По повод на годишнината от управлението на сегашния кабинет Нинова отбеляза, че по данни на националната статистика шейсет процента от пенсионерите получават доходи под линията на бедност. Работещите бедни са се увеличили за изминалия период, един милион и петстотин хиляди души живеят на прага на бедността, четиристотин хиляди получават по-малко от минималната работна заплата. Това е съпоставимо с твърдението на Борисов, че правителството на Орешарски не е изпълнило обещанието си да разкрие двеста и петдесет хиляди работни места. И още, докато Орешарски оставя дупка от половин милиард лева, по данните, изнесени от Нинова, Борисов харчи нерегламентирано 1,5 милиарда.

Макар че става дума за коренно различни неща - излишък и дефицит, упрекът на двамата политици по времето, когато са в опозиция, е адресиран към министър-председателя и неговата неспособност да се разпорежда с бюджетните средства. Оттук пряко произтича внушението за финансовите злоупотреби на елита, от които народът се оказва потърпевш.

За всяка лява партия би било естествено основните й програмни приоритети да бъдат насочени към разрешване на проблемите на уязвимите социални групи. Когато обаче вместо идеи за промяна се отправя критика към елита, припознат като виновник за съответната ситуация, тогава посланието придобива привкус на популизъм. Антиелитизмът на Борисов се примесва с тезата за неосъществените социални очаквания, опирайки се върху системно налаганата теза, че финансовите злоупотреби на елита ощетяват обикновения народ, при него посланието се развива по посока отгоре надолу. При Нинова се наблюдава обратната тенденция; тя тръгва от обикновения човек, от народа като колективно цяло: Всъщност с просто око и без емпирични изследователски наблюдения е видно, че лидерът на БСП в политическото си говорене употребява в различни социални контексти категорията народ, говори от негово име, като изходната позиция тръгва от народната мизерия, априори причинена от корумпирания елит. Следователно при нея посланието се развива по модела от долу на горе.

Антиелитизмът на Борисов се проявява като еднозначна оценка за кабинетите на Станишев и на Орешарски, като техните мандати се асоциират с корупция, кражби, течове на пари, финансова задлъжнялост, спиране на реформите и на еврофондовете. Корупционният механизъм, така както е очертан от Борисов, придобива фактологична плътност, в неговата основа стоят финансовите злоупотреби, налице е конкретика. При Нинова антиелитистката критика в корупция няма конкретизиран профил, тя е по-малко изострена и в по-голяма степен обобщаваща. При нея се наблюдава преплитане между отрицанието на елита, противопоставянето народ-елит и изграждането на образа на врага. Врагът е елитът, който застава срещу народа. Конструкцията е съвършено опростена и не така богата на специфични характеристики. Безрезултатното саниране, дупките по пътищата, високата смъртност, причинена от липсата на адекватен достъп до здравеопазване, са фактори, които показват как властовият елит не е успял да удовлетвори ключови, насъщни потребности на хората. По този начин се оформя пропаст между него и народа и респективно бива припознаван като неприятел.

за да каже, че "виждат в народа си враг". В реториката й присъстват термини като война и агресивност. Борисов се конфронтира с всички партии и с управлението като цяло, изобличава го, застава срещу него. Търсенето на врага е формата на конфликтна комуникация с опонентите, чрез която се създава собствената идентичност и ценност. Борисов често обвинява Орешарски в безпринципност и некомпетентност. В подобно смислово направление се структурира и критиката на Нинова към третия мандат на кабинета на ГЕРБ. Появяват се оценки за хаотични назначения, за нестабилност на коалицията и действия, които не са професионално мотивирани, а са извършени под натиск и са ситуационно предопределени.

Нинова не разполага с онзи присъщ на Борисов ресурс на харизматичното лидерство, позволяващ да се очертаят с пределна яснота траекториите на врага на политическото поле. Това обстоятелство предопределя бедността на използвания от нея категориален апарат и свеждането му основно до сферата на социалното.

Важно е да се подчертае, че

Средата сама по себе си е силно популистка и регистрира висока степен на адаптивност на подобен тип послания към потребностите на избирателите. Но все пак популизмът на социалистическата партия не може да се определи като явление в чист вид, защото при него липсват типичните антиинституционални измерения. И не на последно място в съвременния свят лявата идеология е принудена да се бори за отстояване на своите позиции, за защита на бедните и онеправданите, а в това пространство все по-трайно се настанява популизмът.