Медии, политика и култура
Българските медии са само частично свободни според класацията на Freedom House за миналата година. Дори сме изпаднали от 37 до 42 място за последните пет години. Но, парадоксално, у нас цензурата и манипулациите не са в държавно субсидираните медии, а в някои от частните. Тези частни медии обаче са изключително влиятелни, особено сред по-възрастните хора, които четат само хартиени вестници. Известно е, че някои такива медии се ползват като политически бухалки от своя собственик, който държи и разпространението на пресата.
Опасявам се, че някой иска и БНТ, обществената телевизия, да мине под контрола на вездесъщата олигархия. (Едно пояснение, тъй като с понятието "олигарх" се спекулира и в медиите-бухалки: олигарх е не просто много богат човек, а много богат човек, който има влияние върху държавната власт и я ползва за свои цели.) Опасявам се, че някой иска и обществената телевизията да започне да обслужва интереси и да се комерсиализира.
Не трябва да позволяваме това да се случва!
Обществената телевизия не трябва да става заложник
на политически или икономически интереси
Тя не трябва да става заложник и на пазара, като се набляга на лайфстайл тематика, висок рейтинг и т.н. Разбира се, че чалгата винаги ще има по-висок рейтинг от оперната музика! Но обществената телевизия затова е субсидирана, за да може да има сериозно съдържание, без да се съобразява с "продаваемост", с политически и икономически интереси.
Дори в САЩ в обществената телевизия (PBS) няма и реклами, а освен новинарските, преобладават културни и образователни предавания. Колкото до сериозните вестници, понеже не са обществена медия, те се издържат с реклами. Жълтите комерсиални вестници имат далеч по-висок тираж и затова могат да се издържат и само от продажби. Простотии, клевети и чалга се продават далеч по-добре от сериозни новинарски и културни статии или предавания.
Не знам кой и как определя "високия рейтинг" на едно културно предаване. Това не е спортно състезание, развлекателен сериал или реалити шоу. Културните предавания имат по-ограничена публика. Във всеки случай моите любими предавания по БНТ са "Денят започва с култура" и "Панорама".
Предаванията в обществената телевизия не трябва да се равняват
по най-ниския общ знаменател на масовост и гледаемост
Те трябва да имат информационен и образователен характер. Дори да имат по-тясна публика, все някой "масов зрител" ше се излъже да ги гледа. А после може да се излъже и да отиде на опера или изложба.
В последно време възникна конфликт около предаването "Денят започва с култура". Чуха се мнения, че било неподходящо да се говори за култура в 9 часа сутринта, когато много хора отиват на работа. Преди няколко години бях на Панаира на книгата в Белград. Панаирът беше чудесно организиран и масово посетен. Идваха цели автобуси с ученици от страната. Независимо от това, че имаше входна такса, на входа се виеше опашка. А по телевизията сутрешните новини започваха с репортаж от Панаира на книгата. Въпрос на национални приоритети. Мисля, че културата трябва да бъде национален приоритет и у нас.
Основен аргумент срещу "Денят започва с култура" беше това, че един гост на предаването не бил представен като политик, а като учител, въпреки членството му в дадена партия. Но дали един учител по история, който е поканен да говори за средното образование по история, трябва непременно да бъде представян с партийната си принадлежност? Трябва ли всеки от многобройните гости на едно културно предаване да бъде представян с политическата си принадлежност, а не с професията си? Или да не бъде канен изобщо, ако има някаква политическа принадлежност и някакви политически възгледи?
Идеята, че изобщо не трябва да става дума за политика в едно културно предаване,
е криворазбрана "аполитичност"
Понякога умишлено криворазбрана. Харесва ли ни привидната аполитичност на жълтата преса, на бухалките, които удрят политически неудобни хора, уж "аполитично", с пошло ровене в личния им живот? Добре известна е атаката с аргументи ad hominem, с лични нападки, когато нямаш убедителни политически аргументи. Такива атаки влияят силно на неследящите реалния политически аргумент и отклоняват вниманието от него.
Впрочем визираното предаване на "Денят започва в култура", в което участва историкът по образование и гимназиален учител Емил Джасим, заедно с проф. Евелина Келбечева, преподавател по история в Американския университет, и Николай Поппетров, учен - историк от БАН, беше за обявените нови учебни програми, според които комунизмът вече ще се изучава в нашите средни училища. Дали именно това не подразни някого, че се води разговор за тези нови учебни програми? А нормално ли е 27 години след края на комунистическия период децата все още да не са информирани за него? Има огромна дългогодишна съпротива срещу това да се информират младите поколения за репресиите и престъпленията на комунистическия режим.
Скриването на исторически факти, цензурирането на историята е важна част от манипулацията на обществото чрез неговото дезинформиране.
Тук опираме и до един по общ въпрос, когато говорим за културно предаване: могат ли изкуството и културата да бъдат напълно отделно от политиката? Един писател, който няма никакви политически възгледи, който не се интересува от обществото около себе си или от човешкото общество и хората изобщо, може ли да бъде добър писател? Разбира се, не е нужно да сме съгласни с политическите възгледи на Достоевски, за да го оценяваме като гениален писател, но той е имал такива. При това Достоевски е гениален психологически реалист, който се занимава с морално-философски проблеми на обществото. А привидната аполитичност в поезията на Борис Пастернак или на Борис Христов може също да е и политическа позиция в едно общество, в което литературата се оценява според това доколко удобна е за ползване от пропагандната машина на Партията. В такава ситуация и аполитичността става политическа позиция.
Не са ли политически декларации и писоарът на Марсел Дюшан, озаглавен "Фонтан", и "Белия квадрат" (на бял фон) на Казимир Малевич? Тези произведения са имали за цел да шокират като бунт срещу класическото буржоазно и академично разбиране за изкуство. С други думи те също са политически. Не е ли и американският абстрактен експресионизъм от 1950-те политически, като израз на пълната свобода на творческата индивидуалност на фона на съветския социалистическия реализъм? А попартът и антивоенната американска контракултура от 1960-те не са ли политическо явление?
Да, чисто комерсиалното изкуство, масово продаваемият днешен "поп" или чалгата често нямат пряко отношение към политиката, към реалните социални проблеми, а по-скоро са бягство от тях. Да, има и комерсиална култура. Но само с нея ли трябва да започва денят по обществената телевизия? Следващата крачка би била и новините и историческите предавания да се оценяват не по своята достоверност, а по своята "продаваемост". Фалшивите новини се продават по-добре от истината.