В понеделник Руският център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ) разпространи новото си проучване сред руснаците за теорията за антируски заговор. В стремежа на някаква група да пренапише руската история вярват две трети от участвалите. Сред младите (18-24 години) тази версия подкрепят около половината. По-рядко вярват тези с висше образование, а по-често - респондентите с образование "под средно".

Възможно е причината за тази убеденост отчасти да е формулировката на въпроса - на него могат да отговорят положително както тези, които смятат изкривяването на историята като опит у съгражданите им да се възпитава патриотизъм чрез премълчаване на трагичните ѝ страници и грубите грешки на държавното ръководство, така и онези, които настойчиво посочват именно тези страници и грешки. Както отбелязва социологът от ВЦИОМ и ръководител на център за икономически изследвания към президента Олег Чернозуб, мнозинството от анкетираните обвиняват в пренаписването на историята един колективен Запад.

Подобна позиция не е изненадваща.

Политическите лидери на Русия и тяхното обкръжение през последните години усилено се занимават с миналото и предимно с неговите героични страници, стремят се да създадат "канонична" и "непротиворечива" историческа картина, в която миналото да е верига от успехи и победи под ръководството на мъдри ръководители. Преди всичко историята се използва от властите като оръдие на идеологическата борба, като средство за собствената им легитимация, включително войната за "прекрасното вчера" и "прекрасното утре", което ей сега би настъпило, ако не бяха враговете.

Държавата би могла да води мащабна просветителска работа, да създава платформи, на които специалистите достъпно да разказват за най-важните епизоди от миналото не само на колегите си, но и на широк кръг интересуващи се от история, без да принизяват на примитивно ниво събития и герои. Но вместо борба с историческото невежество налице е стремеж на държавата и съответните чиновници да възстановят старите и да създадат нови митове за миналото. Специалистите, опитващи се да проучат събитията и осмеляващи да поставят под съмнение легендите, нерядко чуват в отговор публични оскърбления.

Важността на просветителската работа е още по-очевидна от това, че руснаците не са много стабилни в познанията си за отечествената и световната история.

По данни на ВЦИОМ от септември миналата година 96% смятат за особено важно да се познае историята. Общо 62% са отговорили правилно кой е обещал на САЩ да им покаже "къде зимуват раците" (Никита Хрушчов) и кой е бил единственият президент на СССР (Михаил Горбачов). Други въпроси ги затрудняват - 56% не знаят какво е съкращението ГКЧП (Държавната комисия за извънредното положение, създадена при опита за преврат през август 1991 г. - бел. ред.), 29% са сгрешили, а правилно са отговорили само 15%.

Космосът е обект на национална гордост, но 47% изпитват затруднение да отговорят кога СССР е пуснал първия изкуствен спътник в историята на човечеството (октомври 1957 г.), 40% дават неправилен отговор, 13% - правилен.

В кои години е била Гражданската война знаят 7%, а Руско-японската - 9%.

Едва 13% казват, че Втората световна война започва с нападението на Германия срещу Полша. През 2010 г. правилната дата посочиха 23% от анкетираните, 58% са били убедени, че войната е започнала през 1941 г., а други 5% са посочили съвсем други дати.

Създава се парадоксална ситуация, в която гордостта от историята и вярата в налаганите митове фактически подменят познаването на историята или поне елементарното знание за ключови факти в нея. В резултат на тази "битка за историята" ориентирите в обществото продължават да се размиват, а "каноничната версия" на миналото на едни държавни канали съседства с неговото паранормално тълкуване на други.

Оттук и острото желание да се стъпи на някаква твърда основа, пък била тя и под формата на "заговор на група лица", стремящи се да пренапишат руската история, за да навредят на Русия. Показателно е например, че по данни на "Левада център" за секретните протоколи към пакта "Молотов - Рибентроп" от 23 август 1939 г. знаят или са чували нещичко 57% от анкетираните, а 35% изобщо не знаят за тях. При това от знаещите и чувалите 70% ги смятат за автентични, но за 30% това са фалшификати.

Това е, което поражда увереността на мнозинството към стремежа на някакви измекяри да фалшифицират историята. Пропагандистите и недобросъвестните публицисти могат - без да се опасяват особено от изобличаване, че лъжат и изкривяват фактите - да убеждават аудиторията, че тяхната легенда е истинската история, а оспорващите я специалисти са точно въпросните фалшификатори, с които трябва да се води безпощадна борба за "правилната" история.