Миграционният натиск: причините, цената и търпението
Става все по-очевидно – бъдещата траектория на Европа ще зависи в голяма степен от това дали и в каква степен ще успее колективното и дългосрочно справяне на ЕС с миграционния натиск върху Стария континент. Това "справяне" не може да не е общо, защото не е по силите на която и да е отделна страна. То едва ли ще бъде друго освен компромисно, тъй като националните егоизми са необорими в днешната ситуация. И не може да е бързо, наведнъж, със затваряне на външни или вътрешни граници, защото, както е казано, насила хубост не става.
Демографски бум и слаба икономика
Когато сериозно, с оглед на действителните перспективи и без популистки плам се обсъжда политиката на ЕС за справяне с големия миграционен натиск, от първостепенно значение е да има яснота за причините, които изтласкват милиони хора от родните им домове в Африка и Близкия изток към европейските брегове. Множество фактори произвеждат гигантския миграционен потенциал в тази част на света. Наивно и ретроградно е обяснението, че милионите африканци и араби тръгвали към Европа, защото страните им били обект на "западен износ" на демокрация. Че не беззаконието и насилието, упражнявано от някои арабски режими, а Арабската пролет била източникът на европейските миграционни злощастия.
Всъщност решаващ фактор за мащабната миграционна вълна е голямото разминаване между демографския бум и слабата икономика в тази част на света. В Африка има ускорен демографски растеж, който значително изпреварва темпа на икономическото й развитие. И това разминаване поражда условията за остри обществени конфликти, които произвеждат в големи мащаби и бежанци, и икономически емигранти. Към края на колониалния период в Африка са живели около 230 млн. души. Днес населението на континента възлиза на 1.2 млрд., а според демографските прогнози на ООН в средата на ХХI век то ще се удвои. Към 2030 г. по южния бряг на Средиземноморието ще живеят около 500 млн. души, колкото е населението на цяла Европа. 60% от тях ще са на възраст до 30 години.
Преобладаването на възрастовата група от 15 до 24 г. в тези общества засилва вероятността от конфликти и насилие, а това означава – от бежанци и емигранти. Според проучванията на норвежкия изследовател в областта на политическата демография Хенрик Ердал, когато подобна възрастова група е над 35% от възрастното население в дадена страна, тогава рискът от конфликти и политическо насилие (ако всички други фактори са идентични) се увеличава със 150% в сравнение с нивото на рисковете в страни, където делът на тези младежки общности не надвишава 17%. До подобни изводи стигат и други представители на политическата демография.
В света има близо 50 държави, в които числеността на общностите в този възрастов диапазон е над 35%. Голямата част от тях са разположени тъкмо в Африка и в Близкия изток. Всъщност само няколко от страните във визираната част на света не попадат в тази категория.
Ще отбележа две последици от голямата демографска динамика и от производната й възрастова структура в тази част на света, които в края на краищата подхранват миграционна вълна. Първата последица е увеличаващият се дефицит на работни места за новите поколения. Като проследява недостига на работни места в Близкия изток и Северна Африка, Международната организация на труда установява, че тук делът на безработните е един от най-високите в света – възлиза на около 40%. По силата на демографския преход в тази част на света се очаква хората в трудоспособна възраст да се увеличават до 2030 г. ежегодно с по 5 млн. души, основно за сметка на младите хора от 20 до 29 г. До този срок ще са необходими около 67 млн. нови работни места, за да се отговори на потребностите на увеличеното население. За тази цел са нужни огромни инвестиции, които са непосилни за държавите в региона.
Заслужава отбелязване още една характеристика на този дефицит на работни места. Оказва се, че поради характера на икономиката в тези страни младите образовани хора са със значително по-малък шанс да намерят работа в сравнение с неквалифицираната част от населението. Така става разбираем фактът, че тъкмо младите и образовани хора бяха в основата на Арабската пролет. Тя даде политически израз на недоволството на младите араби, имащи добро образование, но нямащи шанс за добра работа.
Втората последица е нарастващият недостиг на ресурси за издръжка на живота на бързо увеличаващото се население. В условията на ускорена демографска динамика се увеличава дефицитът на всякакви ресурси, защото нараства търсенето на всичко. Което неминуемо поражда конфронтационна конкуренция за достъпа, разпределението и използването на наличните ресурси.
Европа като съблазън
Ще отслабне ли миграционният натиск? Едва ли, няма основания да се предположи, че миграционният натиск върху Европа ще намалее. Той е тук и като че ли завинаги. Казаното от Хенри Кисинджър преди време и по друг повод е валидно и за миграционната вълна: "Наблюдаваме първа сцена от първо действие на петактна драма." Аргументите за подобно предположение произтичат от демографските прогнози, от изключително ниската вероятност за сближаване на темповете на демографския растеж с темповете на развитие на икономиката в тази част на света, както и от близостта на Европа до кризисните региони. Към 2040 г. Африка ще има най-голямото население в света в трудоспособна възраст. То ще бъде повече, отколкото в Китай или Индия. Неотдавнашни изследвания показват, че една трета от това население на възраст между 20 и 40 г. мечтае да тръгне към Европа или Америка. Ако положението не се подобри, пред миграцията на тези хора трудно могат да бъдат сложени някакви непреодолими бариери. Европа е особено привлекателна за голямата част от населението в Близкия изток и Африка заради високия жизнен стандарт, щедрата социална политика и високите стандарти за защита на човешките права.
