ГЕРБ придобива увеличаваща се увереност в незаменимостта си
По повод първата година от мандата на третия кабинет на Бойко Борисов "Дневник" потърси мнението на политолога Огнян Минчев за управлението.
Как бихте характеризирали първата година на правителството?
- България вече две десетилетия се управлява по принципа на "по-малкото зло". Тъй като единствената възможна - донякъде - алтернатива на управлението на ГЕРБ е БСП, мнозина практично настроени гласоподаватели са склонни да подкрепят управлението на Борисов, за да избегнат катастрофата, която неминуемо идва при управление на "Позитано" (най-често в комплект с ДПС).
Така през последното десетилетие в ГЕРБ придобиват увеличаваща се увереност, че са незаменими в управлението. Тази увереност отваря пространства за разрастване и задълбочаване на олигархичната структура на управление на българската държава, политико-икономическите взаимодействия все по-открито се осъществяват в полза на една много малка група от хора, която някои метафорично назовават КОЙ. Лозунгът за "борба с корупцията" се използва като инструмент за дисциплиниране на потенциално и актуално непослушните. Значителна част от активните фигури във висшите ешелони на политическата власт са просто фигуранти, поставени там от задкулисието. Особено често срещани са фигурантите в квотите на някои от коалиционните партньори на ГЕРБ.
Присъствието на някои от фракциите на "Обединени патриоти" в управлението демонстрира нагледно разликата между управление на ГЕРБ с Реформаторския блок и настоящето управление в съюз с фигури като Волен Сидеров например.
Винаги съм бил твърде критичен към Реформаторския блок - неговата неспособност за координирано и единно политическо поведение, ръководено едновременно от принципи и прагматизъм. Но участието на фракции от "Обединени патриоти" в управлението допринася значително за засилването на олигархизацията на властта и за авторитарните тенденции във високите етажи на властта. Казвам това с ясното съзнание, че "Обединените патриоти" не са единни. За разлика от Сидеров, който е системно използван като инструмент на великодържавна пропаганда и натиск срещу България, вицепремиерът Симеонов има последователно проевропейска позиция (независимо от оценките, които могат да получат други негови действия и инициативи).
Първата година от управлението на кабинета "Борисов 3" премина в условия на икономическо оживление, което подпомага по-позитивните оценки за управлението. Същевременно оценките за стопанската конюнктура и качеството на държавното управление са две различни неща. Все по-ясно се открояват ниският административен капацитет и методите на "ръчно управление" на държавата. Това не са проблеми само на управлението на ГЕРБ - за съжаление това е националният ни капацитет в администрацията и управлението. На фона на тези задълбочаващи се проблеми по-добро впечатление правят резултатите от работата в сферата на образованието, на организацията на председателството на Съвета на ЕС.
Как оценявате външната политика на кабинета и на поддържащата го коалиция?
- В сравнителен план външната политика на кабинета е активна и носи резултати. Бяха оползотворени възможностите за пробив в отношенията с Република Македония. Европейската интеграция на Западните Балкани бе превърната в основен приоритет във външната политика на Борисов и в българското председателство на Съвета на ЕС. След 2003 г. Западните Балкани бяха изместени в периферията на дневния ред на европейските институции и поставянето им в центъра на дебата е положителен резултат от българските усилия. Председателството на Съвета на ЕС от страна на България трябва да бъде оценено категорично като положително. Борисов е лично много активен в посредничеството между турския президент Ердоган и ЕС, което би могло да носи определени дивиденти за България.
Негативните страни от водената външна политика от страна на кабинета е доста сервилната позиция по отношение на Путинова Русия, разглеждането на България като "посредник" между Москва и Запада, а не като част от Запада, като пълноправен член на НАТО и ЕС, което носи освен облаги и определени задължения. Протакането на превъоръжаването на българската армия под натиск от Москва, заемането на позиция на "снишаване" по случая "Скрипал" са епизоди от българската външна политика, които са в очевидно несъответствие с българския национален интерес. Позицията на кабинета по случая "Скрипал" спечели на Борисов аплодисментите на Корнелия Нинова.
Скандално е поведението на определени представители на правителственото мнозинство в международен план и най-пресният пример за това е появата на делегация на партия "Атака" в Крим, обслужваща пропагандните цели на Кремъл след анексията на полуострова. За съжаление при тази визита част от българската делегация бе и зам.-председател на българския парламент.
Тази противоречивост и непоследователност във външната политика може да струва твърде много на България. Можем ли да си позволим да отказваме солидарност на нашите партньори, от които очакваме подкрепа в евентуални трудни за самите нас обстоятелства?
Колко стабилно е управлението, на каква цена и колко може да продължи тази стабилност?
- Не мисля, че настоящето управление е непосредствено заплашено от криза или дестабилизация. Но неговата стабилност е поставена на твърде тясна основа - това е основата на личните споразумения между много малък брой силно овластени личности, които практикуват употреба на цялата власт независимо от номиналното й конституционно разделение между институциите. Една криза, връхлетяла отвън, може да събори подобна конструкция на властта - можем да си припомним какво се случи с КТБ. Затова дългосрочна стабилност на този тип управление не е възможно да се прогнозира.