Борисов, Слави и Черният петък
Черният петък и неговите митични намаления тази година дойдоха по-рано за премиера Бойко Борисов. Вместо да бъде унизен публично, да си тръгне с натрит нос от "Шоуто на Слави", лидерът на ГЕРБ получи на тепсия златна възможност. Шанс да си направи повече от 40-минутен пиар, да пуска хитри усмивки и да се хвали от диванчето пред шоумена и многомилионната аудитория така, както само той може.
И той се възползва.
Беше очевидно, че Борисов знае предварително "изпитните въпроси". Беше подготвен. Вратовръзката не стягаше премиера. А и нямаше кой да го хване за нея. В един момент Борисов дори се издаде, като извади подготвено листче с данни. Пък и когато с "проверяващия" сте в комбина, няма защо да си криеш пищова. С големи сенки под очите Слави изглеждаше притеснен от самото начало. Правеше лапсус след лапсус. Беше беззъб, хаотичен, подчертано уморен. Вял.
Как стана възможна тази мъчителна сценка? Изобщо какво видяхме:
зрелищен вербален спаринг или предварително уговорена среща
Ще отговоря, но първо ще върна лентата назад. Защото контекстът е важен.
Миналата седмица кабинетът "Борисов 3" получи две глътки въздух. А той спешно се нуждае от тях. От известно време главата му е затисната под водата. Намира се в положение на глуха защита или кръгова отбрана. Кризата започна с катастрофата край Своге, която освети огромните проблеми във възлагането на обществените поръчки и доведе до оставките на трима министри.
Първото вдишване на кислород беше "евродокладът", в който са споменати успехи по три от шестте критерия, обект на мониторинга. Втората беше оставката на вицепремиера Валери Симеонов – поляризираща фигура, която събра около себе си значително обществено недоволство. Но тези пориви на попътен вятър в платната на управляващите бяха и остават крайно недостатъчни, за да попречат на падането на Борисов от коня.
Хубаво е, разбира се, че са ни погалили по главичката от Брюксел. Страната само ще спечели от придвижването към еврозоната и "отварянето" на Шенген; това биха могли да бъдат следствия от позитивната оценка, дадена от ЕК в доклада. Но ще сме много наивни, ако повярваме в независимостта на магистратите. Явно не само анализаторите, а и широки кръгове в обществото изобщо не са забравили записа от Банкя "ти сам си го избра". Защото протестите в страната не са само по повод за исканата оставка на Симеонов. Поради това "хвърлянето му на лъвовете" не можеше да запуши устите на недоволните.
Бунтът на улицата не е провокиран само от цените на горивата, данъчната тежест, комуналните услуги, от нескопосания начин, по който функционират всички "системи" (здравеопазване, образование, осигуряване, съд, прокуратура и т.н). Гневът на протеста имаше и все още има потенциала да обедини всички недоволни от десетгодишното управление на Борисов, от тарикатско-далавераджийския начин на правене на политика в България. И тук никакви "прекъсвания" на "политическия стаж" не могат да послужат за алиби на премиера.
Да се върнем на въпросите, които поставих в началото. Казано на спортен език, отборът на Слави "легна" на премиера.
Гледахме банален епизод от "Шоуто на Борисов"
Накратко, водещият завлече всички, които са го припознавали като някакъв лидер. Телевизионно предаване в буквалния смисъл на думата. Може би затова шоуменът беше силно притеснен. Със сигурност и дланите на Юда са се потели; гласът му е потрепервал, гледал е гузно към земята, след като си е прибрал сребърниците.
Да започна от "формата на предаването". Вместо да се боксира само със Слави, който явно не беше във форма, премиерът можеше да бъде хвърлен на глутницата. Аз, а със сигурност и вие си спомняте други подобни формати, например участието на Сергей Станишев в шоуто, който беше изправен пред цяла маса сценаристи. Те апострофираха закачливо соц. лидера, хилеха му се, когато се опитваше да отправя послания и да поучава. А на моменти и откровено го бъзикаха.
