Борисов, Гинкиното хоро и Ганковото кафене
От самото начало развитието на скандала ЧЕЗ показа, че управляващите ще търсят начин, за да бъде осуетена сделката с новата придобивка на "Инерком България". Почти сигурно е, че формалната, юридическата страна на сделката е изрядна. Въпросът беше (и остава) какъв ще бъде механизмът (дали чрез КЕВР, ДАНС, КЗК, НАП или по друг начин) Гинка Върбакова да не стане собственик. Причината – в очите на обществото сделката, или по-точно далаверата, е компрометирана. Бойко Борисов няма навика да плува срещу течението. Той е като италиански танк – има една предна скорост и четири задни. В противен случай аферата с "Гинка от Пазарджик" може да вземе главата на Борисов. Нещо повече – да го дискредитира непоправимо дори в очите на най-верните му фенове. Безславен край на една, обективно казано, впечатляваща политическа кариера.
Вече стана ясно, че КЕВР не може да стопира сделката. Не и на този етап. Но идеята, която лансираха премиерът Борисов и Делян Добрев за нормативни промени (например на Закона за енергетиката), които да изиграят ролята на такава спирачка, категорично не може да бъде приета сериозно. Всеки, който има и малка представа от правната доктрина в България, разбира, че подобни приказки няма как да са нещо повече от думи на по чашка в Ганковото кафене.
Ако целта на един закон "Гинка"
е да се попречи на конкретната сделка
(а не по принцип да упражнява превенция, да затвори вратите за други подобни случаи, които имат пряко отношение към националната сигурност), неговите разпоредби ще имат ретроактивно действие. Освен че държавните мъже за пореден път ще станат за смях, този акт най-вероятно ще "падне" в съда и ще създаде благодатни възможности за дела срещу страната.
Може да се възрази, и то с основание, че това вече сме го виждали. Взимам повод от стартиралото дело за фалиралата през 2014 г. КТБ. Какви бяха основните доводи за президентското вето на Закона за изменение и допълнение на закона за банковата несъстоятелност (популярно известен като "закон срещу вторичното разграбване на КТБ")? Именно ретроактивният характер на преходните и заключителните разпоредби на акта.
Трудно е да бъдат приети контрааргументите на юристите на ГЕРБ. Това, което не пише черно на бяло в мотивите на президента, но трябва да се чете между редовете, е въпросът дали този закон под маската на загриженост за обществото не прокарва нагло неправомерни интереси на неговия главен вносител – Делян Пеевски. Дали чрез обратното действие на нормативния акт не се отваря лукаво задна порта, която да легитимира апетита на медийния магнат към "Дунарит"? Ветото на президента според мен показва, че за него отговорът на тези въпроси е положителен.
Така че, ако отидем отвъд конкретния пример с КТБ, възможно е юристите на ГЕРБ пак волунтаристично да променят и нарушат ad hoc фундаментални принципи на правото в България. Нищо чудно. Както показа докладът на "Трансперънси интернешънъл" за 2017 г., публикуван миналата седмица, страната ни, която е на 71-во място в "класацията", остава с най-високи размери на корупцията в публичния сектор в ЕС. И което е по-важно – през последните 5 години няма никакъв напредък в борбата срещу нея. Противно на твърденията на политическия елит на страната - председател на Съвета на ЕС.
Думите на Петр Баран, бившият изпълнителен директор на ЧЕЗ, показват какво мислят инвеститорите за бизнес климата у нас: "Един чужд инвеститор търси стабилност в съдебната, политическата и икономическата система. Той търси правила, които, ако спазва, ще може да развива своя бизнес. Ако не са изпълнени тези неща, чуждестранни инвеститори трудно ще погледнат към България", заяви Баран.
Напук на жалбите и клетвите на премиера сделката с ЧЕЗ, която накара цялата държава да се тресе в неравноделния такт на едно Гинкино хоро, не е плод на някакъв зловещ и ювелирен заговор за изпращането на Борисов и ГЕРБ на резервната скамейка.
Не е инсцениран, създаден от нищото,
римейк на февруарските буреносни дни от 2013 г.
Най-вероятно развитието на събитията в края на миналата седмица е било следното:
Управляващите без съмнение са знаели за сделката с ЧЕЗ. Но са си траели.
Ако мине номерът – мине
Опозицията е научила "любопитни" подробности и е подготвила атака срещу кабинета по темата. Разбирайки за готвената интифада ("пуч", "абордаж" и т.н.), Борисов, за да си върже гащите, отстранява предпазния бушон – министър Теменужка Петкова. Тя впрочем отдавана е неудобна фигура за много влиятелни люде в страната. Какъв обаче беше резултатът от този гениален пиар ход? Точно обратният на замисъла. Защо да се късат теменужките, ако са цветя за мирисане? Този и други неудобни въпроси не могат да получат задоволително обяснение. Особено ако то е, че кабинетът нито е лук ял, нито е лук мирисал по "аферата ЧЕЗ".
Моята прогноза: сделката ще бъде спряна. Надявам се обаче, че юристите на управляващите ще отворят пак "дебелите книги" (ако някога са ги чели, разбира се) и като премине "нервната възбуда" и "ажиотажът" от хорото (хоръра?), ще намерят друг, по-фин, не толкова дърварски начин за справяне със ситуацията.
Но скандалите вече излизат извън контрола на властта.
Никаква друга управленска формула не може трайно да стабилизира кабинета "Борисов 3". Дори и Волен Сидеров и неговите "братя по оружие" да продължават да пият кафето със суджук. Да не припомням поговорката за плъховете и кораба. ДПС вече загряват за нови избори. След края на европредседателството ще има зелен коридор за такива. Те ще бъдат най-късно през май 2019 г., когато ще се проведат и европейските. Много по-вероятно е обаче разходката до урните да се състои значително по-рано.
А дотогава – хорото ще продължи.