А когато същият този програмен директор нарежда даден гост в същото това предаване за култура да бъде изписан на екрана не с професионалното си занятие, а с партийната си принадлежност,

Да не говорим, че въпросът може да се обърне – впрочем каква е "политическата обективност" на самия програмен директор Емил Кошлуков, последователно преминал, доколкото си спомням, поне през три партии – от СДС, през НДСВ, към "Новото време" (на което бе дори лидер!)? Тази "политическа гъвкавост" ли е формулата на "медийния плурализъм", която ще гарантира високи професионални стандарти в неговата дейност като програмен директор и водещ на дискусионно политическо предаване, макар да навява мисли тъкмо за тесни пристрастия?

В този смисъл мониторингът на СЕМ над дейността на г-н Кошлуков е неминуем. Той е сериозно предизвикателство и не е ясно защо БНТ трябва да си го причинява. Бележка в кръга на шегата: не знам практически възможно ли е да се направи списък на кандидат-депутатите от формациите, чийто партиен кадър е бил г-н Кошлуков, при това с разместванията им из цялото политическо пространство. Ако СЕМ имаше такъв ресурс, резултатите от подобен експеримент щяха да се изключително интересни. Като представителна извадка за политическите нрави в обществото, в което живеем.

Но да не се отклоняваме от темата. А тя е, че намесата на Емил Кошлуков в предаването "Денят започва с култура" на БНТ изобщо не е "семеен скандал", нито само "комуникационен проблем".

И не е никак случайно, че на този опит за цензура реагираха две журналистически организации – СБЖ и АЕЖ, че подкрепата си на предаването дадоха СБХ и "Музикаутор", както и все повече хора, за които културата не е "лайфстайл", а поле за творчество и рефлексия. Нито е случайно, че в интернет върви подписка за оставката на Емил Кошлуков като програмен директор на БНТ 1.

на преливане от пусто в празно.

Мога да го заявя и като човек, една седмица "мъчил" се като гост-водещ на това предаване, който е изпитал на гърба си какъв зор е да се подготвяш до късна доба, особено докато изгледаш филмите или прочетеш книгите, които ще се обсъждат в сутрешното издание.

Последното е по повод намеците на г-н Кошлуков, че екипът "трябвало да работи повече". Явно той не си дава сметка как се правят всеки ден "100 минути за култура" – на живо, с репортажи и преки включвания, какъв е обемът от необходимата за това подготовка на Анна Ангелова и Димитър Стоянович, на Александра Гюзелева и Николай Колев.

Ето защо предаването е наистина уникално, както призна и генералният директор на БНТ Константин Каменаров. И то – заедно с "Библиотеката" и "История.бг." – направи много, за да заблещука искрица, за да започне аудиторията да възвръща интереса си към българската история и съвременната култура.

Да, но това става бавно и постепенно. И то не се измерва с високи проценти телевизионен рейтинг. Необходимо е време и още много усилия, за да се култивира наново вкус към четенето, да престанат да пустеят изложбените и концертните зали, необходимо е постоянно насърчение на вече утвърдените и възникващите алтернативни пространства за култура.

Небивалият успех на последния панаир на книгата в НДК, възраждащият се интерес към новото българско кино и театър, бурните спорове около опазването на архитектурното наследство обаче са знаци, че

Пак ще кажа – с цената на огромни усилия от страна на малко хора, които "копаят с игла кладенец", ако използвам едни думи на екзарх Йосиф. Екипът на "Денят започва с култура" е безспорно от тях.

Затова неговата защита е "защита на обществената мисия на БНТ", както писа тези дни проф. Нели Огнянова.

Иначе алтернативата е добре позната – "олекотяване" и "лайфстайл преработка" с оглед на пълно обезличаване.

Тогава "Денят (ще) започва с Кошлуков" по БНТ. И ще завършва пак с него.