Меланхолията на чистия ариец – българина
Голяма тъга налегна стотици хиляди фенове на хърватския отбор по футбол в неделя. Не само в неговата родина, но и в България. В спокойната, иначе мързелива привечер, посетена най-сетне от закъснялото лято, гневни викове и псувни огласяха улиците през отворените прозорци. След всеки гол за френския отбор.
Разочарованието е повече от разбираемо. Хърватия има 4 млн. население. Пазарната стойност на най-скъпия отбор - участник на Световното първенство в Русия, този на Франция, по някои оценки е над 1.1 млрд. евро, а на балканския – едва 370 млн. А тимът на Хърватия показа чудеса от храброст на тези "световни футболни финали". Първенство, което според мнозина специалисти, както и обикновени любители - кибици пред телевизорите с бирени коремчета, беше най-интересното през последните няколко десетилетия. Толкова иновативно, че "само автогол от дузпа не видяхме"... Няма как да не се сетим също, че
не можем да живеем вечно с лаврите
от 4-ото място на мондиала в САЩ от 1994 г.
Да се върнем на хърватите. Симпатягата капитан Модрич, играчи като Перишич, Манджукич и Субашич демонстрираха класа, която определено показа, че отборът заслужава световната титла. И да си дойдем на думата. Съдията. Нестор Питана предизвика гнева на запалянковците, защото отсъди спорен фал в полза на французите, а малко по-късно им даде и (още по-проблемна) дузпа. Отборът на Франция се възползва от ситуацията и реализира голове и при двете ситуации, които, може да се твърди, до голяма степен зададоха и изхода от двубоя. Напрегнатите ситуации вкараха в ожесточен спор коментаторите на мача по БНТ1. Боят настана. Шегувам се.
Оттам насетне обаче много от българските запалянковци решиха да канализират фрустрацията си с
нападки срещу "африканския отбор" на французите,
в който почти нямало "туземци"
Разбира се, подобни подмятания имаше и преди този двубой, по други поводи, както и по адрес на други "мултикулти" формации, като тази на белгийските "червени дяволи".
Особено се запали, побесня българинът - чист ариец, в социалните мрежи. Там, където можеш да демонстрираш истинска смелост. Дори по-голяма от тази на стадиона. Защото хем можеш да плюеш когото пожелаеш, хем да не те хванат. Коментарът "като видя французин, и ми причернява", който беше копиран в различни постове, се радваше на голяма популярност.
Някои, определено малцинство, се опитаха безуспешно да иронизират или да предложат някакво скрито или явно "политкоректно мнение". "Ясно е", че такива коментатори бяха посрещнати с досада от нашенците, увлечени по отбора на чаровната Китарович - президент на Хърватия. Намеси се, разбира се, и геополитиката. Футболистът Домагой Вида приветства Украйна. "Е, хайде сега – не харесваме Путин, подкрепяме Украйна срещу руската окупация на Крим. Ясно, че ще викаме срещу тия мултикултурните, изпълзели изпод Триумфалната арка!!"
Тук няма да влизам в досадни обобщения или претенции за прозрения за психологията на тълпата (да ме прощават запалянковците). Впрочем такива са направени още в класическия и добре известен труд на френски (ех, тия франсета!) социален психолог Густав льо Бон "Психология на тълпите" (La psychologie des foules, 1895). Но все пак не мога да не отбележа, че потиснатият, дълбоко репресиран балкански дух излезе от бутилката. Искаше му се да се разправи с "нафуканите чернилки", да се накрещи, да се наобижда... Свикнали сме на този тип експлозии на мъжество. По същия начин масово българинът патриот обвинява за всичките си тегоби циганите и Брюксел.
Любопитно обаче как
в този изблик на кръчмарски страсти
забравихме изцяло за нашите собствени, автентични български проблеми
- бедност, корупция, цензура.
Рядко проявяваме такава обществена енергия, плам и хъс за разрешаването им. Днес се навършват 34 дни от гладната стачка на Николай Колев–Босия. Толкова продължителна, колкото и тази, която направи срещу комунистическия режим. В затвора.
За какво протестира Босия?... "Абе, какво ни интересува! Какво ни дреме! Няколко "умни и красиви" грантаджии го подкрепят... Айде стига глупости, дай да си гледаме лятото (а то и едно лято). Имаме да правим ремонт на апартамента, а и двадесетгодишното голфче, което купихме 3-те ръка на 200 хил. км, незнайно защо се развали, не иска да пали."
Изобщо европейци ли сме? За хърватите няма нужда да питам.