Интересите на Русия и Иран в Сирия се сблъскват и в армията на страната противопоставянето не само изпъква, а ще е важно и за бъдещия ѝ облик.

Това твърди изследване на базирания в Истанбул Център за изследване на икономическата и външна политика EDAM, публикувано миналата седмица.

За няколко години режимът на президента Башар ал Асад си върна контрола над Сирия и това стана не без помощта на Москва и Техеран. Устойчивостта на сирийскаата държава обаче е илюзорна, каквато е и самата Сирийска арабска армия (САА), крайно неефективна и на практика напълно разрушена.

За евентуално разцепване на армията ще е отговорно "съревнованието между Русия и Иран за това как ще изглежда Сирия в бъдеще," е друго заключение на организацията. Според нея, докато Москва опитва да укрепи държавността, Техеран няма подобен интерес, за да аргументира нуждата от посредниците си.

Авторът Джан Касапоглу говори за "корупция и непотизъм" в сирийската армия. Оценката на EDAM, която следеше внимателно турските операции в Сирия от началото на годината, обръща внимание на участието на нередовни военизирани групировки, финансирани от бизнесмени като братовчеда на президента Рами Махлуф и предотвратили масовите случаи на дезертьорство. Проблем са и ниските заплати, средно 81 долара месечно, знамително под паравоенните формирования със заплата от 136 долара. Реалната численост освен това е далеч от 100-те хиляди по официални данни: готовите да участват в операции далеч от гарнизоните си или в зони на рист са едва 20-30 хил.

Обръща се внимание на едно от поделенията ("Силите на тигъра"), което е сред четирите действително боеспособни. Именно чрез този пример е илюстриран опитът на Русия и Иран да нагодят действията си спрямо разложението в сирийската армия. Техеран използва вече изпробваната в Ливан, Ирак и Йемен техника да се възползва от вакуума на властта. Например формирането на постоянна групировка по ливански модел ("Хизбула") е възможно само ако сирийската армия е слаба. Изследване на "Чатъм хаус" сочи и че част от стратегията на Иран е да създава лагери около шиитските светини.

Русия, обратно, иска да укрепи армията, за да може да се премине към политическо урегулиране на конфликта. Нужна е единна линия на военно командване и за целта - сдържане на проиранските сили (това съответства на идеята в публикации за предложение от Москва за изтласкване на Иран, отправено към Израел).

Русия обаче "не би се противопоставила открито на Иран в Сирия. Вместо това администрацията на (президента Владимир) Путин ще опита да трансформира (въоръжените сили) в магнит, който да обуздае паравоенните формации. Амбициозната цел изисква лидерство, харизма в очите на доминираното от алауити офицерство и проруско отношение," пише EDAM.

Така става важно превръщането на армията в структура, авторитетът на чийто лидер ще привлече отделните групировки и ще възстанови баланса в страната. Тук е мястото на "Силите на тигъра" и командира им, ген. Сухейл ал Хасан, постигнал сериозни успеки срещу "Ислямска държава" (включително в битката за Алепо преди две години и отвоюването на Източна Гута от бунтовниците). Русия отчита факта, че той се ползва с авторитет сред офицерите и е настроен проруски; освен това действията му са били високо оценени от президента Владимир Путин при посещението му в базата "Хмеймим" през 2017 г. Впрочем той е награден от Путин с орден още през 2015 г., получава и друго отличие 2 г. по-късно.

Някои експерти обаче смятат, че "режимът може да поиска да се избави" от него, тъй като "Силите на тигъра" се държат в битка като самостоятелна сила напоследък. Влиянието на генерала същевременно се уравновесява от Махер ал Асад, който командва две от другите три единици - Републиканската гвардия и Четвърта танкова дивизия.

EDAM смята, че Ал Хасан може да опита да вземе властта в армията - идея, с която се съгласява експертът от Руския съвет по международни въпроси Кирил Семенов, потърсен от онлайн изданието РБК. Според него обаче на обединението на сирийската армия около него се противопоставят твърде много противници, сред тях - Иран. Не е сигурно и че силите, командвани от Махер ал Асад, ще искат да преминат под негово командване.

Според Антон Мардасов, който ръководи отдела на изследване на Близкия изток в Института за иновационно развитие, отдавна не е тайна, че Ал Хасан е един от основните съюзници на Русия и че "може да обедини армията" при поддръжката на Москва.

Техеран същевременно има други интереси - ислямската република кредитира сирийската икономика (която ще има нужда от до 300 млрд. долара за възстановяването си) а Революционната гвардия работи чрез съветници както с групировки, така и с редовната армия.

Ако Ал Хасан все пак надделее, Касапоглу не очаква да се стигне до "политически преврат срещу Башар ал Асад" и замяната му с "генералисимус", а по-скоро пренареждане на висшите военни ешелони за укрепване на властта.