Бойко Борисов - господарят в света на думите
От първия си ден като министър-председател Бойко Борисов полага огромни усилия, за да замести света на фактите със свят, съставен единствено от думи. В първите години очаквахме паралелният словесен свят, граден от него, рано или късно да се спъне – и разпадне – в реалността на фактите.
Междувременно обаче се случиха няколко неща, които промениха условията на играта. Светът навлезе в ерата на "след-истината", в която фактите нямат значение; а има значение как някой "се чувства" по повод някакви факти (или не-факти). Стана възможно възстановяването на онзи словесен конструкт, който политически вождове като Хитлер и Сталин наричаха "пропаганда" – конструкт, който няма общо с фактите, но все пак произвежда реален резултат, реално крепейки властта на съответните вождове.
България не успя да остане встрани от това. Само за две-три години 90 на сто от журналистиката се превърна в пропаганда на властта на "тримата шишковци". В ход е апогеят на това усилие – превръщането на БНТ, издържана с парите на гражданите, в пропаганден рупор точно на тази власт, която се занимава най-вече с отнемането на пари от гражданите.
Гражданите са на едно мигване от положението сами да плащат за собственото си обиране.
Подмяната на реалността на фактите с паралелната реалност на думите създава точно на Бойко Борисов
най-добрата възможна среда за виреене
Той е един от малкото хора, които наистина никога не са признавали приоритета на света на фактите; затова е уникално добре позициониран, за да постига целите си в свят, съставен само от думи.
И се справя, засега, доста успешно, преборвайки на този терен конкурентите.
Важна от тази гледна точка е скорошната му реч в Европарламента. С нея той отправяше послания не на "европейците" – а на нас.
Излъга, например – т.е. съобщи като факт нещо, което не съществува – за скорошна негова среща със "зелените". Че такава е нямало, е факт. Но от този факт не произлиза нищо съществено, тъй като целта на това Борисово послание е съвсем друга: да намали броя на участващите в протестите за Пирин, като ги накара, вместо да гледат в една посока, да се гледат един другиго под око: "Ти ли си ходил да си шушукаш тайно с Бойко?"
В същата реч Борисов нарече част от протестиращите свои "естествени партньори", с които би управлявал и днес, ако не се били разделили "на три партии", за да си имат "трима вождове". Това послание никому в Европарламента не говори нищо, защото то пак е за вътрешния пазар.
Посланието е отправено, очевидно, не собствено към партия "Зелените", чиито активисти са най-видими в протестите, а към различните "сини" партии, които също участват. Съобщението на Борисов към тях е следното:
"Момчета, защо да мръзнете по улиците,
след като можем да се договорим?
И за вас ще намерим някакви порции, били сме заедно в управлението, все пак..."
Разбира се, че в света на фактите нито "зелените", нито "сините" са "естествен партньор" на Борисов. Последното, от което той има нужда, е отново да се окаже в ситуацията да е обграден от политици, представляващи ценностите на модерната европейска цивилизация. Той не представлява нищо подобно – напротив, представител е на традиционното, до-модерно и не-европейско живеене на принципа "племе-вожд". Но тази негова оферта, ако подмами някого, ще постигне поне две цели, крайно ценни в света на думите, който той обитава.
Първо, ще отслаби протеста. От една страна, Борисов ще може да развява някакви физиономии по телевизионните студиа и да ги сочи като осъзнали се протестъри; от друга, останалите вътре в протеста отново ще се гледат под око, вместо да гледат напред: "Ти ли ще си следващият, който ще отиде при Бойко за порции?"
Второ, ще демонстрира на сегашните Борисови съюзници във властта, че са заменими. Че има кой да ги замести, и то такъв, който да е много по-приемлив за "Европа" от битовите балкански пишман нацисти.
Пак от Страсбург, Борисов прати насам още едно съобщение: в Пирин щяла да се строи само втора въжена линия и нито "керемида" повече. И тук адресатите са няколко и са само български.
Първият адресат са, отново, протестиращите и тяхното ядро – партията "Зелените". Целта е или те да повярват на "гаранцията" и да се успокоят; или да отидат при Борисов и да му зададат въпроса, който той най-много обича: "Какво ние да направим за теб, та този път да си спазиш обещанието?" Друг е въпросът, че при Борисов няма връзка между думи и фактически действия. Той ще им каже, каквото искат да чуят, ще ги компрометира в очите на обществото – а после ще направи точно каквото си е наумил.
Вторият адресат е изградилият се около Банско феодален конгломерат, съставен от монополиста "Юлен", местната власт, вицето Симеонов и (анти)екологичния министър Димов.
В света на феодалните зависимости, който Борисов изгради, този точно конгломерат става прекалено силен. Започва да си позволява прекалено много и да привлича прекомерен интерес. "Гаранцията" за една само въжена линия има за цел да внесе смут в конгломерата "Банско", както и да посее обществени съмнения в способността на Симеонов, Димов и останалите "патриотични" министри да спазват обещанията си.
Засега феодалните господари на Банско
си позволяват да оспорват Борисов
Кметът Икономов открито лобира за застрояване с още 40 000 легла и за още писти; а Нено Димов оня ден беше принуден публично да признае, че няма да тълкува политиката към Банско в посоката "един само лифт и нито керемида повече". Отговорът на Борисов може би ще е – да заобиколи цялата тази компания чрез подготвящите се нови политически проекти, чиято цел е да се ситуират като съюзници на ГЕРБ. Но повече по тази тема – някой друг път.
Отново на терена на думите,
Борисов виртуозно надигра
все по-неубедително пелтечещите социалисти
От миналите парламентарни избори Борисов разбра едно: ако успее да вкара БСП в положение да изговори някакви антиевропейски, антимодерни и антилеви думи, то към ГЕРБ веднага преливат едни 200 - 300 хиляди гласа, подплашени от БСП. Миналата седмица той успя да вкара БСП в точно два такива капана.
Първият бе смайващото поведение на БСП по повод т.нар. Истанбулска конвенция, чиято ясно заявена цел е "да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие". Няма – нито в Европа, нито където и да е в останалия модерен свят лява партия, която да застане срещу подобен документ. БСП го направи, и то с най-ретроградните, антимодерни аргументи, заставайки изрично на страната на "традицията". Това ликвидира всяка възможност БСП да бъде привиждана като лява партия, тъй като по дефиниция левите партии са против "традицията".
На този фон ГЕРБ отново изплува като проевропейската, модерна българска партия, какво вече успя да стори при парламентарните избори. Но Борисов вкара БСП и във втори капан, когато неговият министър на просветата най-сетне обяви, че в учебниците ще се изучава периодът 1944 - 1989 година. БСП веднага скочи против това, саморазкривайки се като допотопна комунистическа партия, а не – реален член на Партията на европейските социалисти.
Ако като резултат от подобни пелтечения нещо се случи с членството на БСП в ПЕС, то ГЕРБ – Борисов – веднага ще се намести на терена на прогресивната, проевропейска левица, обгръщайки целия политически спектър.
Рано или късно светът на думите, с който Борисов замества света на фактите, все пак ще се сгромоляса. Не можеш да лъжеш всички хора, за всичко и през всичкото време. Засега обаче Борисов продължава да печели, тъй като успява да вкара достатъчно хора в своя свят на думите, където той е господарят. Ще се спъне едва тогава, когато срещу него застане някой господар на фактите.