Белята, в която се вкарахме, е многопластова и пареща.

Голяма част от българското отразяване на убийството на Виктория Маринова, особено сега, след като станаха достъпни името и образът на заподозрян, е сензационно и зловещо в омразата, която може да отключи. Още по-безумно е, обаче, че властта, която би трябвало да прави всичко възможно да възстанови и капчица доверие в авторитета и капацитета си да разкрие истината, всъщност прави всичко възможно да се злепостави до пълно делегитимиране.

Как да повярваш на правителство, чиито премиер и бивш главен секретар на МВР, събира всички чужди посланици, за да ги мъмри как е посмяла свободната преса в техните държави да публикува статии, отразяващи срива на доверието в системата у нас около това убийство? Как е възможно да дръзнеш да извършиш подобна канска милиционерщина докато целият свят ти казва, че имаш проблем именно с прозрачността, че не ти вярват, тъкмо защото държиш медиите си под контрол, за да покриваш и замазваш всяка злоупотреба?

В тази изцяло нелепа ситуация обаче, Северин Красимиров, заподозрян за убийството на Виктория Маринова, сега го разпитва немски съд, преди евентуална екстрадиция. Борисов заяви, че има ДНК съвпадение.

Наложително е да научим пълната поредност на събитията от разследването и, доколкото това е възможно, да получим и независими потвърждения на експертизите от чужди лаборатории. Има ли наистина видео от камери в района, което го уличава? Как се е стигнало до толкова бърза идентификация? Ако МВР разбира, че обществото не му вярва, трябва да положи усилия са обяснява, докато някой каже стига.

Ясно е обаче, че съмненията няма да стихнат. Когато не вярваш - не вярваш правопропорционално на опитите да бъдеш убеден. В тази история всичко звучи хем гротескно ужасно, хем някак прекалено познато - намесват се всички плашила, които обществото ни е издигнало - мутри, изнасилвачи, малцинства, страха да говориш за някои неща, да ходиш на някои места. Всичко звучи като филм, който вече са ни прожектирали - и ние не можем да решим мамят ли ни с опорки или всъщност имаме дежа вю, защото реалността, която населяваме си е такава.

Не стана ли така, че ние чак ИСКАМЕ Виктория Маринова да е била убита заради думите си, защото това ще придаде на битието ни някакъв морален героизъм, който така ни липсва? Защото алтернативата е толкова зверска, и същевременно битова, невдъхновяваща в грозната си примитивност?

Тревожа се, че от този кръг на ада няма излизане. И затова питам сериозно - какъв доказателствен стандарт е необходим, за да приемем каквито и да било официални разкрития по случая? Какви конкретни проверки и уверения биха били достатъчни? Трябва да имаме отговор на този въпрос. Иначе не можем да продължим.

Ако вие чуете, че в Русия е зверски убит журналист, коя ще ви е първата мисъл? Естествено - че е убит за това, че е журналист. Такава е репутацията на страната. Не се чудете, тогава, че същото са си помислили на запад от Ниш всички, когато са чули за убийството в Русе. Такава е репутацията на страната...

Държавата, това е той?

Борисов даде пресконференция. Т.е. направи изявление. 10% от времето отдели на задържането на заподозрян, който с голяма вероятност е извършителят. И 90% от времето отдели да се кара, че някакви хора очерняли държавата, като му оказвали натиск.

За да съм мил и конструктивен, ето някои неща, които Борисов можеше да направи, вместо да се кара на пресконференцията си:

1. Да има малко приличие пред смъртта на една жена. Даже и да мисли, че други са нямали.

2. Да не злорадства по такъв повод. Нечовешко е. Като историята с кучето и пържолката.

3. Да си даде сметка колко други престъпления са неразкрити.

4. Да се научи, че разкриване на престъпления не е геройство, с което да се хвали, а част от служебната характеристика на всяко едно правителство.

5. Да се замисли защо нивото на доверие в институциите е толкова ниско.

6. Да се замисли защо даже международните му приятели искрено се притесниха.

7. Да си даде сметка, че България е на 111-о място по медийна свобода.

8. Да направи поне една реформа в някой социален сектор, особено в полиция, места за задържане, съдилища и т.н.

9. Да се извини за провала на комуникацията около Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

10. Да докладва има ли поне една приета промяна в законов или подзаконов акт, която да подпомага намаляването на насилието над жени.

11. Да поиска функционален анализ от министъра на правосъдието защо престъпници с много осъдителни присъди се разхождат по улиците и защо не е въведен кумулативен фактор.

12. Да види колко изнасилвачи имат само условни присъди и да поиска анализ защо е така.

13. Да премахне лудостта за "маловажното престъпление", която възпитава цели поколения престъпници.

14. Да даде анализ колко са арестувани и наказани за сексуални контакти с малолетни и дали е прекъсната "изконната традиция" да се продават за булки деца на по 12-13 години.

15. Да даде отчет за подготовката на полицаите, защо работят в ужасни битови условия, защо все повече хора отказват да съобщават официално за престъпления, защо има много случаи на отказ да се работи по престъпления, особено свързани с насилие над жени.

16. Да разбере, че уплашените хора имат право на реакции. Работа на управляващите е с действия да успокояват тези реакции. А не да се карат.

17. Да излезе и по същия начин да даде отчет всички други случаи със загинали хора, когато остават почернени семейства, но няма наказани виновни.

18. Да разбере, че обществено доверие не се постига с каране от трибуната на Министерски съвет. А с непрекъснати систематични действия на всички институции.

19. Да проумее, че едно разкрито престъпление е добре, но не е повод за гордост. Защото всеки от нас може да извади по десет случая на неразкрити или неглижирани престъпления.

20. Да разбере, че не трябва да надзирава всяко престъпление. А да осигури независими работещи институции, които сами да правят това.

21. Да спре да олицетворява България със себе си или с някои администратори. Позиция срещу мудна работа на един държавен орган или ръководството му не е позиция срещу страната.

И основното. Да разбере, че е слуга на народа. И е там, за да служи на хората и да брани техния живот, достойнство, собственост, права и всичко останало. С цената на непрекъснат натиск и контрол. Не помня някой да го е карал насила да става премиер. Да се оправя сега. А ако не му харесва, спокойно може да си тръгне. Пак. Но не и да се кара, че някой го ръчка да си върши работата. Априлският пленум отмина.

Поздравления на полицията за добре свършената работа. Иска ми се всеки път да е така, не само когато има международен натиск. Съболезнования на близките на Виктория.

И да, държавата не е той. Държавата трябва да е общата ни съвкупност от индивиди, административни органи и спазване на закона и процедурите.