Руско кино: конфронтация народ - интелигенция

Най-гледаният сега филм в Русия е "Движение нагоре" (Движение вверх, на екран от края на 2017). Това е спортно-исторически филм (нов руски жанр): разказва се как през 1972 г. съветските баскетболисти побеждават американските."

Гледах го филма, има го в Замунда. Пропусната е малката подробност, че от СССР са били професионални назобани спортисти, от САЩ - колежани.

The best way to predict the future is to invent it.

• 6 26
• Докладване

Що се отнася до личния живот на хората – киното доставя всякакви порусени холивудски сюжети от 30-те - 50-те години на миналия век."

Ами назад са мужиците - застинали са във времето. Затова и такива филми им пускат.

The best way to predict the future is to invent it.

• 7 16
• Докладване

Имаше виц от онова време:СССР и САЩ играят баскетбол....Америкнците бият...В съвецката преса
Завършихме на призовото второ място а американците са предпоследни!

До истината се достига с познание! Не влизам в диалог с лумпени !И не храня руски тролове...

• 4 16
• Докладване

Гледам доста руски филми и нивото в последните години много западна. Имитират безуспешно холивудски продукции и резултата е плачевен. Единственият добър руски филм за последните години е Левиатан, но по понятни причини едва ли е харесван в Расия.

The best way to predict the future is to invent it.

• 6 20
• Докладване

Както и в България млади и интелигентни, с/у януарските протести за тока.
Младо-интелигентните реваха, че парите не са проблем за тях и по този начин сложиха преграда м/у тях и останалите българи, същите не бяха забелязани и в протестите свързани с убийството в Катуница.
Псевдо елит + второкачествена ВИП храна = евро комсомол.

• 19 5
• Докладване

"Монархът въплъщава нацията и олицетворява народа..."

Егати нацията, дето Бледия Молец й е олицетворението... 😖

НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.

• 5 10
• Докладване

"Старата интелигентска схема беше: народът е добър, дори когато е лош, защото това е от необразованост! Днешният руски народ знае четмо и писмо, може да учи чужди езици и има интернет. Извинение няма."

Кюранов разбива...

• 3 12
• Докладване

Па е това обвинение на другаря Деян Кюранов в лицето на руския народ е достойно за другаря Димитров в Лайпциг !!!
''Извинение няма."!!!!

[email protected]

• 13 3
• Докладване

Измислена статия. Много по-сложни са нещата, и Достоевски примерно е знаел, че Русия това е народът. Разбира се по времето на Достоевски това е бил народ богоносец. Сега нещата за жалост вече не са така, заради болшевишкото робство, но има инерция и руснаците са много по-катехизирани от българите, но и страдат от същите проблеми в "църкавата" (в кавички, защото каква Църква е организация превзета от КГБ и пълна с агенти на антитеистичният режим), и държавата си превзета от комунисти антихристи (ако и сега да носят нагръдни кръстчета и да се прекръстват в храмовете).
Интелигенцията преди "революцията" е била толкова многопластова в своите разбирания, че не може да се сложи в един кюп. Имало е нихилисти, имало е привърженици на западната либерална демокрация, но е имало и такива почвенисти като Достоевски, и такива гении като К. Леонтиев, които тотално са отхвърляли Запада, виждайки същността на нещата. Нещата написани от Леонтиев се сбъдват и тепърва предстои да се сбъдват, но той не е за всеки, не всеки би го разбрал, особено пък в днешно време. Навремето също не са го разбирали в Русия.
Що се отнася до киното в Русия, хората си имат гении. Миналата година два са руските филми, които се открояват "Аритмия" и "Нелюбов".
На мен повече ми допада "Аритмия", защото просто изкуството в този филм е на такова ниво, че не се сещам да съм гледал нещо подобно наскоро (с нещо ми напомня "Понеделник сутрин" с Пепа Николова).
В "Нелюбов" се засягат теми обаче, които никой в съвременното общество не засяга. Това е филм вече не само за Русия и руската действителност, а въобще за съвременният свят.

Плюсовете и минусите в сайта вече не са белег за нищо. Те се слагат от модератор и са белег само за това кои коментари се харесват на модератора и кои не. На тролове не отговарям.

• 8 5
• Докладване

Руснаците са ежедневно потискани и единствените им радости са водката и мисълта,че са "велика сила".За тях е по-важна да изкарат ракета в Космоса,отколкото да имат висок стандарт на живот.Затова и там почитат едновременно Сталин и Николай Втори.Путин им създава усещане за световна сила,затова го и харесват.Всички други народи се отърваха от имперските си амбиции-британци,немци,японци,турци само руснаците останаха с имперските си блянове.

