А съгласни ли сте с псуването на майка?
Партийно-политическото надвикване около Истанбулската конвенция се разля дотам нашироко и надълбоко извън предполагаемото от здравия разум корито, че темата вече минава в полето на фейлетонистите.
След като БСП преформулира въпроса си за искания референдум ("против ли сте ратифицирането на Истанбулската конвенция"), при който очакваното отношение "против" трябва да се изрази с отговор "да" и в резултат e твърде вероятно да се получи "смех", вчера вицепремиерът Красимир Каракачанов внесе железен смислов ред с предложените от него три въпроса за национален референдум:
-Съгласни ли сте с въвеждането на трети пол, социален пол и джендър идентичност в българското законодателство.
- Съгласни ли сте да се въведе джендър обучение в българската образователна система.
- Съгласни ли сте с признаването на еднополови бракове в България.
Ей на това му се казва въпроси: Каракачанов направо удари в земята Корнелия Нинова с режеща като бръснач яснота и категоричност на питанията, както подобава на един от Патриотите.
Остава само Каракачанов да ни каже откъде произтичат трите му въпроса.
Трети пол, социален пол и джендър идентичност - без да обсъждам какво означават, са понятия извън българското законодателство и е напълно във волята на управляващото мнозинство, към което Каракачанов принадлежи, да ги въведе или отхвърли. Същото се отнася за джендър обучението в българските училища, а по третия въпрос Конституцията е ясна.
Променяйте или не приемайте конвенцията, отвръща здравият разум на Каракакачанов,
и си носете отговорността, само спрете с демагогията
за народни допитвания, че ни дойдохте до гуша.
Впрочем Каракачанов, той и военен министър, се показа тези дни като ненадминат майстор, който най-грубо експлоатира носталгията по миналото, в което България е имала армия - с неговите сегашни брътвежи за доброволна военна служба и "мечтата му за наборна служба". Ей така, да погали патриотарски народното ухо за доброто старо време, докато ГЕРБ рецитира от парламентарната трибуна клетвите си срещу комунизма.
Вмъкнах този детайл - привидно далечен от референдум за Истанбулската конвенция, защото е един и същ мотивът на демагозите: да се харесат на народа, уж питайки го да си каже думата, понеже са демократи и пазители, нали, на националните традиции и идентичност, на които са чужди джендърните идеологии и третият пол.
Само че те не се съдържат в Истанбулската конвенция. Както не се съдържа в конвенцията и забраната да се псува на майка, което е национална традиция в България и още няколко (уви, православни) държави. Не познавам по-мръсно и грубо отношение към жената от тази псувня. Не съм и откривател - Георги Лозанов го коментира в свое интервю тези дни. Затова предлагам вицепремиерът Каракачанов да добави към трите въпроса четвърти: народът съгласен ли е с псувнята на майка!Що се отнася до надвикването и тревогите около Истанбулската конвенция, онова, което най-силно смущава, не е нейното съдържание, а липсата на оценка от всички анализатори - и опониращите, и подкрепящите документа, на
морето от ненаказано насилие в България
Което само по себе си доказва, че в България няма механизми за прилагане на законите, гарантиращи основни човешки права, включително тези на жените и децата. Липсата на такава обективна оценка обезсмисля до голяма степен Истанбулската конвенция извън въпросите дали тя е ясна, дали е двусмислена, дали трябва или не трябва да се ратифицира. И документът се превръща в поредното алиби и с намека "абе нали ще покажем колко сме европейци и ще дойдат едни пари, за каквото и да се говори, става дума за пари". Този е мотивът на властта да иска ратификацията.