от общото икономическо оживление да потъне в поглъщащи все по-голям ресурс нереформирани системи;
- проблеми с последователността при отстояване на геостратегическата ориентация на страната (особено ако например се реанимира проект като АЕЦ "Белене");
- напрежения между коалиционните партньори ГЕРБ и Обединените патриоти (какви се проявяват в края на 2017г .).
Колко важно е европредседателството?
- Въпреки някои опити за подценяването му европредседателството е възможност България да се представи като пълноценен член на ЕС, поставяйки на общоевропейски дебат важни за страната и за целия съюз теми (като интегрирането на страните от Западните Балкани в ЕС).
Ще успее ли България да защити каузата на балканските страни, които се стремят към членство в ЕС? Ще успее ли да се намеси в диалога ЕС - Анкара?
- През последните месеци българската външна политика е ангажирана и с двата въпроса. За момента участието изглежда успешно, макар все още да няма реални резултати (но могат да бъдат постигнати при добра мобилизация). Проблемът е, че решението на тези въпроси е в голяма степен извън България.
Имате ли опасения, че домакините могат да се изложат пред чужденците?
- Ако такива опасения въобще могат да се обсъждат сериозно, те не се свеждат единствено до европредседателството. С малки изключения, до момента България успява да се справи с тази задача.
Възможно ли е 2018 г. да е последната, в която Европейската комисия оценява в доклад напредъка в правосъдието и вътрешния ред?
- В случай че решението е политическо – да, възможно е. Иначе състоянието на правосъдието и вътрешния ред в България предполагат продължаване на оценката. Проблемът е, че сами по себе си докладите на ЕК досега не са стимулирали реално реформиране на съдебната система.
Ще има ли развръзка казусът "АЕЦ Белене"?
- Ако под развръзка разбираме започване на строежа – едва ли. Иначе други развръзки са възможни, но за съжаление обществото разбира за тях, когато е твърде късно, т.е. когато българските граждани вече са ангажирани да платят значителни суми.
Очаквате ли промени в основните политически партии?
- В ГЕРБ и БСП по-скоро не. Там нещата изглеждат установени поне за следващата година. Подобна е и ситуацията с Обединените патриоти.
При ДПС винаги са възможни изненади, дори за самите членове на неговия актив. Що се отнася до извънпарламентарната десница – там промени са необходими.
Ще има ли нова десница и при какви условия?
- Преучредяването на десницата в България е дежа вю за десните избиратели. В този смисъл ново, неясно доколко устойчиво обединение е възможно. Пътят, по който до момента вървят партиите от тази част на спектъра, обаче все още не дава индикации за сформирането на стабилна в дългосрочна перспектива дясна демократична платформа.
Възможно ли е да се появи алтернатива на ГЕРБ? Каква?
- Единствената формация, която на този етап има потенциал да се разглежда като алтернатива на ГЕРБ, е вляво и това е БСП. Ако социалистите успеят да преодолеят вътрешнопартийните си противоречия, биха могли да се позиционират като алтернатива на ГЕРБ. В десноцентристкото пространство за момента няма формация с подобен потенциал, а шансовете на всяка от партиите в този спектър да се развият мощно през предстоящата година изглеждат ограничени. Другото широко поле – на националпопулизма – винаги може да роди неочаквана алтернатива.
Кои политически фигури ще наблюдавате внимателно и защо?
- Във вътрешнополитически план: всички водещи политически фигури и лидери на основни парламентарни и извънпарламентарни партии заради институционалната им позиция и роля в обществения живот.
Във външнополитически план: на европейско равнище – лидерите на ЕС и тези на отделните държави (особено централноевропейските) заради посоката на развитие, която ще поеме Европа; лидерите на балканските страни заради приоритета на региона за българската външна политика; лидерите на страни извън Европа като САЩ, Русия, Китай заради ролята им в световната политика и икономика; лидерите на страни, които заплашват да са източник на сериозни международни конфликти, като Близкия изток и Северна Корея.
На какво се надявате?
- Прогнозираните в началото потенциални сътресения за икономическото развитие и геостратегическата ориентация да не се превърнат в трусове.