• 4 13
• Докладване

Всъщност, Путин интелигент ли е? Какъв го води тамошната пропаганда? Щото се оказва, че също има отношение към киното-хората му даже го наричат "Михал Иваныч", също като шефа на бандитите във филма "Диамантената ръка".

https://putinism.wordpress.com/2017/04/06/urkanat/

• 3 6
• Докладване

Никита Михалков от яростен критик на Путин, се превърна в най-ревностен негов защитник и хвалебственик!Не зная каква е причината, но е противно.След тези му думи обаче, дали няма да бъде натирен от Путин, дори по-лошо - сплашван, притискан и затварян, както вече редовно се случва в Путинландия?!

• 3 8
• Докладване

"Смъртта на Сталин" е филм, който се основава на реално случили се събития и се опитва да върви по фактите, но играта на актьорите, /умшлено или не?!/ е на ръба на фарса и създава впечатление за комедия и повърхностност.
Най-добре е да се видят и мненията в българските торент тракери за филма, които са същите, като описаните тук - някои заблудени и отвратителни хора, защитават сатрапа Сталин повече, отколкото биха го правили за майка или брат, въпреки, че историята за неговите деяния е ясна - убил повече от 20млн съветски поданици - много по-зъл и противен от Хитлер, дори!
Това говори ясно за действителността у нас - жалки хорица, наричащи себе си патриоти, милеят и защитават СССР/Русия, повече отколкото собственото си потекло!
А филмите последните години в Русия имат едничката цел - да пропагандират успехите на всичко съветско/руско, с всички цели!Естествено, това влияе на качеството и стойността им!

• 1 10
• Докладване

доколкото разбирам взели са заглавието от втората статия пък използват текста от първата и се е получило кармакарашик
Говорят за руското кино пък обсъждат Смърта на Сталин който изобщо не е руски филм

• 8 2
• Докладване

"Двестагодишната интелигентска програма за помощ на народа се срива пред очите ни – заедно с програмата на Просвещението изобщо."

...И вече двеста години народът на Русия не може да намери сили в себе си да се приближи до мечтата:
"..Товарищ,верь,взойдет она-
звезда пленительного счастья
и на обломках самовластья
напишут наши имена..."

Действително, след 200 години се замисляш: а въобще способен ли е този народ да живее върху руините на самовластието? Като гледам как безкритично поглъща натрапваните му клоунско-пиратски критерии за "величие на нацията", започвам сериозно да се съмнявам в това!

• 2 6
• Докладване

“Салют 7“ ми остави много приятно впечатление преди няколко месеца, и доколкото помня, не беше идеологически правилен, защото показваше глупостите на СССР.

• 3 7
• Докладване

До коментар [#7] от "Abc Bca":

Аз какво да направя като работя добре и нямам проблеми с парите?
Други неща ме мъчат в Родината.

Далеч съм от Катуница иначе би ме видял там

• 4 3
• Докладване

До коментар [#10] от "karabastun":

Ако дефинираш какво е анти руски, много неща ще си дойдат на мястото в обърканите ти мисли.

Наложената насилствено от Петър I цивилизация води до това. 2 народа в един: тези с дух и роби/скотове. Вторите са поне 4 пъти повече от първите.

• 2 7
• Докладване

Личи ти, че "познаваш" руската история единствено от статиите в "Дневник".

• 10 5
• Докладване

Сегашните не ги гледам. До 89-та имаха страхотни комедии, Необикновен рейс, Диамантената ръка, Операция И, Кавказка пленница. Останалото е драми, войната и политика. Много силен е Бяг.

• 4 3
• Докладване

На руснаците не им ли писна едно и също ? То не беше Втора Световна, то не беше Сталин, то не беше Ленин.

• 2 6
• Докладване

До коментар [#29] от "man_un":

От стотиците съветски филми въртяни по екраните ни си успял да изброиш 4, или 5. И това е.
А спомняш ли си типичните кадри от съветските филми? Актьорът е сниман отблизо, някъде към 30-40 сек. - той не мърда, не говори, мисли, евентуално пуши силно драматичен момент. Или знаменитата руска фраза: "а сега да помълчим!" - изамълчават (някъде 30-40 сек. - "Белоруската гара")
Как беше? Филмът хубав ли е, или съветски?

• 1 6
• Докладване

Статия боза.
Някои констатации са верни, но основните - половин истина.
Изводите са от грешни до загадъчни.

властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират

• 3 2
• Докладване

==========================================================================
Хм,...
https://www.youtube.com/watch?v=5jWjCpu2pSM

"Наконец озвучено намерение причислить к лику святых Федора Достоевского в чине пророка. Нет сомнений, что канонизация вскоре свершится. Ведь Достоевский – это именно то, что сейчас нужно церкви. Оприходовав его, попы станут единоличными владельцами и « русской мессианской идеи» и бренда «народ-богоносец».
Иконописный образ нового святого станет хитом. Пророка Феодора можно изобразить нагим, в парилке, с голенькой крестьянской девочкой 10 лет, доставленной туда для его «банных забав» (подробности можно выяснить в известном письме Н.Страхова, где тот рассказывает о педофилии Достоевского).
Конечно, существует мнение, что « все было не так» и « Страхов перепутал».
Возможно. Нельзя исключать, что девочка сама заказала себе в баньку автора « Карамазовых» (впрочем, от перемены мест слагаемых мизансцена не меняется).
Фон этой иконы, несомненно, должен быть таким же бездонно-золотым, как сама русская духовность. А все прочее, включая позы, можно оставить на усмотрение иконописца. Главное, чтобы нимбик сидел.
Впрочем, есть опасения, что праздник попортят православные ханжи. Они склонны замалчивать самые живописные подробности биографии своих кумиров.
Напрасная стыдливость!
За две тысячи лет церковь так наловчилась выдавать любую пакость за достижение, что могла бы уже ничего не стесняться.
Насильники-извращенцы, садисты и организаторы массовых убийств давно объявлены святыми. Кн. Владимир, Николай-2, И.Волоцкий почитаются, как образчики добродетели. Рядом с ними уютно пристроится и сумрачный педофил Феодор.
Рассмотрим его in vitro.
Отметим, что нам нет никакого дела до изящной словесности Достоевского. В равной степени нас мало волнует его педофилия, картишки и припадки. На нашем стеклышке – Достоевский только как публицист-фанатик, одержимый богоизбранностью «святой Руси».
В чем же суть той мессианской идеи, которую он проповедовал?
Прежде всего, в том, что гнойник православной духовности должен лопнуть так, чтобы забрызгать собою весь мир. Зачем вообще мир надо забрызгивать, Достоевский не уточнил, поскольку, вероятно, и сам этого не знал.
Здесь мы должны заступиться за писателя. Он и не мог быть посвящен во всё.
Напомним, что Достоевский – суррогатная мама.
«Народ-богоносец» – не его личное изобретение. Он всего лишь доносил в своем писательском чреве умозрения Филофея, Мисюри и других дьячков-патриотов XVI века.
Впрочем, экзотическая мысль о том, что существует народ, находящийся в интимных отношениях с богом, родилась, разумеется, на Синае.
Идея богоизбранности поболталась по миру, пережила ряд забавных трансформаций, а в XV столетии угодила к болгарам. Там её обнаружили русские дьячки, и, разумеется, немедленно украли. Освежили, «омосковили» и предъявили начальству, как свою собственную.
Венценосному руководству идея понравилась. Что не удивительно. Ведь мессианство списывает любую разруху, а наличие «высочайшей цели» позволяет изгаляться над населением как угодно.
Дьячковская доктрина получила название «Москва – Третий Рим». Согласно ей, у России особая роль. Ее предназначение – спасти мир от «зла развития».
Патриоты чуть перестарались. Старая еврейская байка превратилась в выданный богом патент на деградацию. Личная подпись божества в патенте проставлена не была, но, как клятвенно заверил Мисюря, только по той причине, что в нужный момент закончились чернила.
Почему идея «народа-богоносца» оказалась на тогдашней Руси столь успешной?
Потому что именно в эпоху Василия-3 и Ивана-4 уродство российской жизни потребовало радикального оправдания. Дело в том, что вместе с германскими пушкарями и итальянскими зодчими – в наглухо законопаченную Русь просочились первые подробности об окружающем её мире. Стало известно о телескопах, университетах и трусах.
Это были крайне неприятные новости. «Русский мiр» смутился и пожелал объяснений.
Тут-то очень кстати пришлись откровения Мисюри и Филофея. Всяким Коперникам досталось лаптем по их наглым научным мордам. Цивилизация, право и свобода были объявлены «злом бесовским», а святая Русь – победителем этого зла. Отсталость оказалась не бедой, но «высшим замыслом», а свинство — главным оружием против Антихриста.
Сама же Московия была означена тем «Третьим Римом», который научит весь мир запаривать репу, правильно сажать на кол и бить поклоны. Как всем известно, выполнение этих действ неизбежно повлечет наступление «царствия небесного» на всей Земле, а заплаканный Антихрист запрется в дальней каморке ада.
Держава поняла, что обзавелась национальной идеей и возликовала. Всенародно исполнить «Вставай, страна огромная!» в тот момент не получилось. Песня еще не была написана. Впрочем, даже это не смогло омрачить праздник.
Однако склепать доктрину «на века» не получилось. Филофея загрызли клопы, а Мисюря спился так, что «забыл грамоте». Из-за этих несчастий великая идеология осталась немного недописанной и недоношенной.
Какое-то время в ней не было необходимости, но вторая половина XIX века вновь востребовала русское мессианство.
