Безсилният портиер на ЕС и Мостът на влюбените
Ако още не сте се досетили, "портиерът" е българският премиер Бойко Борисов. Определението не е мое, а принадлежи на немския бизнес всекидневник "Ханделсблат" (дали използваната на немски дума се превежда като портиер или бияч пред входа е въпрос на избор). Дали обаче определението "безсилен" е коректно, или става дума за обикновено журналистическо заяждане? Бих отговорил на въпроса с уточняващ въпрос:
Какво всъщност постигна срещата на върха ЕС - Западни Балкани?
На първо място, пиар ефект. Той не е за подценяване. Повече от хиляда акредитирани журналисти отразиха добре режисираните, опаковани в медиен гланц събития. Кадрите и снимките на разходката на "Трите М" (Меркел, Макрон и Мей) по Моста на влюбените и широкоплещестият, гостоприемно усмихнат загорял Борисов, разперил ръце да ги посрещне, обиколиха света.
Вече сте чували тези "крилати фрази": "От 15 г. след Солун не е имало среща на такова ниво и в такъв мащаб по тази тема", "това е важен етап от Берлинския процес", "кулминация на българското председателство на Съвета на ЕС". Ако някой на другия край на Европа (или на света изобщо) още не беше чувал за Борисов, сега вероятно поне е повдигнал вежди и се е запитал:
Кой е този восточен човек?
Като най-бедната, най-корумпираната и с най-зависимите (т.е. най-несвободни) медии в ЕС имиджът на България и нейното управление се нуждае от изпиране. В това отношение срещата свърши полезна работа. Любопитен факт – дори председателят на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев определи срещата като успех. Друг е въпросът, че иронията, която често може да се чуе в богатите високоразвити страни в ЕС, когато стане дума за България, трудно може да бъде заглушена с един медиен замах, помпозни снимки на държавни и правителствени ръководители, телешки кюфтенца с лютеница, порции шопска салата и пр., осигурени от 15 безупречни готвачи и чевръсти сервитьори.
Пиар ефект имаше и във вътрешнополитически план
Социологията показва, че инициативата на Борисов се ползва с общественото одобрение (50% от анкетираните смятат, че страната има интерес от интегрирането на Западните Балкани, показва скорошно проучване на "Тренд"). Съвсем (не)случайно на 17 май беше приет докладът на временната комисия в парламента, създадена да установи фактите около продажбата на българския бизнес на ЧЕЗ на "Инерком" на г-жа Гинка Върбакова. Накратко комисията не свърши нищо. Тя не успя да разсее мътилката и съмненията около сделката, която може да бъде определена като най-грандиозния скандал, заплашващ легитимността и поставил под съмнение "мениджърските" умения на кабинета "Борисов 3" до момента. На фона на медийния шум от срещата на върха почти никой журналист, анализатор и пр. не отдели време да коментира този много по-пряко засягащ българското общество (и конкретно 3 млн. потребители на електроенергия) въпрос.
Второ, конкретните теми на срещата в София всъщност бяха три: реакцията на ЕС срещу решението на САЩ едностранно да се откаже от ядрената сделка с Иран; протестът на превозвачите срещу "реформата Макрон" (т.нар. "Мобилен пакет" 1) и, разбира се, интегрирането на Западните Балкани.
Очаквано ЕС реагира остро на "капризното решение" на американския президент Доналд Тръмп за Иран. От една страна, въпросната сделка е ключова за сигурността (визирам мониторинга, осъществен от международни инспектори, на иранската ядрена програма; тук трябва да се каже, че въпреки решението на САЩ близкоизточната страна потвърди, че остава в сделката). От друга, ходът на Вашингтон засяга пряко икономически интереси на компании като френския петролен гигант Total, който обмисля изтегляне от Иран поради опасност от американски санкции. Така Total няма да може да реализира договорения проект на стойност 2 млрд. долара за разработка на иранското гигантско газово находище South Pars.
По отношение на "закона Макрон" българското правителство заяви, че ще подкрепи превозвачите. Министър Московски директно се ангажира с това, а министерството на транспорта вече е изготвило компромисни текстове (според които се предлага връщането в страната на определен период от време – три седмици - да не е задължение, а право на шофьора). По-важното е, че и Европейската народна партия (ЕНП) се обяви в защита на нашите превозвачи.
Стигаме до темата за интеграцията на Западните Балкани
(едно изкуствено понятие, неологизъм, в което се включват Сърбия, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Косово и Албания). Тук новината от срещата, която дойде от Ципрас и Заев, беше свързана с една от ябълките на раздора в региона – вероятността да бъде постигнато споразумение за промяна на името на БЮРМ, което да удовлетворява Гърция, която сега спира Македония по пътя й към НАТО и ЕС. По отношение на темата за признаването на независимостта на Косово, обявена през 2008 г., напредък не бе отбелязан (не само Сърбия, но Испания, Румъния, Гърция, Кипър и Словакия, които имат проблеми със сепаратистки и др. подобни искания и движения, трудно ще приемат условията на Прищина).
Бяха подписани и няколко документа. Александър Антич, министърът на енергетиката и минното дело в Сърбия, и министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова подписаха договор за изграждане на газова връзка между двете държави (срокът за изграждането й е до 2022 г.). Беше подписан и Меморандум за разбирателство между Сърбия и Европейската инвестиционна банка.
Що се отнася до дългоочакваната декларация, опасявам се, че тя не визира нищо конкретно за интегрирането на Западните Балкани в ЕС (за мен 2025 г., обсъждана от експертите като година за приемане на Сърбия и Черна гора, остава по-скоро един твърде оптимистичен срок). Причините са в две групи: от една страна, дори Сърбия и Черна гора, "отличниците", са още далеч от европейските стандарти (БВП на Сърбия е около 70% от този на най-бедната страна в ЕС – България). От друга, има голяма обратна тяга, насочена срещу Берлинския процес – настроенията в Германия, Франция и редица други страни са срещу ново разширение.
А ползи за България, както и за ЕС като цяло от интегрирането на Западните Балкани има
и те са безспорни
Основната е предоставянето на алтернатива на опитите на други геополитически фактори (Русия, Турция, Китай и т.н.), които се опитват да въздействат върху региона, в който те виждат пробойна, пукнатина в европейската ризница, която могат да използват. Не съм убеден обаче, че членството в ЕС непременно ще спре този тип враждебни на европейския проект влияния.
Ключови инвеститори от Западна Европа се изтеглят от България (причините са основно две: недостатъчна печалба, но също лошата институционална среда и корупцията в публични сектор). Те все по-често са заменяни с такива от страни от Далечния изток, Русия и др. Два примера: концесионерът на пловдивското летище е китайска компания (за която има информация, че е била предпочетена, въпреки че в момента има сериозни финансови трудности); най-голям интерес към възродения проект "Белене" проявява китайската CNNC.
Важно е да се каже, че разговорите на 16 и 17 май не донесоха никакви новини и по темата за присъединяването на България към ERM II и Шенген. Тези въпроси, разбира се, не бяха част от дневния ред, но бяха поставени от журналистите след срещата на президента Макрон например. България, изглежда, не желае, да приеме искането на Брюксел – първо да стане част от Банковия съюз, а после да влезе в ERM II. Въпросът е защо? Дали притеснението не е в това, че европейските финансови институции ще надничат в кухните на българските банки?
В заключение тезата, че срещата на върха в София е чисто реторическо упражнение или лишен от съдържание театър без практически ползи, не е коректна. От друга страна, този спектакъл не може дългосрочно да измести конкретните вътрешнополитически проблеми, които застрашават кабинета "Борисов 3".