Пързалката на смъртта – факти без последствие
Жестоката катастрофа в Искърското дефиле взе 17 жертви, включително дете на 13 г., а няколко от ранените все още се борят за живота си. Според обвинението виновник за инцидента е шофьорът, който карал с превишена скорост и бил разсеян, защото в момента на произшествието разговарял с пътничка.
Основният въпрос обаче остава без отговор. Коректно ли е изобщо да използваме думата "инцидент" за описание на случилото се? Отговарям направо – не. Редица факти показват, че е било въпрос на време тази трагедия да се случи.
Първо, експертизата показа, че освен мантинелата асфалтът, използван при ремонта на пътя, не отговаря на изискванията и съдържа варовик, който се "полира при честа употреба". Просто казано, с течение на времето той неизбежно се превръща в пързалка на смъртта. От фирмата изпълнител "Трейс", очаквано, защитават работата си – всичко в рецептата на настилката било съобразено с европейските изисквания и стандарти. Предстои по качеството на асфалта да се произнесе и международна лаборатория.
Второ, това не е първата катастрофа на този път. Подобни "инциденти", които поставят въпроса за състоянието на асфалта, са ставали и преди. Въпреки увъртанията им – т.е., че се опитвали да принудят "Трейс" да вземе мерки – "компетентните органи" всъщност не са направили по същество нищо, за да предотвратят задаващата се зад завоя трагедия. Трябваше да се случи тежък "инцидент", да загинат много хора, вместо, цинично казано, двама-трима, за да се "размърдат" властите.
Трето, рецептата за асфалта е одобрена от АПИ през 2014 г. след експертизата на частна лаборатория, чийто ръководител е синът на шефа на "Трейс". От холдинга са категорични, че няма конфликт на интереси.
Четвърто, трагедията има ясни политически измерения. Има основания да се смята, че "Трейс" е фирма, близка до властта. Сегашният заместник-министър на регионалното развитие Деница Николова е била служител на "Трейс интернешънъл ЕООД" (собственост на "Трейс груп холд АД"). Била е и зам.-министър на Лиляна Павлова (когато последната ръководеше Министерството на регионалното развитие). Председателят на надзорния съвет на холдинга проф. Михайлов определя министъра на културата Вежди Рашидов като "мой близък приятел". Идеята за построяването на главния софийски офис на холдинга, на чието откриване присъства и министър-председателят Бойко Борисов, е дадена от Рашидов.
Има ли нужда да анализирам тези факти?
Публична тайна е, че е честа практика близки до силните на деня фирми – и тук не визирам само управлението на ГЕРБ, разбира се – да печелят нагласени обществени поръчки. Кой "държавен орган" сериозно ще потърси сметка или ще санкционира пропуските в работата на аверите, на сътрапезниците? Системата е проста, но ефективна. Става дума за прехвърляне на средства от единия джоб в другия. "Нашите фирми ни удрят по едно рамо при избори, ние пък им даваме зелена светлина, когато се отвори възможност за някоя апетитна далаверка."
Министър-председателят Борисов отново намери верния тон, за да коментира случилото се. Обещава да няма милост за виновниците. Но за кои виновници иде реч? На обществото вече бе хвърлен шофьорът. Вината му тепърва предстои да се установи категорично. Но е много възможно да се повтори развръзката от трагедията в Хитрино, когато в крайна сметка "пешкирът опра" машинистът. Томислав Дончев лансира идеята за нов орган, под чиято шапка няколко институции да се борят с войната по пътищата. Това е много слаб кризисен PR. Сформирането на нова комисия няма да реши нищо. Вече има достатъчно подобни институции. По-скоро резултатът ще бъде пръкването на по-ефикасен инструмент за погребването на факти, за заличаване на истини.
Промяната на закона, ако такава най-после се случи, и въвеждането на задължение на собствениците на автобуси да ги оборудват с колани, ще бъде важна, но палиативна мярка. Не очаквам ефект и от готвения от БСП трети вот на недоверие. Той трудно ще получи необходимата парламентарна подкрепа, за да успее.
Изобщо, това което се предлага на публиката като решения, ще засегне само повърхността. Защото те няма да накърнят далавераджийската основа на значителна част от т.нар. бизнес.
Написах го, но ще повторя.
В момента столицата е барикадирана като Сталинград от ремонтите на пътища, тротоари и пр. Не ми се мисли колко подобни афери се реализират буквално пред очите ни всеки ден. Или смятате, че случаят с катастрофата в Своге е изолиран?
Ще хвръкне някоя и друга министерска глава (тази сутрин Борисов е поискал оставките на Валентин Радев, Ивайло Московски и Николай Нанков, но да изчакаме – в ГЕРБ всичко е предпоследно). Ще изгърмят, както обикновено, бушоните, но системата ще продължи да работи безотказно. Може да охладнеят и връзките между силните на деня и фирми, които са компрометирани. И какво от това, има върволици или по-точно констелации от "обръчи" от юридически лица, които са в симбиоза с политическия елит. Така проблемът всъщност не е в дъжда, мантинелата, асфалта, скоростта, коланите и пр. А в апетита.
В любовта към суджука.