Что же опять произошло?
Проигралась важная война, усугубилась разруха. Прямо перед носом «народа-богоносца» Европа соблазнительно затрясла своими революциями. Перекашивая мозги впечатлительных россиян — грянул Дарвин. Все это, несомненно, было новой атакой Антихриста на Русь.
Проискам ада держава могла ответить только Мисюрей. Разумеется, откровения старого дьячка нуждались в модернизации и дозревании. Тут-то и подвернулся отличный инкубатор в лице Федора Достоевского.
Напомню, что молодой писатель Достоевский проходил по «делу Петрашевцев», как злостный царесвергатель и атеист.
Его арестовали, долго мучили и запугивали, а потом понарошку «расстреляли», навсегда сделав заикой и эпилептиком. Каторга и солдатчина — добили. Освободившись, Достоевский оказался лишенным «всех прав состояния». Крупные города и столицы были для него закрыты, а рассчитывать он мог лишь на местечко учителя труда в сибирской гимназии (с зарплатой 7 рублей в месяц).
Писатель был смертельно напуган и готов на всё, лишь бы кошмар следствия и острога не повторился. Более того, он хотел в казино, желал денег и новой писательской славы. А визу на любую публикацию могло дать только Главное Управление по делам печати Министерства Внутренних Дел (тогдашний Главлит). Но у этого ведомства не было никаких причин баловать каторжника-вольнодумца.
Тут-то Федор Михайлович и начал трещать по швам от любви к царю и отечеству. Ему повезло — треск был услышан.
Написанные им подхалимские стихи легли на нужный стол. Царь в них в них уподоблялся заре, «ярко восходящей пред очами», а все надежды мира возлагались только на «престол, крест и веру».
Стало понятно, что Достоевский обладает редким даром процеловывать сапоги насквозь. Главлит оценил – и подмигнул сообразительному сочинителю.
После парочки мелких, но приятных бонусов от Управления, Федор решил впредь служить только «скрепам». Достоевского надо понять и простить. Ведь принципы – это единственный товар интеллигентного человека.
Ну, а дальше все пошло, как по маслу. Писательская карьера перезапустилась. Филофей и Мисюря обрели достойного наследника. Старый патент на деградацию был не только продлен, но и украшен всякими «сонечками и великими инквизиторами». Федор не подкачал. В России вновь залоснились попы и эполеты.
Помимо всего прочего, разведенное беллетристикой мракобесие оказалось отличным товаром. Оно исцеляло раны, нанесенные гадкими открытиями Дарвина. Оно врачевало боль, которую русским умам причиняла свобода.
Разумеется, битвой Федора Михайловича с нигилизмом и атеизмом аккуратно подруливало Управление по делам Печати.
Трудно не заметить роковые совпадения: каждое из сочинений Достоевского почти всегда было «ответом» на публикацию новой работы Дарвина или на другие успехи естествознания.
Периодически, через верные издания делался очередной вброс про «гениальность», «пророческую силу» и «необычайную глубину» Федора. Но порой с ним проводились и строгие беседы в Управлении. Пряники Достоевский любил, но и запах кнута хорошо помнил.
Вообще, корректировать пугливого писателя было легко. Он долго оставался под надзором полиции, где его изредка журили за педофильские проделки. Особо, кстати, не обижали. Понимали, что специалистом по «слезинке ребенка» так просто не станешь; необходимы кое-какие эксперименты.
Некоторые нюансы жития пророка Феодора мы опустили. Но ничего принципиального они не содержат. Причинно-следственная связь меж основными фактами биографии и убеждениями достаточно очевидна.
Разумеется, в полушариях мозга никакие идеи «изначально» не заложены и из космоса они не транслируются. Глубинные «механизмы психики» существуют только в воображении поэтов. Все идеи и взгляды определяются страхом, модой и выгодой, а также свойствами той среды, в которой обитает особь.
Подведем итог: часики православных «откровений» Достоевского заводились пальцами городового и пятаком. Конечно, не напрямую, а через «взгляды» писателя, которые регулировались простыми внешними факторами. В том числе и Управлением по делам печати.
Из этого не следует, что Федора Михайловича надо записывать в мошенники. Ничего подобного. Он просто романист, то есть мастер лжи и беллетристических фокусов. А читатель романов и открывает книгу, чтобы быть обманутым. Он сознательно ищет простой и сладкий раздражитель мозга. И чем ярче ложь – тем сильнее гипноз восторга.
Со временем литературные химеры окончательно заменяют реальность. Укореняется вера в то, что зайцы живут в шляпах, а дамы пилятся пополам. Носителем истины становится иллюзионист.
Управление воспользовалось возможностями популярного жанра. А заодно смастерило Феодору имидж русского пророка.
В XIX веке медийно-полицейский проект «Достоевский» оказался успешен. Тогда Федор Михайлович славно потрудился для деградации России. Но и по сей день этот фокусник вынимает из цилиндра то зайцев Карамазовых, то Третий Рим. Его аттракцион работает. Уже из могилы старый педофил вдохновляет тащить страну в чёрное никуда прошлого. Под бочок к Мисюре.
Впрочем, и в этом нельзя винить Феодора Михайловича. Возможно, там, под дьячковским бочком, России будет гораздо уютнее."

