Не е било писано да отплува незабелязано в новинарския поток съобщението на спецпрокуратурата от вчера - как не двама-трима, а 20 души са задържани в Бургас и София рано сутринта във вторник в съвместна операция на ГДБОП, Специализираната прокуратура и Областната дирекция на МВР. Съобщението завършваше с бодрото обещание на 28 ноември - днес, да бъдат изнесени подробности за операцията и повдигнатите обвинения.

Подробностите, и то какви, наистина дойдоха тази сутрин, но не от спецпрокуратурата, а от "Нова телевизия". Една от гордо изброените в съобщението правоохранителни структури е омазала работата, като разбила не онази врата, зад която се криел търсеният наркотрафикант, а друга. Слава богу, операцията е свършила само с уплах на още спящите и нищо неподозиращи хора.

И ако се занимавам с тази банална полицейска грешка (сигурно се случва навсякъде по света, даже в Америка - държавата - казват- на най-компетентната полицейска сила и мощ), то е, защото полицията у нас открай време работи през пръсти... Нямам предвид случаите, когато това е нарочно.

И точно защото не се случват за първи път грешките, заслужава да попитаме най-сетне: Това разбиване на врати, влизането с гръм и трясък, крясъците "долу", "горе" и прочие киноклишета, смятани за задължителния реквизит на всяка полицейска акция -

И наистина ли са задължителни? Няма ли значение кого търсят в "съвместната операция ГДБОП, Спецпрокуратурата и местното МВР"? Едно е да тръгнеш да ловиш наркоман и невъоръжен, друго е зад вратата да се крие въоръжен и опасен бандит - знаят ли по-точно какъв търсят?

Поредната грешка навява тъжни размисли за професионализма на полицията, който си има и по-просто име - знаене и можене. И изключва самохвалството и перченето. Ах, какво геройство е да изкъртиш с един удар вратата на разсъмване и с лъвски рев да разбудиш спящите и да натръшкаш де кого свариш, пък да се разпищят жени и деца, и баби да захълцат, а ти - въоръжен и мощен, да им заповядаш, ама с крясък - на тях, уплашените до припадък, и те да те гледат в очите ...

За такова геройство българската държава неведнъж е плащала и - по всички личи - че ще продължи да плаща. Да припомняме ли нахлуването в дома на Борислав Гуцанов във Варна с гръм и трясък при спящите му деца, заради което България бе осъдена да плати обезщетение. А натръшкването на братята Дамбови по долно бельо пред изкъртената врата на къщата през 2010... А онази стряскаща здравия разум акция в Харманли, при която бе обстрелвана с противотанкови гранатомети къща с един-единствен човек вътре, като да е военен бункер с отряд въоръжени - и търсеният естествено загина, а разследване нямаше. И как да имаше - адекватно обективно разследване щеше да покаже професионалната немощ на МВР, граничеща с престъплението.

Поредната разбита по погрешка врата е метафора на неможенето, затова и не може да потъне в потока банални новини, понеже навсякъде ставали подобни грешки. И не можем да отмълчим с благодарност към съдбата, че няма жертви...