Между Европа и Африка има, от една страна, минимална физическа дистанция, от друга – максимални демографски различия, и от трета – гигантска социална пропаст. Наред с това живеем в свързан и достъпен свят – свят, който ако не другояче, то поне виртуално е вседостижим. Проучване на американския изследователски център PEW, осъществено през 2015 г. в седем африкански държави (Южна Африка, Нигерия, Сенегал, Кения, Гана, Танзания и Уганда), установява, че 34% от южноафриканците притежават и ползват смартфони, а близо 60% разполагат с клетъчни телефони. Делът на интернет свързаността там се е увеличил близо 8 пъти в сравнение с 2002 г. Макар и да не достига такова високо равнище, ползването на смарт- и клетъчни телефони е високо и в останалите проучени страни. В този широко отворен свят хората в Африка и Близкия изток, като не могат да променят обществото си, го сменят. Както пише Иван Кръстев, за да изменят живота си, "тези хора не се нуждаят от партия, а от лодка".
Емигрантите като бежанци
Ще става все по-трудно да бъдат разграничавани икономическите емигранти от бежанците. Справянето с предизвикателствата от бързо увеличаващото се население предполага наличието на управленски умения за подходящо насочване на икономическото развитие, за създаване на нови работни места, за интегриране на младите хора на пазара на труда, за справяне с нарастващия социален натиск, за въвеждане на ред в държавата. В противен случай обществото се криминализира, насилието става все по-неконтролирано, безредиците и нестабилността ескалират, управлението взема диктаторски уклон или се разпада. Преценена с обективни критерии, тъкмо такава е ситуацията в редица държави в Африка и Близкия изток. Индексът за политическа стабилност, разработен от Световната банка, включва в себе си комбинацията от няколко синтетични показателя за оценка на устойчивостта на властта в една държава – първо, авторитет, което означава, че държавната власт разполага с необходимите средства да поддържа властовия си монопол; второ, ефективност, т.е. способност на властта да изгражда и поддържа необходимата инфраструктура за функционирането на обществото; трето, легитимност, което предполага населението да възприема действията на властта като законосъобразни и морално приемливи. Според този индекс седем от десетте държави в света с най-ниски показатели за политическа стабилност са разположени в Африка и Близкия изток – Сирия, Сомалия, Централноафриканската република, Еритрея, Южен Судан, Йемен, Либия. Възможно ли е емигрантите от тези държави да бъдат селектирани като бежанци или като икономически имигранти, при условие че е налице и насилие, което "легитимира" бежанците, и бедност, която е фактор за икономическа миграция? Това съвместяване ще прави все по-трудно разграничението между тези двете групи.
Миграционният натиск ще включва и потенциал за тероризъм, произтичащ от кризата на жизнените перспективи на младите хора в тази част на света. Когато между темпа на икономически растеж и темпа на демографския растеж липсва симетрия и първият изостава значително от втория, с неизбежност се стига до криза на жизнените перспективи на новите поколения. Германският изследовател на проблемите на международната сигурност Рудолф Адам прави важното наблюдение, че в арабските и африканските страни възниква неспокоен потенциал от млади хора, които ще се увличат от алтернативни жизнени проекти: "Девиация по посока на престъпността (често организирана), обръщане към метафизически надежди за спасение, в това число и към радикалния фундаментализъм и терора (които предлагат съблазнителна перспектива за придаване на смисъл на безсмисления живот чрез готовност за саможертва), както и, накрая, насочване към революционно насилие." Тъкмо това обяснява защо дълбоката криза на жизнените перспективи на новите поколения в Африка и особено в Близкия изток внедрява в емигрантския поток не само бежанци и икономически емигранти, но и хора с нагласите и готовността за тероризъм.
Двойният дълг
При такива перспективи ЕС трябва да запази себе си в двоен смисъл. От една страна, следва да прояви човечност към бедстващите, към прогонените, към жертвите от пламъците на войната и верските антагонизми. Ако не го направи, Европа ще изневери на собствените си ценности, ще прояви непоправимо лицемерие и егоизъм, който не може да бъде оправдан. Европа няма да запази онова от себе си, което е било нейната сила – грижата за човека, защитата на човешките права, солидарността и т.н. Но заедно с това ще трябва да признаем: Европа не може да спаси всички страдащи по света, без да погуби в някаква степен самата себе си. Защото възможностите й имат праг. Отвъд този праг Европа няма да спасява, а ще се нуждае от спасяване. За да не се стигне до подобна ситуация, ЕС трябва да намери подходящите форми и инструменти за "изстудяване" и управление на миграционно-бежанския натиск. Ще трябва да убеди и да окаже съдействие на заинтересованите африкански държави да намалят темповете на демографския си растеж. Заедно с това, като противодейства на огромната корупция в тази част на света, ЕС следва чрез политиката си за развитие да създава условия за повече работни места в държавите, които са главните донори на миграционната вълна към Европа. Ще е необходимо също така много по-активно сътрудничество със страните, които служат като транзитни коридори на миграционния поток към ЕС, както и наистина радикални мерки срещу трафикантите на емигранти.
Да се отслаби и овладее миграционният натиск – това ще струва скъпо и ще продължава дълго. Питането е дали сме готови да платим цената и да износим нужното търпение.
Проф. Лазар Копринаров е изпълнителен директор на "Форум за европейско бъдеще", бивш посланик във Венецуела (2001 – 2006).