• 0 0
• Докладване

"документален филм за Междусъюзническата война (1941-1945) между Германския райх и СССР (известна и под името Велика Отечествена) – не казва нито дума за войната на тези съюзници срещу Полша, и че на 22 юни 1941 немците тръгват от полска земя, за да нападнат съветските войски, също разположени на полска земя. "

-- по този повод бих искал само да напомня и че някакси всички се правят на ударени, че Полша първо си поделя Чехословакия с Хитлер, преди послед Хитлер да си подели Полша с СССР, преди после Хитлер да пробва да си подели СССР с Япония, но японците отказват, щото помнят една лоша 1939г в която опитаха и разбраха че е по-безопасно да вземат колониите на Британия и Франция.

В този смисъл единствената "невинна жертва" в цялото това мазало е Чехословакия, и то само чехите--словаците тогаха са едни "сървати" които само саботират съюза и искат да си правят собствена фашистка държавичка.

А иначе--много хубава статия.

• 0 0
• Докладване

пардон, не "сървати" а "хървати".

• 0 0
• Докладване

Това още в 90-те почна, и в БГ също. Просто когато бяха затворени границите и нямаше алтернативи къде да прояви своя талант човек освен там където партията разрешава, тези талантливи хора които не се пропиха веднага, все-пак стигнаха до тоталитарните филми, анимации, и книжки, и съответно се получи този парадокс:
хора които нямаха възможност да покажат своя талант като художници по друг начин--рисуваха чудовищно добри илюстрации на детски книжки; музиканти и композитори писаха великолепни поп парчета за анимацийки и детски сериалчета; и големи режисьори наистина имаха избор от най-добрите оператори, най-добрите актьори, най-добрите сценаристи.

Но това беше изкуствена ситуация. Нивото актьори и детски илюстратори и тн. беше едно тотално световно ниво не толкова защото хората цял живот това искаха да правят (както хората в Холивуд примерно), а защото няма друг избор. Защото не можеха нито да отидат в чужбина и да работят там, нито да направят собствен бизнес или собствено студио в рамките на съветската империя.

Т.е. творческия талант от световно ниво нито го пускаха навън, нито му даваха сам да избира какво да прави, а го канализираха "натам където трябва" и така съветската империя и нейни васали като България произведоха някои доста внушителни постижения и в киното и другаде.

Но в момента в който а) границите се отвориха, и б) хорат получиха пълна свобода с какво да се занимават, таланта си тръгна. А руските и българские филмови и телевизионни индустрии така и не еволюираха дотам че не с пръчка а с морков пак да получат най-талантливите руснаци и съответно българи, а прости нивото им от световно стана провинциално, и изглежда завинаги.

Ама няма лошо. То и нивото на немските филми и сериали е провинциално, а на шведските--не. Понякога е просто до народо-психология, и ако нещата не се насилват, просто всеки намира своята сила. Шведите и белгийците стават майстори на остро-сюжетния сериал, французите и италианците--на комедйния екшън, а немците и българите--на соц. хумор и по шлагери, които радват населението.

• 0 0
• Докладване