"Другата история" на Голямата война

Дали най-после ще се осветли в подробности пълномащабната война , която Русия води срещу България. Това е била война на живот или смърт за България. Ако не беше капитулирала Русия в ПСВ България нямаше да съществува.

• 3 12
• Докладване

С удоволствие бих си купил и прочел тази книга. Както пише автора, ние европейците трябва да си вземем поука от тази ужасна война (мисля, че повечето европейски народи са направи това) и никога да не повтаряме грешките довели до нейното избухване.

"Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36

• 1 6
• Докладване

Това е вярно. Добре, че Русия вече е била една напълно прогнила държава, която вече не е имала сили за пореден път да прегази България и може би наистина вече окончателно да я превземе.

• 3 3
• Докладване

До коментар [#1] от "tacheaux":

"Това е била война на живот или смърт за България"

Чак такава любов към Австро-унгария и Германия не е имало. Даже Царска България дълго размишлява дали изобщо да се включи във войната след "успехите" от Междусъюзническата.

• 6 4
• Докладване

Откъс от „Бермудският четириъгълник”
(целия исторически очерк може да намерите тук https://practic-sofia.blogspot.com/ )

"...В неоготическото здание до берлинския мост Молтке неколцина от обитателите с генералщабни акселбанти отлично знаят, че практичните българи са наминали и към ,,Форин офис”. Школуваните подчинени на сър Едуард Грей дипломатично са отместили настрани рекламната брошура, изготвена от Аскуит, Лойд Джордж и Чърчил, и дискретните посетители, алергични към белетристични четива, прилежно са попили всяка чута сричка. Според конфиденциален договор с още неизсъхнало мастило срещу камарите пушечно месо, доставяно регулярно на Източния фронт, добросъвестната англо-френска контрагентка след финалната транзакция ще получи най-ценните османски активи - хубавият Босфор и приказните Дарданели. От само себе си се разбира, с Цариград и прилежащите земи. При открилата се перспектива за един толкова задушевен комшулук, просветлените българи без припряност и заядливо буквоедски преминават от яйцето до ябълката неизбежните формалности на преговорите...".

• 0 1
• Докладване

Кога долнопробните изроди от нефелния род сакс-кобург-гота ще понесат отговорността на стотиците хиляди избити български войници?

• 2 4
• Докладване

"Разбира се, процесът на ментално преработване на миналото, както и неговото непрекъснато взаимодействие с фигурите на забравата, представлява функция на политиките на държавата и преди всичко на т.нар. институции на паметта – мемориалните комплекси, музеите, библиотеките и най-вече архивите"

Именно в менталното преработване на миналото, според мен е големия проблем.
Виждаме, колко слаба е колективната памет - ние като обшество забравихме периода 1944-89-а, ние дори забравихме какво се е случило в последните 29 години и се поддаваме на вскакви манипулации, та какво остава за събитита от тази война.
За да говорим въобще за ментално преработване към днешна дата на спомените от войната, очевидно трябва да се облегнем на материалите и инициативите изложени от автора. Но нали е ясно, че всеки от авторите и хората работещи в тази сфера е отразявал своето виждане за войната - кой е виновен да започне, кой какви действия е извършвал по хода на войната, кой е честит с победи и завоевания, кой е нещастен и как е преживял своята национална катастрофа - всичко това ние получаваме пречупено през виждането на конкретната личност. Дори и въпросоните дневници, ще ни дадат ъгъла от който е гледал на събитията техния автор. Оставям настрана въпроса за социалния статус на техните автори, защото е ясно, че най-масовия участник е редовия войник, който със своя селски ( не искам да кажа лош) произход, едва ли си е водил дневник, т.е. дори и от дневниците ние ще видим отошението на една по-образована и съответно малобройна част от съвременниците.
За съжаление, много често инициативите за възстановяване на спомените, за оценка на събитията на различните форуми се използват и до днес, за пропагандиране на различни идеи и виждания и не на последно място за повишаване патриотарското мислене, свързано с успехите на българския войник и калпавото политическо управление. И не че това не е вярно, да речем в голямата си част, а че се избягва принципния въпрос, защо се е случила тази война с наше участие, трябва ли да се случват войни и какво докарва коя да е война до главата на отделния, т.н. обикновен човек. И понеже отговора на последния въпрос е очевиден, какво може и задължително трябва да прави същия този човек, та да не се повтарят подобни събития.
Ако питате щкембо Каракачанов, ще излезе, че за да се спасим от такъв ужас, ни трябват десетина самолета, два-три кораба, стотина бронетранспортьора и спете спокойно деца. Той, децата и внуците му с комисионните ще имат добър сън, това е сигурно, но ние...освен че ще обеднеем като държава с няколко милиарда ( бълха ни ухапала), от кого ще се опазим, ако не дай Бог се случи една война.
Затова въпроса не е в армиите и въоръжаването, а в работата по посока на създаване на условия за траен мир, за решаване на роблемите с преговори, за изграждането и разширяването на съюзи подобни на ЕС, където човек няма повод да си мисли за война. Вижте например нашето отношение към Гърция въпреки големите исторически проблеми между двете държави в последните 13 века, ако го сравним с годините на войните и днес, какво да изберем - да си отворим една война или по-скоро да отидем на море там. Има разлика нали?

• 0 0
• Докладване

До коментар [#5] от "Practic":

Да и границата е щала да бъде по линията Мидия - Енос:
между Русия и Румъния ако ние уастваме във воойната на странта на ЦС
между Русия и нас ако държим неутралитет или сме на страната на Антоантата.

Така че Фердинанд колкото и да е направил добрини е извършил съдбоносна грешка вкарвайки ни във войната, донякъде и заради глупостта на Чърчил при Галиполи.

• 0 2
• Докладване