Често срещана реплика в нашия социален контекст е, че никой не иска да взима на работа инвалид. Дори Симеонов неведнъж е обявявал своето намерение да спре социалните придобивки на "фалшивите инвалиди" с "фалшивите ТЕЛК-ове". На вицепремиера се дължи вмъкването в публична употреба на термина "фалшив инвалид". Какво означава това? Нима неговото заболяване е измислено, нима всички лекари, които са подписали епикризи и диагнози, са фалшификатори, нима той нарочно е избрал формата на физическото страдание, за да лъже с нея и да печели мизерните пари, които му дава държавата. Внушенията на вицепремиера оказват своето влияние върху обществените възприятия за хората с увреждания, създават се условия наличието на другостта да се приема като нещо заплашително за индивидуалната субективност и за социалната кохезия.

Политическата подкрепа, която той получи от работодателските организации, е свидетелство за общите негативни стереотипни нагласи. Основният господстващ предразсъдък е, че работодателите са изправени пред риск да наемат лица с увреждания, защото трудовото законодателство предвижда за тях закрила от уволнение. Тук става дума за господстващ предразсъдък, чиято най-вулгарна, но и точна и съдържателна трактовка би следвало да се формулира по следния начин: "Ами, ако тези, инвалидите, се окажат негодници и ние ги назначим на работа, после как ще ги уволняваме? Затова няма да спазваме закона, няма да ги назначаваме." Тази позиция на бизнеса се артикулира доста перфидно и завоалирано от определени фигури, но тя получава все по-широка публична гласност.

Липсата на толерантност конституира фалшив и манипулативен разказ за статута на хората с увреждания, в основата на който стои схващането, че те са получили статута на привилегирована социална група по силата на своето заболяване, носители са на различни придобивки, които останалите не получават, а на всичкото отгоре ламтят за още. Продължението на така разгънатата наративна конструкция е, че трябва да се спрат пенсиите за инвалидност на тези, които работят, да не се дават повече пари за социално подпомагане, защото една такава мярка спира икономическия растеж, да не се удовлетворяват исканията на алчните майки, да се мисли за останалите социални групи в затруднено положение, а не социалната политика да се фокусира приоритетно само върху една от тях.

За хората с увреждания се мисли като за пречка пред ефективното обществено и икономическо развитие, те се превръщат в тежест за работодателя, за осигурителната система, за държавния бюджет. Ето този разказ доминира днес в публичното и в непубличното пространство, или казано по-точно, той е вътрешното убеждение, което е залегнало в душата на българина. Емпиричен факт в потвърждение на тази теза е, че протестът на майките е малоброен и не среща масова обществена подкрепа. Българинът не желае да се ангажира с тяхната кауза. Всичко това свидетелства, че по негласно споразумение дискриминационната нагласа е придобила публична релевантност. Ако това не беше вярно, българското гражданско общество буквално щеше да изригне и да се вдигне на бунт срещу изказванията на вицепремиера.

Природата на социалната аномалия се състои именно в това, че запазването на поста на вицепремиера е условието за осигуряване на политическа стабилност. Нормалното състояние, възприето като лексикален антипод, като антоним на аномалията, предполага, че изпълнителната власт ще се самосъхрани, като отстрани от своите редици политик, който прави публични дискриминационни изказвания. Това обаче не се случва.

Оставането на Симеонов крие рискове. Волен Сидеров е в изострени отношения с него и използва всеки повод да поиска неговата оставка. Ситуацията със скандалната реплика за "кресливите майки" е добре дошла за активизиралата се парламентарна опозиция. БСП на първо време внесе искане за изслушване на Симеонов, ДПС заплаши в парламентарна декларация, че ще приеме ответни действия, ако вицепремиерът не бъде освободен, Марешки поиска едновременното освобождаване на Симеонов и на Каракачанов.

Самите майки вероятно няма да прекратят протеста си до подаването на исканата оставка. Виждаме две характерни черти в настоящата картина: Първо, споменатото социално напрежение се трансформира и ескалира в политическо. Второ, политическото на свой ред е обусловено от разрушаването на универсални общочовешки конвенции. Така се отварят широко вратите за спекулативно морализаторство. Проблематичният елемент е, че не може да се осигури адаптивна верижна свързаност между рационалното политическо действие и моментната необходимост да се реагира адекватно на обществения протест. Веригата се разпада в контекста на общото състояние на ценностен разпад, елемент от което е отношението към хората с увреждания.

Безскрупулната предразсъдъчност детерминира развитието на дискриминационните нагласи и тяхното легитимиране в социалното и политическото пространство. Политическата употреба на темата за хората с увреждания от страна на управляващите и на опозицията създава пречки пред надеждния инструментариум за намиране на ефективни решения, защото тази употреба задава сгрешената оптика на подхода и не може да предложи обективност, която да е чужда едновременно и на партийните стратегии, и на вкоренените в манталитета дискриминационни нагласи.