Къде е Третия Рим
Русия (Москва) винаги е претендирала да бъде Третия Рим. Всъщност тя е била за известно време Втория Константинопол, свободният център на Православието, по време на Османската империя. Въпреки че вътре в Османската империя Вселенската патриаршия в Истанбул си е останала център на православието.
Къде е днес Новият Рим и къде е Новият Константинопол?
Новият Рим от Просвещението насам е всъщност в англосаксонският свят: първо — Британската Империя, а през 20-ти век — САЩ. Ако трябва един град да се отъждестви с Древния Рим днес, то това е Ню Йорк с неговата Фондова борса. А Новият Константинопол е центърът на обединена Европа — Брюксел, Берлин или Париж. (Макар че има видима цикличност в историческия процес, искам веднага да подчертая, че това е една поетическа аналогия, а не научна хипотеза.)
Римската империя след Константин Велики се превръща в империя на християнството. Западният "Нов Рим" от Просвещението насам е империята на индивидуалната свобода и на равноправното народовластие (т.е. либералната демокрация). Просвещенската рационалистична идеология е всъщност новата световна религия от 18 век насам.
Латинският е бил международния език в Европа през Средните векове. Днес, логично, международният език е английският. (Макар че с компютърния превод вече започва да изчезва необходимостта от един международен език.)
Римската империя се разделя на Източна и Западна през 4 век. Източната Римска империя, наричана от историците Византия, макар че тя сама се е наричала Римска империя —Βασιλεία Ῥωμαίων ( на български - ромейска), оцелява цели хиляда години и през Ранното средновековие е световен културен център. Езикът в нея, от 6 век, е гръцки.
В моята историческа аналогия Европейският съюз съответства на Византия. В Европа е културно-идеологическтата основа на САЩ, както в Древна Гърция е тази на Рим.
Сега изглежда сме на прага
на едно ново високотехнологично Средновековие
Демокрацията е в упадък. Свидетели сме и на ново преселение на народите към Европа и Америка, аналогично на преселението започнало около 4-ти век. Западният свят продължава да бъде центърът на Просвещенската идеология — тази нова "религия" на индивидуалната свобода и равноправието, на научния подход и идеята за мирозданието като рационална структура.
Ню Йорк е новият Рим, но вече се отделя и един източен център на либералната демокрация. Източният център не е така категорично отъждествим с един определен европейски град, но е в Европейския съюз. Империята на либералната демокрация се разделя. Все пак, независимо от поведението на странния туитърен император оттатък океана, мисля че е рано за идеологическа схизма между Новия Рим и Новия Константинопол. Сега е времето на варварските нашествия, на новите германци и славяни.
Рано е за раздор между западната и източната част
на либерално-демократичния свят
Рано е за разрушаване на евро-атлантическия съюз.
(Днешна Великобритания, като някогашна Венеция, може да играе ролята на мост между Източната и Западната империя, между либерално-демократична Европа и Северна Америка.)
Тези аналогии, разбира се, не претендират за научност. И ако историята е наука, тя все пак не е точна наука. Цикличността в историята, макар да е очевидна, не е математически определима и предвидима. Дори предполагаемите икономически цикли (например Вълните на Кондратиев) не са някакъв точен математически алгоритъм, чрез който компютрите могат да предсказват бъдещето. Историята често зависи от странни хрумвания на странни хора, от неочаквани епидемии и климатични промени, от случайности, от външни влияния. Икономическите и историческите процеси, както и метеорологическите, са предвидими само донякъде и само в краткосрочен план. Но все пак има някаква очевидна икономическа цикличност и в по-генерален план — историческа цикличност.
Метафорите могат да визуализират реално съществуващи аналогии или зависимости в материалния свят: ядрото е слънцето на атома; империите, както хората, се раждат и умират; хората, както и растенията в умерения и средиземноморски климатичен пояс, преживяват своята пролет (т.е. детство), лято (т.е. младост), есен и зима
Така че приемете горната разширена метафора (алегория) по-скоро като кондензиран историко-фантастичен роман — или проект за такъв — historical flash fiction. Или като фейлетон за състоянието на света в навечерието на едно ново високотехнологично Средновековие.
(Може би "високотехнологично средновековие" звучи като оксиморон. Но експерименталната наука зад високите технологии е новата Западна религия от Просвещението насам. Тази нова "религия" трябва да се бори и с някои стари религии в нов фундаменталистичен вид. Не трябва да забравяме и голямото значение на Китай (родината на хартията, печатната техника и барута) и на Арабския свят през "старото".)