Нелегалният и патриархът

Много добър текст на Тони Николов, както винаги, впрочем!
Показва по прекрасен начин както отвратителната същност на комунизма, така и дълбоката почтеност и хуманност на вярващите хора!!!

• 6 53
• Докладване

Забележителна история.

Една от многото истории на християнско самопожертвувание и застъпничество за преследваните, от които ДС си е извадило извода, че тази църква трябва да се превземе отвътре. И ето, след патриарх Кирил е назначен за патриарх агента и безсловесното същество Максим. А целият Свети синод за по-сигурно е вербуван.

• 6 38
• Докладване

Пореден разказ, поредни случаи в които виждаме двете страни на нашата действителност - хора почтени готови да рискуват за да помогнат и другите, които правят всичко каквото им е по силите, за да ни държат в страх и подчинение.
Но има и кой знае до кога ще има хора, за които това минало се описва с думите :"Хубаво си беше".

• 4 29
• Докладване

Хвала на Бога. Вярата ни е спасила през турско робство, очевидно е, че и през комунистическото робство. Доста са се потрудили, само за 45 години са постигнали толкова, колкото турците за 5 века. И това е по-страшното. Турците са мюслимани, да кажеш, че е разбираемо. Но тези нашите безродници и безверници нямат оправдание.

• 5 26
• Докладване

Потресаваща история! Нисък и дълбок поклон пред този, наистина велик българин Патриарх Кирил.

• 1 27
• Докладване

До коментар [#5] от "spiegel":

В тези смутни времена е имало и други истински духовници, като отец Евстати Янков - Родопския владика, на когото скоро отбелязохме 66 години от смъртта му. Ето малка част от житието му, след идването на власт на комунистите:

"След като атеистите завзели властта, започнали да притискат отец Евстати да спре да проповядва в църква, но той продължавал безстрашно да свидетелства за Истината. Открито говорел, че антихристът вече е стъпил на земята, че червеният звяр действа, че хората са се разделили. Дългогодишната му духовна му дейност давала плодове. Когато спрели преподаването на Закон Божий в града, всички преподаватели начело с директора изпратили протестно писмо до Министерство на образованието.
Извикали го в общината да го посъветват да не саботира толкова властта, а той отговорил, че като свещеник има определени задължения и не може да спре да проповядва. Казвал, че човек трябва да се извисява духовно, да служи на Бога, а не на тези, които мразят Църквата. Добавял: „За тях един ден всички листове на земята няма да стигнат да се опишат злодеянията им”.
Децата на комунистите го замервали с камъни. Направили срещу него донос, че през царско време уж клеветел учениците и учителите. Представители на безбожната власт го заплашвали, направили опит да го прегазят с камион в тъмното, когато се връщал от маслосвет в един дом. Голяма болка изпитал, когато, за да го сплашат, арестували сина му.
Протойерей Евстати продължавал тайно да кръщава и венчава. Било десетина дни преди Пасха. Обадили му се, че трябва да отиде на свещеническа конференция в Асеновград. Предусещал нещо тревожно, но най-вече съжалявал, че точно сега трябва да напусне енорията си. В града го чакали двама души, които го качили в кола и го закарали в участъка. Смазали го от бой. Прибрал се с огромни тъмни кръгове под очите, но на близките си спестил жестоката истина. На една възрастна християнка дал ризата си със заръката да я изпере, а ако не може, да я изгори. Ризата била цялата кървава, колкото и да се опитвала жената да я изпере, не успяла, кръвта била станала като кора. Наложило се да я изгори.
Започвала Страстната седмица. Отец Евстати жадувал да служи в храма. На Велика Сряда отишъл в „Св. Атанасий”, но му прилошало. Паднал на колене пред иконата на Господ Иисус Христос и дълго плакал, мраморът под него се намокрил от сълзите му. Извикали линейка и го закарали в Пловдив. Станало ясно, че при побоя са му откъснали бъбреците, лекарите отстранили няколко шепи гной от тях. Уринирал и храчел кръв.
След операцията, към края на Страстната седмица протойерей Евстати успял да се попривдигне и да проповядва от болничното си легло: „Днес нашият Спасител е започнал Своя кръстен подвиг”. В последния му час – отец Евстати Янков умира точно когато забиват църковните камбани, възвестяващи Възкресение Христово (20 април 1952 г.) – болничната стая се изпълнила с невероятно силна светлина, която постепенно се вдигнала нагоре и излязла през тавана. Когато поразените от явлението болни дошли на себе си, видели, че свещеникът вече е предал чистата си душа на Бога. Вътре се носело благоухание. Дошлите лекари съблекли халата му и го хвърлили на съседното легло. Там лежал неподвижно тежко болен, който по-късно оздравял (по разкази на очевидци).
Цяло море хора излезли на 2 километра от Чепеларе да посрещнат линейката с тялото на любимия пастир. Пареща мъка притискала всички, всичко наоколо сякаш опустяло! Когато колата се задала, мнозина паднали на колене. Било късно, горели свещи. Шествието с носилото минало през центъра и се отправило към храма. Носачите често се сменяли, тъй като всеки искал да поноси поне за малко владиката на Родопите, както наричали отец Евстати. Бдението било като пасхална служба. Прощаването с духовния водач на Чепеларе на другия ден продължило с часове.....

Светла му памет...

документ. филм "Отец Евстати Янков” от поредицата „Път към Голгота”, БНТ, 2001 г.

• 2 26
• Докладване

Поклон пред паметта на Патриарх Кирил!

• 0 15
• Докладване

Интересна история, която сигурно малко хора са я знаели (аз също не знаех за Никола Коларов). Иначе, голям поклон пред личността на патриарх Кирил Български, този благороден човек е спасил животите на наистина много хора! Трябва да бъде пример за нашето българско православно духовенство днес!

• 1 16
• Докладване