Завръщането на бежанците в Сирия: изненадващата офанзива на Путин
Само дни след срещата в Хелзинки между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин Москва обяви нова инициатива – завръщането на сирийските бежанци в родината. В тази връзка бе обявено, че се създават центрове за регистриране и евакуиране на около 2 милиона бежанци. Целта е завръщането им в населените места, от където са били прокудени в резултат на войната (от общо 7 млн. сирийци, намиращи се в бежанските лагери в Ливан, Турция и Йордания).
Тази формулировка в официалното комюнике на руското външно министерство има важни последствия, свързани с иранската роля в Сирия.
Ако замисълът на Кремъл бъде реализиран буквално, това би означавало, че всичките досегашни операции по разпределяне и трансфер на бежанците ще бъдат отменени и вместо това бежанците ще бъдат извозени директно до домовете си. Според телевизия "Русия днес" министерствата на отбраната и на външните работи са създали общ координационен пункт с тази цел. В бъдеще той щял да бъде разширен, като ще включи и представители от други руски ведомства. Също така не се изключва възможността в него да заработят и представители на други държави и на международни организации, които биха съдействали за репатрирането на бежанците.
В Дамаск е оборудван Център по приемане на сирийските бежанци и хора без местожителство. Неговата роля ще бъде разпределянето на бежанците по районите в страната. Ще бъдат открити и три други клона в Абу ад Духур в района на Алепо, Палмира в окръг Хомс и Салихия край Дамаск. За целта сирийските власти са разкрили два гранични пункта по приемане на бежанци – единият е Нусейб на йорданската граница, а другият – Ал Замрани на ливанската граница.
Руското министерство на отбраната отправи предложения до САЩ за изработване на съвместен план за завръщането на бежанците в местата, които са обитавали преди конфликта и в частност за завръщането на бежанците от Ливан и Йордания, както и за създаване на смесена руско-американско-йорданска работна група под егидата на аманския наблюдателен център. Подобна работна група е предложена и за Ливан. Според говорителя на Министерството на отбраната на Русия Игор Конашенков сътрудничеството с Дамаск и с руските сили е единственият начин за законно американско присъствие на сирийска територия. По информация на "Русия днес", въпросът за завръщането на сирийските бежанци е бил повдигнат и по време на срещите на външния министър Сергей Лавров и на шефа на Генералния щаб Герасимов с Ангела Меркел и с Еманюел Макрон миналата седмица.
Руският план за уреждане на постконфликтната ситуация и завръщане на бежанците даде основание да се заговори и за необявено руско-турско споразумение с американско съгласие по отношение бъдещето на Северна Сирия.
Ливан е първата страна в руския план за завръщането на бежанците. През последните няколко дни се проведоха редица разговори между руски и ливански официални лица по въпроса за завръщането на сирийските бежанци от ливанските им лагери. В комюнике на руското военно ведомство се твърди, че руският план визира 890 хиляди сирийски бежанци в Ливан.
Преди дни специалният пратеник на Путин за Близкия изток и Африка Михаил Богданов, заместник-министър на външните работи на Русия, е провел телефонен разговор с ливанския външен министър Джубран Басил по въпроса за завръщането на сирийските бежанци. На следващия ден действащият ливански премиер Саад Харири е обсъдил руския план с Вячеслав Максудов, временно управляващ посолството на Русия. В Бейрут очакват специалния представител на президента Путин за Сирия Александър Лаврентиев и зам.-министъра на външните работи Сергей Вершинин. Те ще се срещнат с ливанския президент Мишел Аун и с премиера Харири със задачата за възобновяване на преговорите по тази руска инициатива.
Инициативата по завръщането на бежанците се вписва и в дипломатическата офанзива на Кремъл за слагане край на войната и възстановяване на положението отпреди март 2011 г. Стремежът е Русия да си припише успехи не само в политическата, но и в икономическата и хуманитарната сфера.
Въпреки руските усилия, както и разбираемата заинтересованост на Ливан да се освободи по-скоро от сирийските си "гости" завръщането на бежанците все още се сблъсква с редица пречки и преди всичко с проблемите пред сигурността, икономиката и политиката в самата Сирия.
Неясен е и руският ангажимент за гарантиране сигурността и честта на онези, които се завръщат, обещанието че ще бъдат защитени от режима и от неговите репресивни служби и милиции, които се прочуха с жестоката си разправа със съперниците. Засега не е известна позицията на съседни държави като Турция, която е дала убежище на над 3 млн. бежанци, мнозинството от които са напуснали територии, които в географско, идеологическо и политическо отношение принадлежат на бунтовниците срещу Асад.
Все още няма достатъчно яснота и около позицията на САЩ въпреки утвържденията на руснаците, че са запознали американските си колеги със ситуацията и че този въпрос е бил дискутиран и на срещата в Хелзинки. Също така ООН нееднократно подчертава, че все още не са налице условията за завръщането на бежанците след седемгодишната война, в която бяха убити стотици хиляди и милиони бяха прогонени в чужбина.
Най-важно, разбира се, е отношението на самите бежанци по въпроса за завръщането им в Сирия при стария режим на Асад, при положение че не са възстановени разрушените домове и че липсват истински гаранции, че завърналите се няма да бъдат подложени на гонения и мъст от баасистките милиции. Затова са оправдани опасенията, изказани от телевизия "Ливан 24": "Можем ли да си представим, че бежанците ще се завърнат в една земя, която все още гори от битките и е напоена с кръв, насилие и мъст, в една страна с неясна съдба, в която все още няма граждански свободи, справедливост и национално помирение. Да не говорим за опасенията на мнозина, че ще попаднат в ръцете на сирийските служби по различни измислени обвинения."
Наблюдателите са скептични относно вероятността руснаците да успеят, докато Асад и обкръжението му са все още на власт. Сирийците са убедени, че този режим е оплискан в кръв, тъй като и при бащата Асад, и сега при неговия син, управляващите са използвали най-жестоки средства на потисничество и са лишавали населението от елементарни човешки права. И почти седем години след началото на мирното въстание, което самият той превърна във въоръжен сблъсък, използвайки всичките видове смъртоносно оръжие, включително и химическо оръжие, и разрушавайки техните домове и ограбвайки притежанията им, предизвика най-голямото масово преселение в света.
Затова те смятат, че най-малкото, което заслужава тази върхушка, е отстраняването на управляващата хунта и всички управници, оцапали ръцете си с кръвта на граждани, деца, жени и мъже, чиято единствена вина е, че са останали в селата и градовете си и са отказали да се превърнат в бежанци в близката и далечна чужбина.