Задава ли се римейк на протестната 2013 г.
В края на 2018 г. кабинетът "Борисов 3" изглежда все по-дезориентиран и слаб. Ще спомена само един факт, който издава задълбочаващата се анемия на властта: развързването на държавната кесия. Визирам планираното повишение на заплатите в бюджетната сфера с 10% от 1 януари 2019 г.
България остава най-бедната страна в ЕС, а ръстът от 4% на БВП, с който управляващите се тупат шумно по рамото, категорично няма да помогне за това да се разделим с незавидното последно място в класацията (по данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции през първото полугодие на 2018 г. са намалели с 63% спрямо същия период на миналата година; корупцията в публичния сектор е най-мащабната в ЕС). Този "ръст" ни стабилизира на дъното. Нито повече, нито по-малко.
Да, заплатите трябва да се увеличават. Тук иде реч за друго. Когато едно правителство, чиято философия е базирана на строг фискален консерватизъм и подчертан отказ от каквато и да е емпатия към социалните проблеми, с разтреперани ръце посяга към прасенцето-касичка, това означава, че се опитва да си купи стабилност, да си плати за народната обич.
Забележете, че въпросното увеличение от 10% не беше реакция на конкретни протестни действия. То беше заявено от министър Горанов още през септември в контекста на правителствената криза, породена от катастрофата край Своге, осветила непрозрачните механизми за реализиране на обществените поръчки.
Протестите, на които станахме свидетели през уикенда, са от друг порядък. Високите цени на горивата, очакваният скок в цените на застраховките "Гражданска отговорност", задаващите се значително по-високи спрямо предишния сезон сметки-резачки за парно и ток могат да мобилизират недоволството на много по-значителна част от обществото. Тук вече не става дума за възмущението на конкретен сегмент: учителите, майките на деца с увреждания и пр. Именно оттук, а не от интригите в парламента или дори в коалицията би могла да дойде
реалната опасност за властта
– призракът на протестите от 2013 г., които доведоха до абдикацията на първото правителство на г-н Борисов.
Кабинетът е изправен на ръба на разширяваща се пропаст. От една страна, министър-председателят се превръща все повече в заложник на изцепките и крамолите в лагера на "Обединени патриоти". От друга, ГЕРБ страда от негативите от ненаучените уроци в кадровата политика. Грешка в това отношение например е гласуването на доверие на фирми на "наши хора", които да "ни ремонтират" в продължение на месеци, оставяйки си ръцете. Багерната окупация на София, която превърна града в лабиринт, а гражданите в опитни мишки, вероятно ще вземе главата на кметицата на столицата Йорданка Фандъкова и ще се отрази негативно на представянето на ГЕРБ на местните избори през есента на 2019 г.
От трета страна, "конструкцията" е заплашена от челюстите на менгемето на поголовните ниски доходи и повишаващата се цена на живота. През третия си мандат ГЕРБ и лично Борисов са изправени и пред ново предизвикателство или, ако предпочитате, вътрешнополитически дразнител, какъвто нямаха през предишните два.
Става дума за президента Радев –
този неуморен, перманентен критик на правителството
В обръщението си по случай 10 ноември президентът безкомпромисно сравни държавата на Борисов с тоталитарната държава на Живков: "Възродиха се познатите механизми на партията-държава. Демократичните институции атрофират. Решенията се вземат на тъмно, често еднолично" и т.н. (ако трябва да сме обективни, лидерът на ГЕРБ сам припозна бившия Първи като един от своите учители). Обръщението на президента е само поредният епизод от неговия неприкрит кръстоносен поход срещу това, което мнозина определят като "безобразията на ГЕРБ". А се вижда, че Радев печели от тази роля на строг съдник – високият му рейтинг го доказва.
И тук никакви приказки на управляващата партия, че президентът трябвало да бъде надпартиен, че бил рупор на БСП и пр. няма да помогнат. В крайна сметка Радев дойде на крилете на опозиционната БСП. ГЕРБ сами позволиха на Радев и неговия екип да влязат на "Дондуков" 1; стратегът - г-н Цветанов, и кандидатката - г-жа Цачева, сътвориха една образцова по своята слабост, за да не кажа глупост, изборна кампания през 2016 г.
