Новата технология на господство
Скандалът около "Кеймбридж аналитика" върви в погрешна посока. Добре знаем, че с данните ни се злоупотребява, това е добре известният бизнес модел на социалните мрежи, които живеят от това, че продават нас на рекламодателите. Юридическата страна на скандала ме радва, защото ще позволи да бъде оказан натиск върху подобни компании – особено в Европа, където законите за личните данни и микротаргетирането са много по-стриктни. В Америка пък скандалът за пореден път подкопава легитимността на безумния Тръмп, избран благодарение на новата технология.
Страшно е съвсем друго. Навлизаме в една нова политическа вселена, където
ще ни манипулират по непознат до днес начин
Технологията на "Кеймбридж аналитика" паразитира върху дълбоката промяна, донесена от дигиталната революция.
Ние вече не живеем в един и същи свят, публичното пространство е фрагментирано и новата му геометрия няма много общо с географията. В социалната ми мрежа, от която получавам информация, забавление, признание, дори помощ, не участват непременно онези от избирателния ми район, нито дори от града или държавата, в която живея.
Мрежите напомнят по-скоро индийската кастова система, където в едно и също физическо пространство съжителстват различни културни човешки групи, които избягват да взаимодействат помежду си, понякога дори да се докосват. Как са изградени те? Няма еднозначно обяснение – от една страна, роля играят социокултурните характеристики, от друга, възрастта, от трета, политическите възгледи, от четвърта, музикалните вкусове или спортни пристрастия, от пета, психологическите нагласи.
За манипулатора остава само да идентифицира тези нови племена
и да насочи към тях таргетирани послания, като по този начин доразруши общото политическо пространство, според прочутата фраза на Ницше "Което се клати, то трябва да бъде бутнато".
Много се писа за това как работи "Кеймбридж аналитика". От разнообразни безобидни тестове във "Фейсбук" потребителят се профилира, подреждат го в категории според това на каква информация би реагирал, какво лайква, какво препраща. Подреждат и приятелите му, които пък съвсем нищо не подозират. После почват да бомбардират така класифицирания индивид с информация според заданието.
Че получаваш реклами за автомобили, ако отваряш сайтове с автомобили, може би изглежда нормално, дори удобно. Но когато тази техника се използва политически, нещата стават други. BBC 4 пусна филм, където предполагаем политик от Шри Ланка разпитва фирмата за услугата, която предоставя: пред скрита камера на ръководителите на КА обясняват че няма никакъв смисъл в политическа кампания да се обръщаш към разума на избирателя – трябва да намериш онези най-дълбоки страхове, които да го накарат да действа. Истината тук няма особено значение, фирмата дори предлага да осигури изобличаващи "факти" с помощта на бивши разузнавачи, специализирани в събиране на позоряща информация, или пък на красиви украински проститутки, както е правила в предишните си кампании.
Вече все по-малко пари се дават за позитивни кампании, нали сме наясно? Въпросът е да прицелиш възмутителните факти или измислици към подходящия таргет. Например един спокоен, либерално скроен човек едва ли ще се възмути от това да види даден кандидат в компания на леки жени; за невротичен религиозен фундаменталист обаче това би било идеален дразнител.
За да има какво да пращаш, трябва да има и кой да го произвежда.
Тук идва индустрията на фалшивите новини
за която си дадохме сметка около избора на Тръмп през 2016 г. Не е случаен фактът, че Стив Банън в един момент беше не само в ръководството на "Кеймбридж аналитика", но и изпълнителен директор на мошеническия алтернативно-десен сайт "Брайтбарт", който бълваше небивалици; същият циничен човек за известно време беше главен стратег на Тръмп, после го разкараха. Но няма нужда манипулаторът да се грижи за всичко: суровината днес се намира в изобилие, произвеждат я в руските фабрики за тролове, произвеждат я американските евангелисти, та даже нашите приятели от китния Велес.
Колкото по-невероятно и по-шашващо - толкова по се харчи, съвсем като в Холивуд. А междувременно техниката шеметно се развива; вече и аматьор може да произведе видео, където в устата на даден човек да се сложат думи, които никога не е казвал. Умението е да го пратиш на някой, който иска да повярва. Защото хората най-много харесват факти, които потвърждават това, което вече знаят.
На тази властова технология още не знаем как да противодействаме. В предишната демокрация цареше борба за овладяване на единното публично пространство – понякога неравна, понякога манипулирана, но все пак с отворен край.
В новия фрагментиран свят дебат просто няма да има
защото посланията ще се насочват към самоуправляващите си емоционални губернии, които внимателно филтрират всичко чуждо. Такова фрагментиране наблюдаваме отдавна в американската политика, където кандидатите се обръщат към много специфични групи – испанически имигранти, бели "боклуци", черно гето, футболни мами.
Мултикултурализмът днес мутира в мултимрежовост
Ако в културните групи политикът трябваше все пак физически да отиде, да се ръкува, да обещава разни неща, към мрежата екипът му просто трябва да насочва съответните дразнители. И представете си сега как тази технология попада в ръцете на диктатор – за всеки противник на режима ще има възмутителни новини и понеже хората ще са загубили способността да се събират на площада и да си говорят, няма да има кой да се противопостави. Освен може би следващия диктатор, платил за още по-добра технология на микротаргетиране.
У нас едва ли имат пари за глобални фирми (макар че Кения, Чехия не са чак толкова по-богати). Но инстинктът на тези, които ни управляват, върви в посоката на научно-техническия прогрес.
Бихте ли казали, че съществува единно българско публично пространство?
Единият разлом е между тези, които четат по интернет и тези, които купуват физически вестници. Две вселени без много допирни точки. Едни гледат телевизия, други, по-млади, упорито отказват. После – фрагментирането на приятелски групи във "Фейсбук", псувачески форуми, фенски клубове. А и индустрията, производител на суровината (възмущения, лъжи, анекдотини факти), работи отдавна на пълни обороти.
Не знам докъде са стигнали с таргетирането на съобщенията към подходящи психо-социални профили, засега се прави на полудоброволни начала, макар че сигурно някои заработват по нещо. Вижте докъде стигнахме: вече дори не използваме едни и същи понятия - в единия таргет думата значи едно, в другия съвсем друго. Върхът на всичко беше Истанбулската конвенция, която доведе нацията но хронична шизофрения. Но вземете двойката мигранти/бежанци - как се употребява от едни мрежи и как от други. Национално достойнство/обида/гавра. Реформа. Председателство на ЕС
Проблемът и тук, и по света не са просто фалшивите новини:
проблемът е разпадът на общности, ценности, та дори – езици
Но политическото управление на обществата си остава на географски принцип (прочутата "Декларация за независимост на киберпространството" на Джон Барлоу от 1996 г. си остава симпатична екзотика). Какво дава комбинацията от централизирана политическа власт, която се представя в различна светлина според клиента плюс един фрагментиран народ? Не знам, със сигурност но това вече няма да е старата демокрация.
Самата политика се променя пред очите ни. Следващият кандидат за Белия дом няма шанс, ако не наеме по-мощна компания за микротаргетиране, срещу него пък някой ще измисли начин да ни чете сънищата. Разбира се, възможно е все още да се противопоставим на тази тенденция и да поставим под контрол политическата агитация в мрежите – посланията да са еднакви за всички, всички да имат равно знание за това, което става в обществото, за да са компетентни да решават.
Какво означава това за социалните мрежи? Ами по моему крайно време е ЕС да помисли за европейска мрежа под публичен контрол, която да изгради общо европейско публично пространство, свободно от манипулации.
Г-жо Мария Габриел, какво мислите?