След среща между Министерството на образованието, синдикатът на учителите, сдружението на общините и представители на родителски организации вчера беше решено, че няма да има задължително видеонаблюдение в детските градини и яслите в страната, а камери ще се поставя само там, където има пълно съгласие от страна на родителите и служителите в заведението.

За задължителните камери настояваха от Националния инциативен комитет за качествена и иновативна образователна система с поредица от демонстрации след поредния случай на документирано насилие над деца от възпитатели. От гражданската организация обявиха, че няма да се откажат от идеята си.

Тревожните кадри на вербално и физическо насилие над деца не могат да се преглътнат лесно, нито могат да се подминат, но след едногодишен спор и гражданска активност по темата, педагозите и експертите от министерството достигнаха до съгласие, че камерите не са решението на този проблем и дори по-скоро биха натегнали напрежението между родителите и учителите, отколкото да го тушират. Само родителите все още не са напълно убедени.

На фона на спешното търсене на решение, което всъщност продължава от вече почти една година след внасянето на петиция от родителския инициативен комитет миналата пролет, идеята за оборудването на всички детски градини с видео камери изглежда примамлива, защото привидно от раз може да реши три проблема.

Първо, би имала мигновен ефект върху поведението на възпитателите, които смятат, че незабелязано и безнаказано могат да бият и обиждат децата. Няма да го правят, ако знаят, че действията им се документират на видео и незабавно ще им се търси отговорност за подобно отношение, убедени са поддръжниците на идеята и родители от детската градина в Бургас, за която се разчу в началото на февруари. Къде обаче ще отиде този гняв на учителите и откъде изобщо се появява?

Второ, може да даде усещане за спокойствие на родителите, че във всеки момент биха могли да видят на екрана какво прави детето им. Това обаче не е практика, защото е правно неуреден въпрос, а там където има такава услуга, директори разказват, че родителите понякога се увличат и започват да звънят например, за да съобщят, че по вида му, на детето им му е топло или студено и трябва да бъде съответно съблечено или облечено.

В момента външни камери има в 80% от детските градини в София и вътрешни - в 50 от около 200 заведения. След случая в Бургас Столичната община изрази готовност да финансира поставянето им навсякъде, където бъдат поискани единодушно от родителите и служителите на градините. Вчера зам.-кметът Тодор Чобанов уточни обаче също и че ще се позволява частични мерки за вътрешно видеонаблюдение и "те категорично изключват варианта с изпращане на данни в интернет и публичното пространство". Така че тази примамлива и увличаща опция за родителите засега ще е недостъпна.

Дори и така, остава третото привидно добро качество на видеонаблюдението - с него споровете и чуденето какво ли се е случило, ако детето се прибере например със синка, ще се решават лесно само със справка във видео архива. Практиката за момента, там където има такива системи, е той да се пази за 30 дни назад, така че да може да се реагира своевременно в различни случаи. Камерите се поставят в общите помещения и коридорите, но не и в спалните и тоалетните, т.е. документират почти, но не съвсем всичко, което правят децата. Логичното опасение е, че синките пак могат да останат мистерия, но в детските градини да се обособят места, извън обхвата на камерите, където да се подхранва тормозът.

На втори прочит, всички положителни страни на идеята, които изтъкват застъпниците й в обществения дебат, са най-вече в услуга на родителите и администрацията, а не на самите деца.

Практиката от училищата, където отдавна се поставят камери, показва, че те не елиминират агресията, но пък се отразяват на психиката и поведението на учениците в други посоки. Заедно с това позволява на отговорните институции да отлагат търсенето и прилагането на решения за същинските проблеми - причините и факторите, заради които изобщо се проявява насилие.

Не е ясно какви могат да бъдат дългосрочните ефекти от тази идея върху децата и за момента изгледите не са добри. Психологът Иван Игов цитира проучване на Националната мрежа на децата в дискусия по Би Ти Ви, според което в училищата, където има камери, част от децата развиват страх да отидат до тоалетната и стискат нуждите си цял ден, защото там няма камери и не се чустват защитени. Вижда се, че в тези случаи ефектът е точно обратен на желания и е тревожен. Игов нарича цялата идея "опит да се замести безсилието, патерица, най-вече на чиновниците, които не знаят какво друго да направят и по тази причина предлагат някакви уж бързи решения с технически средства."

Има ли изобщо възпитателната стойност, как ще се отрази на психиката и начина им на мислене това, че потенциално от четиригодишни до пълнолетието си да бъдат постоянно наблюдавани и под "защитата" на технологиите?

Според Асоциация "Родители", камерите биха изградили у децата "манталитет на затворници под постоянно наблюдение". "Ние не желаем да бъдем първото поколение българи, които ще превърнат децата си в обект на повсеместно следене. Камерите създават илюзията за краткосрочно решаване на проблема, но нанасят непоправими вреди върху психиката и нагласите на децата в дългосрочен план", коментират от там.

Ще спре ли насилието или просто насилниците ще се научат на повече дискретност? Какво послание изпраща идеята за постоянното видеонаблюдение към обществото за ролята и доверието в учителите? Това са друга част от въпросите, с които отвръщат противниците на идеята. Има и още. Особеното е, че и от двете страни на спора "за" и "против", има ожесточени родители и родителски организации, уверени в правотата си. Т.е. няма обществен консенсус по въпроса, докато сякаш вече е постигнат институционален.

Същото смятат и общините и учителите, а същинските проблеми, за които трябва да се търсят решения са недостигът на кадри и на местата в детските градини, които водят до формирането на групи с по над 30 деца. Този проблем се пренася след това и в училищата. Така учителите работят в постоянно състояние на претоварване и стрес, който избива понякога в нехуманното отношение, на което сме свидетели неколкократно в последните две години.

Точно тези лоши примери, които не могат да бъдат преглътнати или подминати, задвижват омагьосания кръг и тревожната тенденция на растящото недоверие към учителите като съсловие. Проблемите на системата се задълбочават и условията на работа за учителите се влошават, което в някои случаи достига до медиите в поредна скандална проява на грубост към децата, а ответната реакция от родителите и обществото към индивида се пренасят автоматично върху цялата професионална общност. И всички заедно се преместват още една крачка към дъното.

Обаче трябва да се има предвид и че възпитателният ефект от камерите ще е по-скоро обратен, предупреждава той. "Едно дете, което расте със съзнанието, че камерата е поставена, за да го защити от лошия учител... И изобщо едно общество, което смята за враг номер едно учителите си, не се развива в правилната посока. А проблемите са много и са на друго място", казва професионалистът.