В понеделник следобед в дома на баща ми на север от Ню Йорк бе изпратено взривно устройство. Зоркият поглед на наш служител разпознал заплахата и извикал полицията. За щастие властите взривиха устройството, без да пострада никой.

В сряда от Сикрет сървис съобщиха, че подобни устройства са били разпратени до офисите на бившия президент Барак Обама и бившия държавен секретар Хилъри Клинтън (бел.ред. - открити предполагаеми самоделни бомби имаше след това и на адресите на още няколко известни демократи, бивш министър на правосъдието и главен прокурор, нюйоркската редакция на Си Ен Ен и дори на актьора Робърт де Ниро).

Слава Богу, никой не пострада и благодаря на тези, които пазят сигурността ни. Но инцидентът е изключително тревожен, защото е заплаха не само срещу безопасността на семейството ни, съседите, колегите и приятелите ни, но и срещу бъдещето на американската демокрация.

Семейството ми не е пощадено от враждебността на онези, които отхвърлят нашите възгледи, политика и идентичност. Баща ми е израснал в сянката на нацисткия режим в Унгария. Дядо ми се е снабдил с документи с фалшиви имена, за да оцелеят в атаката срещу евреите в Будапеща, помогнал е и на мнозина други да сторят същото. След войната комунистите завзеха властта, баща ми избяга в Лондон, където учи в London School of Economics и пое по пътя на това, което в крайна сметка се превърна в изключително успешна кариера във финансовия сектор.

Но поуките от ранните му години никога не са забравени. Най-голямото му начинание на филантроп - Фондация "Отворено общество" - изигра водеща роля в подпомагане на прехода от комунизъм към по-демократични общества в части от бившия СССР и след това разшири дейността си към защита на демократичните практики в съществуващи демокрации. Баща ми приема, че тази му дейност, макар и безпартийна, е "политическа" в по-широк смисъл - тя се опитва да подкрепи онези, които развиват общества, където да се чува гласът на всеки.

Дълъг е списъкът на хора, за които подобна позиция е неприемлива, и баща ми е бил атакуван много пъти през годините и много от тези атаки са били отровени с антисемитизъм. Но през 2016 г. нещо се промени. Преди това злобата срещу него бе ограничена до средите на екстремисти от периферията, агитатори на превъзходството на бялата раса и националисти, опитващи се да подкопаят основите на демокрацията.

Кандидатпрезидентската кампания на Доналд Тръмп влоши всичко. Тя бе подкрепена от расисти и антисемити като Дейвид Дюк. Заключителната телевизионна реклама на Тръмп показваше баща ми, Джанет Йелън - председател на Федералния резерв на САЩ, и Лойд Бланкфейн, президент на "Голдман Сакс" - всичките те евреи - на фона на подстрекателски послания за "специални интереси" и "глобални специални интереси". Духът бе пуснат от бутилката и може да са нужни поколения, за да бъде върнат обратно. И това не се случва само в САЩ.

В Унгария премиерът Виктор Орбан пусна кампания с антисемитски плакати, в които невярно се твърди, че баща ми искал да залее страната с имигранти. Това включваше разлепване лицето на баща ми по пода на трамваите в Будапеща, за да газят хората по него. И всичко това заради политическите цели на Орбан.

Сега имаме опити за бомбени атентати. Отговорността е на конкретния извършител (или извършители), изпратил тези устройства, но не виждам как това е нещо отделно от новата нормалност на политическо демонизиране, която ни трови днес.

Не храня никакви илюзии, че насочваната срещу нас омраза е нещо уникално. Мнозина в САЩ и по света са изпитали силата на този зловещ дух. Стана съвсем "нормално" хората, споделящи възгледите си, да бъдат подлагани на лична ненавист, да им пускат по социалните мрежи изпълнени с омраза съобщения и да им отправят смъртни заплахи. Също съвсем нормално е организации, които вършат важна работа за развиване на демокрацията, да бъдат застрашени с изчезване просто защото получават подкрепа от фондациите, основани от баща ми. И твърде нормално е политически лидери, полагащи клетва при поемане на поста, че ще бранят всички граждани, да раздухват омраза и да водят политика, разделяща хората.

Далеч сме от дните, когато сенатор Джон Маккейн опроверга собствените си поддръжници в кампанията за Белия дом през 2008 г. и патриотично защити опонента си Барак Обама - единствено защото вярваше, че здравето на нашата демокрация е по-важно от личната му политическа изгода.

Трябва да открием път към нов политически дискурс, който избягва демонизирането на всички политически опоненти. Първата крачка би трябвало да бъде пускането на бюлетини, с които да отхвърлим онези цинични политици, които са отговорни за съсипването на институциите на нашата демокрация. И трябва да го сторим, преди да е станало твърде късно.