Добрата новина за ГЕРБ е, че президентската институция е засега единственият пробив в железния бастион на "конструкцията". В ръцете на г-н Борисов е законодателната власт, изпълнителната, съдебната ("ти сам си го избра"), а и преобладаващата част от четвъртата – медиите. Един Радев дръзва да счупва хатъра и разваля хармонията в грижливо наредения в Банкя пъзел.
Равносметката от тези три измерения на разширяващата се и зееща бездна, в която все по-често трябва да се самосъзерцава министър-председателят, е проста:
той започва да изглежда слаб
А независимо от милионите години еволюция, когато хищниците в асфалтовата джунгла подушат, че царят губи мощ и контрол, рано или късно всички се впускат към него; нареждат се на опашка, за да разкъсат тялото му, да получат парче от плътта му.
Печелившата тактика за ГЕРБ е в това да доплуват до европейските избори през 2019 г. Ако, както изглежда, те се представят добре на този вот – т.е. получат най-много мандати – това ще може да се интерпретира като лакмус за настроенията в обществото; ще даде тласък на управляващите, за това да додрапат до следващия спасителен остров, местните избори през есента. Не е тайна, че партията на Борисов е пуснала дълбоки корени по места; тя има добре изградени клиентелистки мрежи от хранени хора, които – съвсем естествено - ще се борят със зъби и нокти, за да не загубят позициите си. Тук обаче, пак поради некадърност (а и лакомия) от страна на ГЕРБ, на някои места настилката става все по-хлъзгава – далеч нямам пред вид само положението в столицата, разбира се.
Въпросът е в това как, на какъв сал, скован в открито море, биха могли да разчитат от ГЕРБ. Засега се очертават няколко метода за справяне с кризата, които вече се прилагат: споменатото разтваряне на блиндираните врати на хазната (платена политическа любов); налагане на алтернативен позитивен дневен ред ("стой, та гледай какви външнополитически успехи жънем"; уви, след европредседателството, все още не може да се намери подходящ медиен пълнеж от героични новини, на фона на които Борисов, от една страна, да триумфира, а от друга, да се заглушават воплите на досадните критици); стимулирането на разцеплението на опонентите (тук особени усилия не са нужни – традиционната десница и сама се справя с тази задача, и то с "отличен", а в БСП нарастват броженията срещу лидера Корнелия Нинова, която за момента не успява да се възползва от оголените слабости в защитата на ГЕРБ, за да нанесе решителния удар); не на последно място – изваждането на припек на скелетите от гардероба, показването на кирливите ризи на лидерите на опозицията с цел тяхната дискредитация. Ясно е, че в тази методи няма нищо ново; те са добре изпитани, използват се постоянно. Сега просто спешно трябва да се увеличи дозировката.
Контратактиката на всички, които искат Борисов да падне от коня, е да не позволят на управляващите да плуват необезпокоявани до май 2019 г. Ще има опити за давене, за пускане на акули във водата и пр. Тук съвсем не включвам само хора, които някой опозиционен "зъл гений", някъде в тъмна доба ще организира, а отчитам една значителна маса от свободни радикали, които търсят отдушник, за да излеят насъбрания през годините гняв срещу силните на деня, "елитите" изобщо. Лично аз категорично не пожелавам на България да става отново свидетел на отчаянието на мъченици като Пламен Горанов, 36-годишния фотограф и алпинист, който се самозапали на 20 февруари 2013 г. във Варна.
Дали обаче властта е научила нещичко от страниците на най-новата ни история, или ги е проспала, обвинявайки други за собствените си пороци?
В заключение,
зимата на 2018-2019 г. ще бъде война на призраци
Студеното déjà-vu на протестите от 2013 г., което недоволните от статуквото ще се опитат да призоват, ще се сблъска с мрачния фантом на кабинета на Орешарски, на заплахата от завръщането на задругата между БСП и ДПС. Мотивиращите силици на втория фантом обаче изглеждат все по-неубедителни за публиката. Защото уютно приютено под тежката сянка на Пеевски и Доган дреме и бозае и настоящото управление.