Вижте, Слави и неговият екип имат хиляди предавания зад гърбовете си. Те знаят как да задават неудобни въпроси. Най-големите слабости на Борисов са голямото му его и свързаната с него липса на самоконтрол. Той лесно излиза от образа на уравновесен каратист шампион. Започва да стиска гневно юмручета като нацупена госпожичка.
Селският хитрец също може да бъде надприказван, макар и да не е лесно. Може да бъде изнервен, дразнен, подигран, унизен. Смачкан. Едно е ясно. Хитрецът не играе честно. Той не само не вярва в законите и правилата – писани или неписани – а скришом, под сурдинка, се надсмива на наивниците, които попиляват живота си в това сляпо да ги следват. За да го победиш, особено когато съдът и прокуратурата работят за него, трябва ти самият да си манипулатор от класа; да си по-гявол от гявола.
Слави Трифонов не е наивен човек. Главоломният ръст на кариерата му едва ли е щастлив продукт на непорочно зачатие. Знаем, че може да се държи лукаво, да провокира. Не му липсва дар слово. Но не видяхме нищо от това.
"Вие журналист ли сте или лидер на партия"
– попита в самото начало Борисов "водещия" – "защото, ако сте лидер, трябва много да внимавам". Още тук Борисов хвана бика за рогата. Всеки директен отговор на въпроса вкарваше в капан; добрата реакция щеше да бъде небрежна усмивчица ала Брус Уилис (Слави умира да се сравнява с него) и думи в стил: "Ами няма значение, трябва винаги да сте нащрек, г-н премиер!".
Вместо това Слави се обърка, наведе глава, заби нос в пода на студиото и взе да обяснява как няма партия.
Няма и да има.
Още тук стана ясно и друго: разговор по същество няма да видим. А теми, и то благодатни за такъв имаше и има много. Например. Тезата на премиера, че понеже някой правил карикатури и имало медии, в които ГЕРБ "ги правели на маймуни", съвсем не означава, че има свобода на медийния пазар.
Вместо да напада, Слави се криеше срамежливо зад въпросите на своите зрители и фенове. Можеше да се задълбае повече в някои от тях: тези по темата за недекларираните печалби на "Лукойл"; да откаже да повярва, че ВСС е независим орган и г-н Цацаров е безпристрастен блюстител на реда и пр.
Можеше, но не пожела. А и от дистанция, от креслата пред телевизорите е безсмислено да му даваме съвети, които той не би поискал да чуе.
Не е толкова важно какво е изтъргувал Слави за публичното си унижение. Възможно е да му е припомнен някакъв уязвяващ го факт от миналото му, нещо гадно, нелицеприятно. Това е подходът на службите. Питали ли сте се защо толкова висши чиновници (зам.-министри например) се оказват с проблемни биографии. Защото петната в житейските страници дават възможност тези "личности" да бъдат контролирани, държани на невидими конци от кукловодите. Така се обезпечава безпрекословната им лоялност.
В заключение не мисля, че опитът на Трифонов и Борисов да направят българските избиратели на будали, на абдали се увенча с успех. Сценката, скалъпена от двамата комедианти, която очевидно целеше да реанимира увяхващата харизма на премиера, беше прозрачна.
Вкисната. Скучна. Плоска като сценария на евтин порнофилм
Подкрепата за ГЕРБ ерозира. Съюзниците, "Обединените патриоти", заедно едва се задържат над електоралния праг. Те усещат, че корабът потъва. Нахвърлят се все по-отчаяно един срещу друг. Така по ирония на съдбата с енергичните си движения ускоряват удавянето си като плувец, попаднал в мъртво вълнение. Нинова и БСП усещат, че във водата мирише на кръв. Това още повече ги настървява. В ДПС, което не е спирало да управлява, потриват доволно ръце. Вече са намерили начин да капитализират върху кончината на "Борисов 3". Каквото и да стане, те ще намерят пристан за своите интереси.
Предсрочните парламентарни избори са неизбежна реалност.